Словото стана плът
Често наричаме Библията „Словото“ и наистина тя е Божието Слово. Със сигурност можем и трябва да бъдем най-благодарни, че Бог ни е дал Своето слово в писмена форма и че то е преведено от еврейски, арамейски и гръцки езици, на които е било първоначално написано, на много съвременни езици, включително и на нашия български. Библията е авторитетна и пълна.
Завинаги, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето (Псалм 119:89 NKJV).
Не трябва да добавяме към него или да отнемаме от него.
Но в началото на Евангелието от Йоан не Библията е във фокус. Представена е Личност, божествена Личност. Той е наречен „Словото“ и като такъв Той е пълното изразяване на ума и сърцето на Бога. В гръцкия език думата Логос е както мисъл или концепция, така и изразяване на тази мисъл или концепция. Така че тази Личност – и тук се споменава Христос, а не Книга – е била с Бога и Сам е бил Бог. Той е бил с Бога в началото и всички неща, абсолютно всички неща, са били създадени от Него. Той е Този, в Когото е животът и този живот е бил светлината на хората.
Повтаряме, тези неща се казват за Личност, божествена Личност, а не за Книга, колкото и прекрасна да е тази Книга. Докато всичко останало е имало своето начало във времето, Този е представен като вече съществуващ в началото. Той не е имал начало. Той винаги е съществувал, независимо дали човек може да разбере такова нещо или не. Тези истини смайват човешкото сърце и въображение.
Бог е Дух и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина (Йоан 4:23).
Ние, хората, сме триединни същества, съставени от дух, душа и тяло (1 Солунци 5:23). За да може Словото да общува с човека, да може да бъде израз на Божия ум, Той трябваше да се смири, за да стане Човек. Ставането Човек също беше необходимо, за да може Той да умре за нас (Евреи 2:9), защото смъртта е отделяне на душата и духа от тялото, а Този, Който е чисто Дух, не би могъл да умре. Ето защо четем: „Словото стана плът.“ Само така хората щяха да могат да разберат
че световете са били създадени чрез Божието Слово (Евреи 11:3).
И само така Той щеше да може да бъде
Агнецът Божий, Който отнема греха на света (Йоан 1:29).
Огромна истина е изразена в тези няколко кратки изречения в началото на Евангелието от Йоан. Човешките думи и нашите английски конвенции за граматика и главни букви са доста неадекватни, за да предадат пълния обхват на това, което Бог ни казва. „Словото“, за което се говори в тази част, е нашият Господ Исус Христос, Който е абсолютно и напълно Бог, и Който все па още е „с Бога“. Притчи 8 Го представя като олицетворение на Божията мъдрост, разширявайки тази мисъл, че Той е бил „с Бога“. Ние, хората, същества от плът и кръв, можем да познаем Бога в Личността на Исус Христос, Който е „Словото“, защото Той „стана плът и живя между нас“. Можем да кажем, че в Своята велика благодат Той се смири до нашето ниво; но докато Той беше истински Човек, Той все още беше Бог не по-малко от преди. Той е Бог и Човек в една жива Личност, истина, която противоречи на човешкото разсъждение и разбиране.
Библията също е Божието Слово, това, което Бог е благоволил да ни съобщи писмено. Тя ни е дадена чрез посредничеството на „свети Божии човеци“, които
говориха, водени от Светия Дух (2 Петър 1:21).
Това е прекрасното откровение на Божия ум, разкрито ни от Божия Дух, както намираме във втората половина на 1 Коринтяни 2.
Има прекрасни паралели между Господ Исус като живото Слово и Библията като писаното Божие Слово, но не можем да кажем, че едното става другото. Господ Исус говореше за Себе Си като
Истината (Йоан 14:6),
и същата вечер в молитвата Си към Отца каза:
Твоето слово е истина (Йоан 17:17).
В същия стих Той се моли: „Освети ги чрез Твоята истина“, а в Ефесяни 5:26 четем, че Той освещава и очиства Църквата с водното умиване чрез словото. Господ Исус и Библията, макар и двете да са Божието Слово, винаги са ясно разграничени и не трябва да се смесват или объркват.
