Мнозина, слава Богу, наистина се радват, че са праведно освободени от бремето на греховете си: че са оправдани даром по Божията благодат, чрез изкуплението, което е в Христос Исус. Те знаят, че Неговото изкупително дело е толкова съвършено, че Бог може да каже за онези, които вярват в Него,
„Греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“
Те са свободни и с право се радват във вяра.
Но нашето запитване е: Вие самите напълно свободни ли сте в Божиите неща? Не просто свободни от греховете си.
Мнозина, които могат да кажат: „Знам, че греховете ми са премахнати от моя Спасител завинаги“, могат да отидат по-далеч и да кажат: „Знам също, че коренът, от който произлязоха греховете ми, също е бил жертвено отстранен: корен и клон – всичко е било праведно уредено.“
Бог, като изпрати Своя собствен Син в подобие на греховна плът, осъди греха в плътта – в Своята жертва за него на кръста. Той е бил абсолютно осъден и безмилостно съден. Както греховете, така и грехът са били премахнати в жертвата на Христос.
Сега Той е възкръснал от гроба без тях; и нов принцип на живот е наш в Него; така че четем,
„Законът на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта“ (Н.Пр.)
— да, „освободи ме!“ Имаме добри причини да благодарим и да хвалим Бога, че сме освободени както от грехове, така и от грях, чрез нашия Господ Исус Христос. Говорейки за робството на греха, Той посочи пътя на свобода от него;
„Ще познаете истината и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:32);
но в стих 36 ни се говори за по-нататъшна свобода – не само от, но и в. Така че четем,
„Ако прочее СИНЪТ ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36)
Защо? Заради величието, славата и близостта с Бога на Този, Който дава тази свята свобода заедно със Себе Си в Божиите неща. Той поучително каза,
„Слугата не остава завинаги в къщата, но Синът остава завинаги.“ (Йоан 8:35)
Тази свята близост и интимност вечно принадлежат на Сина – забележете, „СИНЪТ“ – затова Той може да даде тази истинска свобода лично, което никой друг не може, „СИНЪТ ОСТАВА ЗАВИНАГИ.“ В Евангелието на Йоан четем за Сина в лоното на Отца (Йоан 1:18); и за любим ученик в лоното на Исус (Йоан 13:23); Който каза на Своите, относно този ден,
„В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас;“
защото Той е възкръснал и се е възнесъл при Отца; и Утешителят, Духът на истината, е дошъл.
Толкова велик и славен е нашият Спасител и Господ, че ни се казва за Него в Колосяни: „Всичко е създадено“ от Него, Сина на Отцовската любов; също така, че превъзходството в творението е Негово; защото Той, Синът, е създал всичко (Колосяни 1:15-16).
Слава на Неговото свято Име! Такъв Един е способен да даде истинска свобода в Божиите вечни неща, както Той праведно ни е освободил от грехове и грях чрез Своята жертва. Колко безкрайно благословени и истински са Неговите собствени думи,
„Ако прочее СИНЪТ ви освободи, ще бъдете НАИСТИНА СВОБОДНИ.“ Той е „преди всичко“, четем; и пребъдвайки завинаги във вечни неща и вечна връзка като ВЕЧНИЯ СИН, Той може да ни освободи пред ОТЦА по отношение на вечните неща, в благодатта и силата на Този, Който е наречен „ВЕЧНИЯТ ДУХ“ – наистина свободни!
Ефесяни 2 обяснява доктринално как сега сме станали близки, макар някога да сме били далеч. В Него, чиято кръв беше пролята, тази близост е наша. Свободата на достъп до Отца, чрез Него, чрез Духа, ни е божествено дадена. Мефивостей, който някога беше далеч в Ло-девар, беше настанен на царската трапеза в царския дворец, за да яде хляб на царската трапеза, като един от царските синове.
Той каза на Давид,
„Какво е твоят слуга, че да погледнеш на такова мъртво куче като мен?“
Но царският баща показа „Божията доброта към него.“ Тази доброта ни е дала свята щастлива свобода в Неговото присъствие и сега ние Му се обръщаме „Авва, Отче.“
Някога мъртви в престъпления и грехове, без Бог в света, далеч, сега сме доведени вътре от СИНА, Който дойде там, където бяхме, за да ни доведе във вяра там, където е Той – до „Отцовския дом на изобилие“ – наистина свободни там; и в крайна сметка да бъдем с Него в Неговия Отцов дом горе.
В притчата четем: „Нека се веселим“, когато синът беше приет у дома жив и здрав. „И те започнаха да се веселят“, ни е казано (Лука 15). Те „започнаха“; и няма дума за „край.“
В 1 Йоан 2 намираме Сина, назован преди Отца; защото, бидейки Син, Той ни носи вечен живот, като Самият Той е наречен „вечния живот.“ Така ни е казано,
„Прочее, това, което сте чули отначало, нека остане във вас. Ако това, което сте чули отначало, остане във вас, то и вие ще пребъдвате в Сина и в Отца. И това е обещанието, което Той ни е обещал, именно вечен живот.“ (1 Йоан 2:24).
Истинският вярващ в Сина има вечен живот. Синът, както казахме, поради това кой е Той, може да ни въведе във вечното; и никой друг не може да направи това. Йоан 3:36 гласи,
„Който вярва в Сина, има вечен живот.“ (Н.Пр.).
Бидейки Сам вечен, характерът на живота, който е наш в и чрез Него, също е вечен. Всяка слава на Него, че е така. Негова да бъде хвалата завинаги и вовеки.
Бог Отец е наредил така, че
„всички да почитат СИНА, както почитат ОТЦА.“ (Йоан 5:23).
В свободата, която Той дава, никога няма да се стремим да отнемаме от Неговата слава; но ще намерим радостта си в почитането на Сина, както се радваме да почитаме Отца, чрез благодатта и учението на вечния Дух. Направени „наистина свободни“ в Божиите неща, ще се радваме на тази Дума,
„Който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.“ (2 Йоан 9).
