"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците. И светлината свети в тъмнината; и тъмнината я не схвана. Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината. Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, но Своите Му Го не приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тези, които вярват в Неговото име; които нито от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан свидетелства за Него и извика, казвайки: Този е Онзи, за Когото казах: Идващият след мен е предпочетен пред мен, защото съществуваше преди мен. Защото от Неговата пълнота всички ние приехме, и благодат върху благодат. Защото законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." (Йоан 1:1-18).
Колко изключително богата и благословена привилегия е за нас, че нашият Бог ни позволява да размишляваме върху Себе Си (Псалм 104:33-34). Да имаме Писанията и с наслада да проследяваме Неговите цели и съвети, Неговите пътища, вярност, милост и състрадание, е наистина прекрасно, но отвъд всичко това е върховната милост да бъдем заети с и да се наслаждаваме на Самия Бог.
Славата на Господа в Писанието
Има три добре известни глави в Новия Завет, където е представена славата или славите на нашия Господ: Йоан 1, Колосяни 1 и Евреи 1; всяка от тях има свой особен характер. Нека разгледаме малко първия пасаж, който древните са наричали „Златния предговор“.
В самото начало нека кажа, че като ограничени създания ние не можем нито да схванем, нито да дефинираме вечността, нито можем напълно да познаем или да проникнем в божествените Същества, Триединния Бог. Божеството като такова е отвъд разбирането на създанието. Всяка мисъл, всеки език е несъвършен тук: по природа всичко трябва да се окаже недостатъчно. Като имаме това предвид, виждаме колко е важно да се придържаме към Свещените Писания, където имаме единствения съвършен и непогрешим стандарт на истината. Само, абсолютно само, стои писаното Слово, контрастиращо с всичко останало и толкова по-високо от човешките творения, колкото е Създателят над създанието. Каква милост е да имаме такава Книга в свят като този!
И колко е важно да я четем правилно. Има два начина, по които тя може правилно да ангажира нашето сериозно внимание: (1) внимателно четене и възприемане на божествени факти, и (2) четене по благочестив начин. Важността на това разграничение не може, мисля, да бъде надценена. Липсата на първото е причина за голямо невежество, докато липсата на другото дава повод за добре известната поговорка: „Човек може да е ясен като слънчев лъч и студен като айсберг.“
В другите Евангелия Христос е представен пред нас като идващ във връзка с определени божествени действия, които са се проявили в Стария Завет, но в Евангелието на Йоан Той е представен като дошъл да изяви Бога и във връзка с това, което е съществувало преди света. Той идва да разкрие Отца.
Въплъщението на Словото
„В началото бе Словото“, и ако за момент прочетем стих 14 заедно с това, виждаме, че „Словото стана плът“ (JND). Това е въплъщението.
За Този, Който е наречен Бог в стих 1, се казва, че е станал плът в стих 14. Но първо забележете богатия куп слави в тези първи стихове.
„В началото бе Словото“: вечност на битието. „И Словото беше у Бога“: личност. „И Словото бе Бог“: Божество. „То в начало беше у Бога“: равнопоставеност. Този, Който е всичко това, благоволи да стане плът и да обитава или да се засели сред нас. Това е истината за въплъщението, изложена тук с думи, забележителни със своята простота – грандиозна по своята величност, непостижима по своята природа и чудна отвъд всяко описание по своите резултати. Резултати, постигнати в това тяло за Бога – Отец, Син и Свети Дух; за човека; за ангелите; за цялото творение; за времето и за вечността. Каква чудесна истина е тогава въплъщението. Не е чудно, че Духът казва чрез апостола: „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16).
От изключителна важност е преди всичко да се утвърди в душата истината за Божествеността на Словото; и тогава можем да видим, че Той е наричан и Син. Не е необходимо да напускаме предходната глава за това. Сериозно е да се има предвид, че това, което човешкият ум смята за противоречиво, всъщност изявява превъзходствата на Неговата личност. Едно красиво докосване в тази връзка е дадено в Евреи 1:8,
където Бог Отец е представен като се обръща към Бог Сина с думите: „> Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове.“ Но някой пита: защо да настояваме на тези неща? Защото те лежат в основата на всичко.
Всичко, което се отнася до Божията слава и благословението на човека, зависи от кой е Той. Кръстът в цялата си чудна история черпи цялата си слава от Личността, която висеше там. „Ако основите се разрушат, какво може да направи праведният?“ (Псалм 11:3).
Но, казва някой, „Това е отвъд моето разбиране.“ Напълно вярно, така е. Това е дълбочина, която не познава измерване. Ако не мога да я разбера, мога да вярвам; и така може всеки християнин.
Всеки християнин има вяра (Ефесяни 2:8), и в това се крие способността да се схващат божествени факти. Ако истината бъде възприета, има безопасност; цялата сигурност за християнина се крие точно там. Да възприемеш истината означава да изложиш грешката, и да възприемеш истината поставя душата в положение, в което Божият Дух може да разкрие пред нейния обожаващ поглед Божиите дълбини.
За да се справим с грешката, не е нужно да изследваме бездната на злото: трябва само да познаваме доброто. Сътворение и живот
Стих 3 е дело на Неговата могъща сила преди въплъщението. Сътворението е продукт на всемогъща сила, сила, която призовава към съществуване неща, които преди това не са съществували, но само по себе си то идва по пътя и е платформа за показване на какво е Бог морално. Тази мисъл е въведена в стих 4: „В Него беше животът.“
Сътворението беше чрез Него, животът беше в Него, и веднага щом стигнем до моралната сфера, човекът е въведен: „Животът беше светлината на човеците.“ Не е казано светлината на ангелите, паднали или непаднали, защото не беше изключително за такива. За падналите ангели никога не се говори като за възстановени, а непадналите са запазени в реда, в който са били създадени,
но за човека Бог е предвидил да донесе вечен живот, и този живот е в Неговия Син (1 Тимотей 1; Тит 1:2; 1 Йоан 5:10). Следва тъжната история за светлината, която свети в тъмнината, но тъмнината не я схвана. Каква картина на некомпетентността на създанието, към което се отнасяха тези съвети.
Междинните стихове – 6 до 13 – имат свой собствен характер, различен от петте, които предшестват, и петте, които следват. Неговото идване се разглежда във връзка със свидетелството на Йоан за Него, за народа и за тези, които Го приеха. Те дават в резюме целия Му път тук.
Стих 14, вече споменат, Го показва пълен с благодат и истина. Каква красива фигура, на която сърцата ни да се наслаждават, доколкото ценим това, което е морално превъзходно. Взето заедно със стих 17, то показва съвършеното въплъщение и израз на това, което Бог е по Своята природа като светлина и любов, и придава сила на думите „от Неговата пълнота всички ние приехме, и благодат върху благодат“, или „благодат, натрупана върху благодат“ (сравни Римляни 5:17, „изобилие от благодат“).
Но скобата в стих 14 показва какъв е Той с Отца, и отива по-дълбоко от проявлението. Йоан тук насочва светлината на Светия Дух обратно към този чудесен път и Го показва в Неговата собствена уникална отлика като адекватен обект за сърцето на Отца. Славата тук е различна от тази в глава 2. Там тя е диспенсационна и официална, тук е лична и морална.
Откровение и Изкупление
В стих 1 имаме кой е Той, стих 14 какво стана Той, но в стих 18 какво е направил Той– разкрил е Бога; и това включва къде е отишъл Той– в смъртта, защото кулминацията на всичко беше Неговата смърт на кръста. Ако в стих 3 е показана Неговата могъща сила като Божество, този стих Го показва като Човек в състояние да извърши това, което никога не би могло да бъде направено чрез сътворението. „Исус, Който беше направен малко по-долу от ангелите, за страданието на смъртта“ (Евреи 2:9).
Колко чудесно е, че Богът на славата е избрал този начин да прослави Себе Си!
Моето впечатление е, че по-силно доказателство за Неговото Божество не може да се намери от този стих,
защото никой по-малък от Бога не би могъл да разкрие Бога. Думите
„в лоното на Отца“ трябва да се разбират като Неговото вечно място, място, което Той никога не е напускал, и показват, че макар да е заел относителното място, като е станал Човек, въпреки това Той е абсолютно Бог. Размишлението върху тези стихове повдига друг въпрос, който е прекрасно разрешен от апостола в Колосяни 1 по отношение на същата тема. Там той води към божествените и вечни слави на Господа, но в предходните стихове (Колосяни 1:12-14) въпросът за нашето състояние е първо уреден, и това ни квалифицира за съзерцание на тези неща. Душата, почиваща в Неговото присъствие, всеки морален въпрос уреден, всичко изчезнало в Неговата смърт, ние можем да размишляваме върху Него.
Какво да кажем за тези неща, за факта, че Високият и Възвишеният, Всемогъщият, Вечният Син е станал Човек, „Бог, проявен в плът“? Наистина, това надминава всяка мисъл, но къде ще намерим причината? Благословено да е Неговото име, тя се намира в една дума – любов, Божията любов, и тази любов е намерила изход по този начин, начин, който никога не би могъл да бъде замислен от създанието.
Матей и Лука дават земната и човешката страна, но Йоан дава божествената, а Павел във Филипяни 2 и Евреи 10 се връща чрез Духа с Йоан във вечните области и ни показва Кой и къде е бил Той, преди да бъде тук в подобие на човек в тялото, приготвено за Него.
Нека необятността на благоволението почива върху нашите духове, че такова занимание е наше, че ни е позволено да съзерцаваме нашия Бог (Исая 40:9) и да размишляваме върху Него (Псалм 104:33-34).
Неговите дела в сътворението, провидението и управлението могат да бъдат изследвани, но чрез изкуплението Той се е изявил, и това зависи от великата истина за въплъщението. С право бихме могли да кажем: „О, дълбочина на богатството, както на мъдростта, така и на знанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими Неговите пътища… Защото от Него, чрез Него и за Него са всички неща: на Него да бъде слава завинаги. Амин.“ (Римляни 11:33, 36).
