„Какво? Трябва ли да приемаме само добринеща от Божията ръка – и никога нищо лошо?“ (Йов 2:10)
Толкова често слабата вяра се отклонява от своята твърдост от изпитания. Хората казват: „Бог не може да ме обича – иначе нямаше да ми изпрати това страдание!“ Отговорът на Йов обаче показва по-благородна вяра.
Ние приемаме добро, земно добро, от Божиите ръце. Вярваме, че Бог ни обича – докато Той ни обсипва с благоволения и ни дава приятни неща, радости и благоденствие. Много добре.
Но когато Той промени формата на Своето провидение и ни даде проблеми вместо благоволения, трябва ли да заключим, че Той вече не ни обича?
В случая с промяната в отношението Му към Йов –ни е позволено да погледнем в Божието сърце, за да разберем какви са били Неговите чувства, и виждаме, че Той никога не е обичал Своя слуга повече, отколкото когато Му е позволявал да страда толкова силно!
В края на първото изпитание Йов каза: „Господ даде– и Господ отне.“ Същият Господ, Който даде – отне! Да, и същата любов!
Бог знае най-добре от какво се нуждаем всеки конкретен ден и какво най-много ще напредне царството на Христос; и ние трябва да Му се доверяваме толкова безусловно, толкова безрезервно, че независимо дали Той дава ново благоволение – или отнема едно; дали ни изпълнява молбата – или я отказва; дали ни дарява земни блага – или ни причинява загуба и несгоди – ние все пак ще вярваме и ще казваме: „Бог ме обича и Той ме благославя!“
„Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна! Господ даде – и Господ отне; благословено да бъде името Господне!“ (Йов 1:21)
