ВЪПРОС: Ако един християнин умре, преди да изповяда греховете си, означава ли 1 Йоан 1:9, че греховете му не са простени и той не е очистен от всяка неправда?
ОТГОВОР: Не, слава Богу, 1 Йоан 1:9 изобщо не означава това. Темата, която се разглежда в тази част от 1 Йоан, е общението. Това писмо е написано до християни, за да им даде възможност да се наслаждават на общение с писателя (и с другите апостоли, които вече бяха умрели и отишли при Господа) и с Отца и Неговия Син Исус Христос. Голямото желание на апостол Йоан в стих 4 е радостта на тези, към които се обръща, да бъде пълна.
Според 1 Йоан 2:12, греховете на християнина са простени заради Христос. Можем да наречем това съдебна прошка. Много стихове ни показват, че тази прошка никога не може да бъде отменена. След като сме повярвали в Божия Син, 1 Йоан 5:13 ни уверява, че можем да знаем, че имаме вечен живот. Господ Исус и Бог Отец са обединени в „пазенето“ на вярващия (Йоан 10:28-30). Вярващият никога не може да загине, каквото и да става! Нищо не може да ни отдели от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 8:35-39).
Неизповяданият грях обаче може да попречи на християнина да се наслаждава на общението. Бог е светлина. В Него няма тъмнина. За да се наслаждаваме на общение с Него, трябва да ходим в светлината. Отричането, че грешим, вместо да изповядваме греха си пред Него, е индикация, че ходим в тъмнина, а не в светлина. Поради съвършеното завършено дело на Христос на кръста, Бог прощава на християнина греховете, които той извършва в ежедневния си живот, когато ги изповяда пред Него. Тогава християнинът може да се наслаждава безпрепятствено на общението с Господа.
Контекстът на 1 Йоан 1:9 ясно показва, че въпросът не е какво се случва след смъртта на християнина, а как той може да остане в наслада от общението с Господа.
