„Няма ли дванадесет часа в деня?“ (Йоан 11:9)
Когато Исус предложи да се върнат в Юдея, учениците се ужасиха. Юдеите се бяха опитали да Го убият с камъни там съвсем наскоро, а сега Той говореше за повторно посещение. В отговор на опасенията на учениците, Исус каза: „Няма ли дванадесет часа в деня?“ На пръв поглед въпросът изглежда напълно несвързан с разговора. Но това, което Спасителят казваше, беше следното! Работният ден се състои от дванадесет часа. Когато човек е отдаден на Бога, всеки ден има своя определена програма. Нищо не може да попречи на изпълнението на тази програма. Така че, дори ако Исус се върнеше в Йерусалим, и дори ако юдеите се опитаха да Го убият отново, те не биха могли да успеят. Неговата работа не беше завършена. Неговият час още не беше дошъл.
За всяко Божие дете е вярно, че то е „безсмъртно, докато не свърши работата си.“ Това трябва да внесе голям мир и спокойствие в живота ни. Ако живеем според Божията воля и ако спазваме разумни правила за здраве и безопасност, никога няма да умрем нито миг по-рано. Нищо не може да ни се случи освен с Неговата разрешителна воля.
Много християни се тревожат до болест за храната, която ядат, водата, която пият, въздуха, който дишат. В нашето общество, съзнателно за замърсяването, винаги има нещо, което да подсказва, че смъртта чука на вратата. Но тази тревога е излишна.
„Няма ли дванадесет часа в деня?“
Не е ли Бог поставил ограда около вярващия (Йов 1:10), която дяволът е безсилен да проникне?
Ако вярваме в това, то ще ни спаси от много догадки. Няма да казваме: „Ако линейката беше пристигнала по-рано“ или „Ако лекарят беше открил образуванието четири седмици по-рано“ или „Ако съпругът ми беше взел друга авиокомпания.“ Животът ни е планиран от безкрайна мъдрост и с безкрайна сила. Той има перфектен график за всеки от нас и Неговите влакове се движат по перфектен график.
