Третото послание на Йоан отново говори много за истината и любовта, но набляга на любовта като необходимо допълнение към истината. Беше възникнало друго зло: това на човек в събранието, който очевидно твърдеше, че действа за истината, но изгонваше други, дори отказваше апостол Йоан. Ако любовта към Божиите светии се пренебрегва по този начин, тогава никакви твърдения за „истина“ не могат да устоят. Истината и любовта трябва да стоят заедно, като допълнения една на друга, защото в тях е самата природа на Бога.
Гаий, на когото Йоан пише, беше похвален, защото душата му процъфтяваше, и Йоан изрази желанието си той да процъфтява по същия начин и в здраве. Може да не е бил благословен с физическа сила да понесе много спорове, но неговото ходене в истината и неговата вярна грижа и любов към онези, които бяха излезли в делото на Господа, са високо похвалени.
„Чужденците“, споменати в стих 5, са много различни от „измамниците“ във 2 Йоан. Тези чужденци бяха братя, непознати на Гаий, но които безкористно се посвещаваха на делото на Христос, без да вземат нищо от езичниците – тези неспасени. Точно както измамниците трябваше да бъдат отхвърлени, така и истинските служители на Христос трябваше да бъдат приети.
Нека развиваме тази благочестива топлота на привързаност в правилен баланс на истината, като обръщаме внимание на служението на това послание. Отново апостолът пишеше, сякаш възнамеряваше да дойде скоро.
