Библията разглежда толерантността като добра или лоша в зависимост от обстоятелствата.
Толерантност и нетолерантност *ЧАСТ 1*
Толерантността е дума, с която трябва да се справям всеки ден. В производствената индустрия метални и пластмасови щанци се използват за изрязване на определени форми и размери. Ако толерансите се пренебрегнат, тези скъпи комплекти щанци или ще се смачкат, или ще заседнат при употреба. Ако толерансите се пренебрегнат при производството на електрически табла – контролиращи количеството ток, преминаващ през проводници, или пренапрежения – резултатите могат да бъдат катастрофални.
Толерантността в размерите при производството на машинни части – като лагери, болтове и зъбни колела – също е важна, в противен случай ще възникне триене. В машините триенето води до прегряване и блокиране, обикновено причинено от недостатъчна толерантност в движещите се части или липса на смазочно масло. Капачката на радиатора в моторно превозно средство задържа налягането, позволявайки на охлаждащата течност да достигне по-висока температура, без да кипи. Колко налягаване можем да издържим, без да кипнем? Какво е нашето ниво на толерантност, преди да станем нетолерантни? Трябва да признаем, че всички сме различни по темперамент, гледна точка и ниво на толерантност.
Речникът определя „толерантност“ като „търпение при преценка на мненията, обичаите или действията на другите; свобода от фанатизъм или расови или религиозни предразсъдъци.“ Въпреки че 1995 г. беше „годината на толерантността“, десет години по-късно все още имаме нетолерантност в света: етническо прочистване в Руанда и Босна, тоталитарно управление в мюсюлмански и комунистически страни, тероризъм в Близкия изток, партизанска дейност в Колумбия. Табела в близък колеж гласи: „Забранете религиозната нетолерантност!“ Малко толерантност би помогнало на всички ни.
Има някои неща, които не толерирам в собствения си живот. Въпреки това, не се опитвам да налагам възгледите си на другите, тъй като опитът да го направя не ме прави добър християнин. Вярвам, че подходът на християнина към невярващите е да представи Христос, когато се появи възможност. Добре е да бъдем нетолерантни към неща в собствения си живот, но да не налагаме ценностите си на другите, особено когато те все още не познават Господа.
Основната ни цел при общуването с други, които все още не са приели Спасителя, не е да се опитваме да ги направим по-добри граждани. Както каза Исус: „Когато нечист дух излезе от човек, той минава през безводни места, търсейки покой; и като не намира, казва: „Ще се върна в къщата си, от която излязох.“ И когато дойде, намира я изметена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и те влизат и живеят там; и последното състояние на този човек е по-лошо от първото“ (Лука 11:24-26).
Химнът, който казва: „очисти сърцето ми“, не представлява вечна стойност, освен ако на Христос не е позволено да изпълни сърцето. Хората имат право на собствен избор, дори ако не сме съгласни. Можем да учим хората на библейски истини, но няма гаранция, че те ще имат вечна стойност, освен ако Христос не запълни техния вакуум.
Саул и Давид Цар Саул беше нетолерантен към Давид и го преследваше с 3000 войници, въпреки че Давид имаше само 600 мъже (1 Царе 23:13; 24:2). От друга страна, Давид беше толерантен към Саул, като пощади живота му.
Но Давид нямаше толерантност към Голиат, който представляваше враговете на Бога. Тази нетолерантност разгневи най-големия му брат Елиав, който, след като чу Давид да говори, стана нетолерантен и го обвини в гордост и наглост (1 Царе 17:26-28). След победата на Давид над Голиат, Саул завидя на Давид и се опита да го убие. Неговата нетолерантност продължи, когато му предложи дъщеря си Михал за жена, вместо зестра, ако убие 100 филистимци – надявайки се, че той ще бъде убит от филистимците в битката (1 Царе 18:7,11,21). Бракът се състоя. Саул се надяваше тя да му стане капан, но той пренебрегна любовта ѝ към Давид.
Саул стана още по-отчаяно нетолерантен и дори помоли сина си Йонатан, близък приятел на Давид, да го убие (1 Царе 19:1). Това само засили връзката между Давид и Йонатан, който каза: „Господ да бъде между теб и мен завинаги“ (1 Царе 20:23). Нетолерантността на Саул сега се прояви и в гнева му към Йонатан, когато се опита да го убие (20:30-34).
След това Давид избяга при свещеника Ахимелех, който му даде хляб и меча на Голиат; след това избяга в пещерата Адулам (1 Царе 21). Когато Саул разбра, той не само уби Ахимелех, но и останалите 84 свещеници, техните жени и деца. Такава беше нетолерантността на Саул (1 Царе 22). Отговорът на Давид беше да следва Бога и отново да пощади живота на Саул, което накара Саул да признае греха си пред Бога (1 Царе 26). Това показва, че е нужно Бог да промени човек от нетолерантен към толерантен.
Какво е толерантност? Толерантността включва три елемента: несъгласие, липса на принуда и време. Относно несъгласието: никога не толерираме нещо, с което сме съгласни, харесваме или одобряваме. Толерираме само неща, които не харесваме. Например, не толерирам жена си; обичам я. Но толерирам кучето на съседа си. Така че, толерираме това, което не харесваме. Относно липсата на принуда: въпреки че не ни харесва, толерантността означава, че няма да спрем да се случва. Относно времето: толерираме за известно време. Можем да търпим нещо за кратко време, но ако времето се удължи, нашата толерантност изчерпва. Ние търпим; ние сме търпеливи.
Кога Бог е толерантен? Библията разглежда толерантността като добра или лоша в зависимост от обстоятелствата. От положителна страна, Псалм 86:15 казва, че Господ е „пълен със състрадание, и милостив, дълготърпелив и изобилен в милост.“ Бог отговаря на нечестието, като оставя хората да правят каквото искат; Той „ги предаде“ на последствията от тяхното поведение (Римляни 1:24,26,28). Той ни позволява да продължаваме да правим неща, които Той мрази, въпреки че може да ни унищожи за миг. В този смисъл Бог е толерантен към злото в света. Но колко зло може да толерира Той?
Бог е и търпелив: „Или презираш богатството на Неговата благост, търпение и дълготърпение, без да разбираш, че Божията благост те води към покаяние?“ (Римляни 2:4). Йоан пише: „И това е посланието, което чухме от Него и ви възвестяваме, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Не е веднага очевидно от текста какво означават „светлина“ и „тъмнина“. Знание и невежество? Живот и смърт? Чистота и зло? „Никаква тъмнина“ показва дълбока нетолерантност в Бога. Това е такава нетолерантност, че „Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем“ (1 Йоан 1:6).
Не можем да имаме общение с Бога и да бъдем в тъмнина, защото в Бога няма никаква тъмнина, защото Той е светлина. Невъзможно е да имаме каквато и да е връзка с Бога, ако сме в тъмнина. Няма толерантност, Бог няма да понижи Своите стандарти до нашите. Той не може да има общение с тъмнината. С кого може да има общение? Кого може да толерира? С тези, които твърдят, че са без грях? Кои са те? Самозаблудените, без истина в тях (1 Йоан 1:8). „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и Неговото Слово не е в нас“ (1 Йоан 1:10).
Е, тогава, или Бог няма общение с никого, защото никой не може да достигне Неговия съвършен стандарт, или има друг път към Бога, освен чрез нашето морално поведение. Това е Евангелието, великата новина! Можем да имаме общение с Бога, но не можем да го направим, само Бог може. Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Как? Не чрез понижаване на Неговите стандарти или компрометиране на Неговия характер. Не чрез допускане на тъмнина в Неговото присъствие, защото в Него няма никаква тъмнина. Как може нетолерантният Бог да ни толерира? Отговорът е чрез Неговия Син: „Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях... Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:7,9). „И ако някой съгреши, имаме Застъпник пред Отца, Исус Христос, Праведния. И Той Сам е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:1-2).
Забележете думата „всички“ в 1 Йоан 1:7, 9; не само някои грехове, но „всички“ грехове. Той не само прощава, но и ни очиства и пречиства чрез смъртта на Христос. Не е, че Той забравя греховете ни. Той плати за греховете ни чрез жертвата на Своя собствен Син. Исус сега стои между нас – обвинените, и нашия съдия – и казва: „Отче, аз умрях за тях, аз платих наказанието за техния грях.“ Бог може да толерира греха и грешниците, като плати за греховете им чрез смъртта на Своя единствен Син и спаси грешниците от тяхната вина и наказание. Той не игнорира греха ни, Той се справи с него на кръста. Това е Божията част. Нашата е да отговорим с проста вярваща вяра.
ЗА АВТОРА: Алън Хоман и съпругата му живеят в Сидни, Австралия. Те имат три деца и шест внуци и активно участват в местната си църква.
Очаквайте Част 2 от тази поредица следващия месец.
