Кой се нуждае от руно?
И Гедеон каза на Бога: Ако ще спасиш Израел чрез моята ръка, както си казал, ето, аз ще сложа руно от вълна на хармана; ако росата бъде само върху руното, а цялата земя е суха, тогава ще знам, че Ти ще спасиш Израел чрез моята ръка, както си казал. — Съдии 6:36-37 JND
Като млад християнин, живо си спомням един по-възрастен брат в Христос, който често говореше за „слагане на руното“. Това беше неговият начин да установи Божията воля понякога и тогава ми звучеше доста впечатляващо и духовно. Но вече не съм впечатлен. Когато Гедеон поиска този специален знак, той не действаше с вяра. Бог вече му беше казал, че ще спаси Израел чрез неговата – чрез ръката на Гедеон – ръка, но простото слово на Господа не му беше достатъчно. В много неща Гедеон се показа като могъщ Божий човек и добър пример за нас, който да следваме, но не и в това нещо.
Захария също поиска знак (Лука 1:18), защото не просто прие думите на ангела. Той получи знак, разбира се! Не можеше да говори девет месеца.
И все пак лесно можем да се идентифицираме с Гедеон и Захария по този въпрос. Много по-лесно е да ходим по виждане, отколкото по вяра, поне в ежедневните детайли на живота. Някак си не намираме проблем да се уповаваме на Божието Слово за нашето вечно спасение, но имаме много проблеми да се уповаваме на същото това Слово за нашия ежедневен път. Ние сме толкова като Тома. Отказвайки добрия доклад, който би променил живота ни, ние викаме за нещо, което да видим с очите си и да докоснем с ръцете си (Йоан 20:24-25).
Въпреки това, Бог е безкрайно милостив. Той сложи роса върху руното за Гедеон. Той развърза езика на Захария, за да Го хвали при раждането на чудодейното дете, което дойде точно както Бог беше обещал. Той покани Тома да погледне ръцете Му и да сложи ръката си в Неговата ранена страна. И Той се снизхождава до нашата слабост също. Но Той все още ни призовава към по-високото ниво на ходене „с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). Кой се нуждае от знаци, когато има Словото на Господа?
