„...който иска да бъде велик между вас, нека ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга.“ (Матей 20:26,27) Какво е истинско величие?
В царството на този свят великият човек е този, който се е издигнал до място на богатство и власт. Той има свита от помощници и асистенти, обучени да следват заповедите му. Той получава V.I.P. отношение и специални услуги, където и да отиде. Хората го гледат с уважение и страхопочитание заради ранга му. Той никога не трябва да се навежда до нещо унизително; винаги има други, които да го правят вместо него.
Но в Царството на нашия Господ нещата са съвсем различни. Тук величието се измерва доколко служим, а не доколко ни служат. Великият човек е този, който се навежда, за да стане роб на другите. Никое служене не е твърде унизително. Той не очаква никакво специално отношение или благодарност. Когато един от хората на Джордж Вашингтон го видял да извършва унизителна услуга, той възразил, казвайки: „Генерале, вие сте твърде голям човек, за да правите това.“ Вашингтон отговорил: „О, не, аз съм точно с правилния размер.“
Коментирайки Лука 17:7-10, Рой Хесион ни напомня, че „има пет белега на роба:
(1) Той трябва да е готов да му се налага едно нещо след друго, без да му се обръща никакво внимание. (2) Правейки това, той трябва да е готов да не му се благодари за това. (3) След като е направил всичко това, той не трябва да обвинява господаря в егоизъм. (4) Той трябва да изповяда, че е безполезен слуга. (5) Той трябва да признае, че като е вършил и понасял това, което е, по начин на кротост и смирение, той не е направил нито една стъпка повече от това, което е било негово задължение.“ Когато нашият Господ напусна висините на славата, за да стане Човек на тази планета, Той „прие образа на слуга“ (Филипяни 2:7). Той беше сред нас като Един, Който служи (Лука 22:27). Той каза: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Той се препаса с кърпа, престилката на роб, и изми краката на учениците Си (Йоан 13:1-17).
Слугата не е по-голям от своя господар (Йоан 13:16).
Ако Той се наведе толкова ниско, за да ни служи, защо да смятаме, че е под нашето достойнство да служим на другите?
