Твоя е любовта, Господи, която ни събира, Водейки стъпките ни от пустинните пътища; Скоро лице в лице ще Те обожаваме завинаги, Сега нашите радостни сърца ще бъдат изпълнени с Твоята хвала.
Вярна Твоята благодат по пътя ни е чакала, Дълбока е насладата, която намерихме, Господи, в Теб; Сега с това съкровище нашите духове са натоварени, Поклонени в нозете Ти, и ароматът е освободен.
За нас, Господи Исусе, Ти Себе Си си дал; Неизмерими страдания за нас Ти си познал; Сега, в съгласие с почитта на небето, Издига се песен от сърцата на Твоите.
Исусе, Господи Исусе, ние Те обичаме и обожаваме, Славно е Твоето име, над всички наши хвали; Несравнима е Твоята красота, ние се покланяме пред Теб; Утихнали са нашите духове, в покой в Твоята любов. — Агнес Мери Хардинг (1887-1966)
