Има много хора, които могат да пеят Доксологията, когато всичко върви добре с тях в този свят. Те много лесно казват: „Благодаря на Бога“, ако са избавени от беда. И ако имат хляб в килера, и здраве в телата си, и мир в домовете си, и може би баланс в банката – те могат да хвалят Господа с весел глас и да кажат: „Той винаги е бил толкова добър към мен, никога няма да се съмнявам в Него.“ Сега това може да е благодарност, но не е вяра. Ние не бихме презирали нито една от Божиите милости и наистина бихме били благодарни за всичко, което Той ни дава богато да се наслаждаваме, но ако Му благодаря, когато слънцето грее над мен, макар и да е благодарност, може да е и чист егоизъм; егоизъм, който се радва на собствената си свобода от проблеми и почти не мисли за трудностите на другите.
Но вярата е различна; тя казва: „макар смокинята да не цъфти“, което означава не лоша реколта или късна реколта, а изобщо никаква реколта. „Макар ръцете ми да са празни, и всеки земен ресурс да е изчерпан, и всяка човешка опора да е премахната, и целият свят да е пустиня, все пак аз уверено ще почивам в Господа.“ Вярата може тихо да премине през бурята; тя не търси помощ от никакви обстоятелства, но се хваща за Бога и Го намира по-велик от всяко обстоятелство.
Вярата може да чака и да чака, докато Бог не се намеси. Недоверието е нетърпеливо и неспокойно и би извадило нещата от Божиите ръце и би се хванало за желаната цел преждевременно. Погледнете Авраам и Сара, недоверчиви и нетърпеливи, които направиха голяма бъркотия с Агар; те не можаха да чакат Бога. Погледнете Яков и Ревека, които крояха планове, преструваха се, лъжеха, мамеха; те не можаха да чакат Бога. Погледнете Моисей, който удари скалата и говори необмислено с устните си; той не можа да чака Бога. Погледнете всеки човек, добър и лош, чиято история Бог ни е дал. Повечето, ако не всички от тях, се провалиха точно тук; Сатана ги подтикна поне веднъж към действие, когато вярата би била тиха и би чакала Бога.
Погледнете сега смирения Човек от Назарет; чуйте Го, когато е гладен в пустинята, отричайки всички ресурси освен Бога, пред Изкусителя, който е станал дързък с 4000 години успех. Чуйте Го да казва: „Човек не живее само с хляб, но с всяко слово от Бога.“ И проследете пътя Му оттам през всяко обстоятелство на изпитание и скръб, докато накрая не легна в запечатан гроб. Той никога не действаше от Свое име. Единствената Му грижа беше Божията слава. Колко учудени бяха учениците Му, че Той не спаси Себе Си. Когато Петър извади меча си и удари слугата на първосвещеника, нямаше ли нетърпение към кротостта на Учителя Му в това действие, както и възмущение от враговете Му? Но къде е Исус сега? Увенчан със слава и чест на Отческия престол. Той предаде пътя Си на Бога и Бог чу молитвата Му и Го възвиси, когато дойде времето. Той е началото и завършителят на вярата, и в Него нямаше провал, нямаше нетърпение, нямаше бързане, нямаше недоволство, а винаги съвършен мир, защото винаги съвършено доверие. И Той е нашият образец; не Авраам, нито Моисей, а Исус. И Своя мир Той ни дава, докато следваме стъпките Му и разчитаме изцяло на Отческата любов, която никога не може да сгреши.
Тогава идва времето, когато вярата пее; обстоятелствата, които са я изпитвали и изпробвали, само са послужили да стегнат струните и да ѝ дадат тон и мелодия, тогава тя избухва в мелодия и триумфално възкликва: „Ще се радвам в Господа, ще се веселя в Бога на моето спасение. Господ е моята сила и Той ще направи краката ми като еленови крака, и Той ще ме накара да ходя по високите си места.“ Това е вяра, „и без вяра е невъзможно да угодим на Бога.“
