ВЪПРОС:
Някои хора казват, че са повярвали в името на Исус Христос една година, а няколко години по-късно са били „новородени“. Мислех, че вярата и новорождението вървят заедно. Моля, изяснете ми този въпрос.
ОТГОВОР:
Хората са се борили с този въпрос през годините. Много християни – и дори евангелисти – използват термините „спасен“ и „новороден“ свободно, сякаш са синоними. Въпреки че се припокриват широко, Библията не използва тези два термина взаимозаменяемо.
Господ Исус в разговора Си с Никодим в Йоан 3 му каза, че ако някой не се роди отново, не може да види или да влезе в Божието царство. Той допълнително посочи, че Никодим, като учител в Израел, е трябвало да знае този факт. Без съмнение, Той намекваше за Езекиил 36:24-26.
В Стария Завет първо намираме Бог да се занимава с отделни личности и семейства, а от Изход нататък също и с Израел като нация. Евангелското проповядване и спасението на индивида, както го познаваме днес, не е било толкова наблягано. Авраам повярва на Бога и Бог му го вмени за праведност. Бог похвали Йов пред Сатана в Йов 1 и 2, и пред тримата му приятели в глава 42. Както Господ посочи в Йоан 3, и както пасажи като Йоан 1:10-13, Римляни 4, Яков 2 и много други ясно показват, спасението винаги е индивидуален въпрос. В светлината на Новия Завет можем да кажем, че много личности, споменати в Стария Завет, са били новородени. Очевидно Светият Дух е извършил дело в сърцата им. От разказите в Писанието е ясно, че други, макар и израилтяни, определено не са били новородени.
В Новия Завет виждаме много по-ясно този акцент върху индивидуалната нужда от спасение. Днес, тъй като Господ Исус е умрял, възкръснал и се е възнесъл, и Светият Дух е даден, спасението е станало благословение, дори по-голямо и по-славно от простото новорождение. Когато Светият Дух дойде, Той кръсти цялата група от новородени вярващи, които бяха на едно място в Йерусалим, както Господ им беше заповядал, в едно тяло: Църквата, или по-добре казано, Събранието. Това беше нещо напълно ново и беше придружено от външни знаци.
Днес хората влизат в това благословение в момента, в който приемат Христос за свой Спасител. Противно на едно фалшиво учение, което е изключително разпространено по света днес, не е необходимо никакво по-късно „второ благословение“ или външно преживяване от какъвто и да е вид. За съжаление, мнозина не се задоволяват да приемат Божието Слово, но настояват, че трябва да има някакво зрелищно външно доказателство (най-често „говорене на езици“), за да докажат, че това благословение е дадено. Техните усилия да постигнат това често имат практическия резултат спасението за тях да се превърне в религия, основана на дела, нещо, за което трябва да се стремят.
След като е повярвал в Христос, днес вярващият е и запечатан със Светия Дух на обещанието според Ефесяни 1:13. Този печат е доказателство, че вярващият принадлежи на Господа и е гаранция за наследството, което скоро ще получи. Вярващият е Божие дете; той може да нарича Бога „Авва Отче“ (Римляни 8:15, Галатяни 4:6 NKJV). Той е удостоен с признанието, че е един от Божиите синове – зрял индивид, който вече не се нуждае да бъде под закона като правило за живота си. Духът ръководи неговия ход и всъщност неговия живот. Той е помазанието, което учи вярващите на всичко и взема нещата на Христос и ни ги разкрива. Християнинът не може да бъде изгубен, защото нищо не може да го отдели от Божията любов, която е в Христос Исус, неговия Господ. Светият Дух живее в него и пребъдва с него завинаги. Такива уверения надхвърлят всичко, на което вярващият в Стария Завет се е радвал или е можел да претендира за себе си. Всичко това е включено във великото спасение, което ние, вярващите, сме призвани да се наслаждаваме днес!
Връщайки се към въпроса, с който започнахме, със сигурност вярата и новорождението вървят заедно и винаги са вървели заедно. Да вярваш, всъщност, е също дело на Светия Дух в сърцето. Последната част на Римляни 3 показва, че в старозаветни времена, преди Божият Син да дойде на света и да умре на кръста за нас, Бог проявяваше търпение и оправдаваше всички, които вярваха на Неговото слово. Той направи това с оглед на делото, което Исус Христос щеше да извърши на Голгота. Независимо дали знаеха малко или много, вярата в това, което Бог каза, ги оправда. Това, което Христос е направил на Голгота, е единственото средство, чрез което някой може да бъде оправдан пред Бога. В крайна сметка, какво би било небето, ако можехме да се хвалим с някакво наше дело, дори с нашата собствена вяра – колко скоро, колко твърдо, колко силно, колко още? „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас; това е Божи дар, не от дела, за да не се хвали никой“ (Ефесяни 2:8-9).
Сега, когато Господ Исус е прославил Бога, като е извършил делото, което Му е било дадено да направи на Голгота, ние трябва да Му се доверим и на делото, което Той е извършил, за да бъдем спасени. „И в никой друг няма спасение, защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12). И какво славно нещо е спасението днес! Колко повече включва то от земните благословения, дадени на благочестиви хора, които без съмнение са били новородени, но които са живели преди великото събитие, разказано ни в Деяния 2.
Корнилий, римски стотник, в Деяния 10:2 е описан като „благочестив човек, който се боеше от Бога с целия си дом, който даваше щедри милостини на народа и винаги се молеше на Бога.“ Това е описание на човек, който е бил новороден по Божия благодат. Не се съмнявам, че ако беше умрял в началото на Деяния 10, все пак щяхме да можем да го срещнем в небето един ден. Но Христос беше умрял и Бог искаше да даде същото благословение на Корнилий и неговия дом и приятели, както прави с всеки, който се обръща към Него днес, с вяра, вярвайки в това, което Неговият Син е направил, като е дал Себе Си в смърт на кръста на Голгота. Затова на Корнилий беше казано да изпрати за Петър, „който ще ти каже думи, чрез които ти и целият ти дом ще се спасите“ (Деяния 11:14). Докато Петър говореше за това кой е Исус, какво е направил и какво е заповядал на Своите последователи да проповядват, „че чрез Неговото име всеки, който вярва в Него, ще получи опрощение на греховете... Светият Дух падна върху всички, които чуха словото“ (Деяния 10:43-44). Сега те бяха наистина спасени. Спасението в наши дни включва приемането на Светия Дух, и това, както ни беше напомнено в Ефесяни 1:13, се случва, когато повярваме. Въпреки че вероятно ще отнеме време и израстване в Господните неща, за да научим, разберем и се насладим на благословенията, включени в спасението в този ден на благодат, няма времева последователност, свързана с тяхното приемане.
Светият Дух обикновено не говори за Себе Си или, бихме могли да кажем, не привлича вниманието към Себе Си. Неговата велика цел на земята е да прослави Господ Исус. Мнозина, които не са добре научени в Божието Слово, не осъзнават тази важна истина. Често в своето добронамерено невежество те се опитват да придадат голямо значение на Духа. Понякога не са сигурни, че са спасени, или може да чувстват, че по някакъв начин трябва да направят нещо, за да останат спасени, ако твърдят, че са били спасени. Несигурни в спасението си, те не растат духовно. Могат да огорчат или дори да угасят Духа. Ако са спасени, но живеят за плътта или света, вместо да растат духовно и да бъдат водени от Духа, те може да загубят увереността си в спасението. Или, без да познават здравото учение, могат да станат жертва на нездрави учители и учения, а след това по-късно да открият, че Духът ги подтиква, така че те решават да се вслушат в гласа на Духа и да изповядат, че са спасени отново. Това може да причини много объркване и безпокойство. С една дума, те се нуждаят от помощ.
Това, което Бог прави, е добре направено. Неговото дело е съвършено. Това, което Той започва, ще завърши за Своя слава и хвала. Спасението не се нуждае от повторение или подобрение, но ние не стоим на едно място в живота. Един християнин трябва да расте духовно. Когато някой се е отдалечил много от Господа в начина си на живот, покаянието и изповедта са на място – не второ спасение. Господ желае да възстанови скитника. Ако си се заблудил и си направил фалшиво изповедание, Господ е готов да прости и този грях и да те спаси, но истинското спасение не може да бъде изгубено. Вярването, че спасението може да бъде изгубено, е всъщност обида към Бога, причинена от неверие в това, което Той е казал в Своето Слово. Не обиждай Бога с неверие и разсъждения, а с благодарност приеми това, което Той казва в Своето Слово!
