Често възниква въпрос в умовете на Божиите хора, особено на тези, които са млади във вярата: „Какво да правим, ако извършим грехове, след като сме били спасени?“
Много Божие дете е казало: „Знам, че съм повярвал в Христос и виждам, че греховете ми бяха премахнати чрез Неговата кръв; но това, което ме тревожи, са греховете, които извършвам сега, и какво да правя с тях?“ Директният отговор на този въпрос се намира в 1 Йоан 2:1-2:
Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния; и Той е умилостивение за нашите грехове.
Това е ясно написано до вярващи, защото апостолът ги нарича „деца мои“; тоест, тези, които са родени от Бога. И отново: „Имаме ходатай при Отца“, тъй като само тези, които са новородени, могат да наричат Бог свой Отец.
Всички грехове премахнати с едно приношение
Първото нещо, което трябва да видим, е, че като вярващи в Господ Исус, всички наши грехове са премахнати пред Бога чрез едното приношение на кръста, както е напълно изложено в посланието до Евреите; защото докато това не бъде видяно, винаги ще има объркване в ума, смесвайки нашето познание за прошката на греховете с делото на Христос, което ги премахна всички, когато всички те бяха бъдещи. В Евреи 10:11-12, 14 четем:
И всеки свещеник стои всекидневно, служи и принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отнемат грехове; но Този Човек [Христос], след като принесе една жертва за грехове, завинаги седна отдясно на Бога… Защото с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги онези, които са осветени.
Свещениците, според закона, стояха и принасяха „много пъти едни и същи жертви, които никога не можеха да отнемат грехове“, затова тяхната работа никога не беше свършена; но Този Човек [Христос] принесе една жертва и „завинаги седна отдясно на Бога“.
Само една жертва за грехове
Виждате ли, скъпи читателю, че има само една жертва за грехове и че никога няма да има друга? Така че, ако всичките ви грехове не са били премахнати тогава, те никога не могат да бъдат, защото Христос няма да умре отново.
Писанието никога не говори за грехове, премахнати „до обръщането“
Хората често казват: „Знам, че греховете ми бяха премахнати до моето обръщане“; но Писанието никога не говори по този начин. Кога Христос понесе вашите грехове? На кръста. Понесе ли Той част от вашите грехове, или ги премахна до деня на вашето обръщане? Не; ако понесе един, Той понесе всички, когато всички те бяха бъдещи, когато вие не бяхте извършили нито един от тях; защото, благословено да е Неговото име, Той принесе „една жертва за грехове“ и след това „завинаги седна отдясно на Бога“.
Значението на „завинаги“
Тази дума „завинаги“ не е тази, която се използва за вечност, но има смисъл на непрекъснато, без прекъсване, никога да не се издига, за да принесе друга жертва или да завърши делото; и причината, поради която Той е така седнал отдясно на Бога, е, че:
с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги (същата дума) онези, които са осветени.
Той ни е усъвършенствал завинаги, затова Той е седнал завинаги. Стойността на Неговото едно приношение, което премахна всичките ни грехове, е завинаги; затова Той няма нищо повече да прави през цялата вечност по отношение на премахването на греховете на тези, които вярват в Неговото име.
Разбира се, когато една душа е първоначално събудена от Светия Дух, само минали грехове могат да бъдат доведени до нейното знание и тя да знае, че са простени; но тогава, когато получим знанието за прошка, виждаме, че делото, което премахна нашите грехове, е било извършено, когато всички те са били бъдещи, и стойността на тази една жертва не е била само до деня на нашето обръщане. Сега виждаме Този, който извърши делото „завинаги седна отдясно на Бога“, защото Той ни е усъвършенствал завинаги с това едно приношение; и Бог казва:
И греховете им и беззаконията им няма вече да помня. (Евреи 10:17.)
Прошката на греховете е общата участ на всички християни, както четем в 1 Йоан 2:12:
Пиша ви, дечица, защото греховете ви са простени заради Неговото име.
Няма смисъл да казваме, че бъдещите ни грехове са простени, защото не сме ги извършили и не бива да мислим за бъдещи грехове; но винаги можем да кажем, като християни, както в Колосяни 1:14:
В Когото имаме изкупление чрез Неговата кръв, прошка на греховете.
Оправдаваща прошка срещу бащинска прошка
Но мнозина са си мислили: „Ако имаме „прошка на греховете“, защо четем в 1 Йоан 1:9:
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете ни“?
Има и друг смисъл, в който Писанието говори за прошка; когато едно Божие дете е съгрешило и общението му е било прекъснато, и то изповяда греха си, то получава прошка, не в смисъл на неприписване, както в Римляни 4:7-8, а на възстановяване на общението и радостта, които са били прекъснати от греха. Горният стих (1 Йоан 1:9) е общо твърдение и би се отнасял или за грешник, който за първи път идва при Бога и изповядва греховете си, и така получава прошка веднъж завинаги на основата на Христовата смърт, или за Божие дете, което е съгрешило и изповядва, и получава прошка като дете от Отца. Едното може да се нарече оправдаваща прошка в случая на грешника; а другото, бащинска , или управленска прошка в случая на светец; и е много важно да се прави разлика между двете.
