Галатяни – Част 1
Този месец започваме поредица за Посланието до Галатяни. Това е книга от изключителна важност за всеки християнин, който иска да ходи в светлината на истинската Божия благодат. В това писмо апостолът не се поколеба и не даде „ако“ и „но“. По-скоро той се изправи срещу лъжеучителите. Грешката в Галатия беше толкова сериозна, че апостол Павел взе перото си и писа със собствените си ръце под пълното ръководство на Светия Божи Дух. Това е сравнително малка книга от шест глави, но тя се занимава с много важна фундаментална доктрина на евангелието и изобличава една от най-сериозните грешки.
Тук апостол Павел се издигна не толкова да проповядва или да излага истината на евангелието, колкото да я защитава, защото тогава имаше много злосторници, както има и сега. По онова време злосторниците бяха главно от евреите, които изповядваха обръщане към християнството, но все още бяха много ревностни за закона. Те бяха хора от същия вид като споменатите в Деяния 15:5, които казваха, че е необходимо да се обрязват християните и да им се заповядва да спазват Мойсеевия закон. Апостолите обаче не дадоха такава заповед, нито подкрепиха тази идея за нито един момент.
Апостолът каза на филипяните да „пазете се от кучета, пазете се от зли работници, пазете се от обрязването“ (Филипяни 3:2 KJV). „Обрязване“ също се превежда като „осакатяване“ (NKJV). Тези проповедници на закона се стремяха да разпространяват своето лъжливо учение, където и да се проповядваше евангелието на свободната Божия благодат. Тяхната цел беше да подкопаят евангелието на Христос и да поставят християните под робството на закона. Това наистина беше много сериозна атака срещу делото на Христос – самата основа на християнството. Поради тази причина апостолът писа с голяма спешност, за да спре разпространението на този сериозен квас, представител на злото учение, което се разпространяваше сред християните в Галатия. Той искаше да го спре, преди да ферментира цялото тяло от вярващи.
Тези привърженици на закона смятаха, че най-добрият начин да дискредитират евангелието, което Павел проповядваше, е преди всичко да дискредитират самия Павел. Затова те започнаха да разпространяват лъжите си срещу Павел, казвайки, че той не е истински апостол на Христос. Така в самия първи стих този велик апостол започна своята защита, като защити собственото си апостолство. „Павел, апостол, (не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите)“ (Галатяни 1:1 KJV).
Нито една група, съвет или комитет от хора не ръкоположи Павел за апостол. Нито той получи своето апостолство от човек, било то папа, епископ или някакъв вид водач – дори не от Дванадесетте, които бяха апостоли преди него. Вместо това Павел беше назначен за апостол от Исус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите. Неговото апостолство беше изцяло от Бога. Той каза на коринтяните: „Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Исус Христос, Господа? Не сте ли вие моето дело в Господа?“ (1 Коринтяни 9:1). Павел видя възкръсналия Христос в слава; той беше призован, упълномощен и изпратен от Него с послание на благодат към езичниците.
В Деяния 26:16-18 четем: „Но стани и се изправи на краката си; защото затова ти се явих, за да те направя служител и свидетел както на тези неща, които си видял, така и на онези неща, в които ще ти се явя; като те избавя от народа и от езичниците, при които сега те изпращам, за да отвориш очите им и да ги обърнеш от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, за да получат прошка на греховете и наследство между осветените чрез вяра, която е в Мене.“
Квалификациите
за да бъде някой апостол, са ясно видими в Светото писание. В Деяния 1:21-22, когато имаше нужда да се назначи апостол, който да заеме мястото на Юда, който падна чрез престъпление, Петър каза на братята, че трябва да изберат човек от тяхната компания. Той каза там: „Затова от тези мъже, които са били с нас през цялото време, докато Господ Исус влизаше и излизаше между нас, като започнем от кръщението на Йоан, до същия ден, когато Той беше взет от нас, трябва да бъде ръкоположен един, за да бъде свидетел с нас на Неговото възкресение.“
Една квалификация на апостола е, че той трябва да е видял Господ Исус след Неговото възкресение и следователно да е бил очевидец на Неговото възкресение. Друга е, че той трябва да е бил изпратен от Самия Господ като свидетел.
В допълнение, той трябваше да покаже знаците на апостол. Апостол Павел каза на коринтяните, когато те също слушаха критиците му относно неговото апостолство: „В нищо не изоставам от най-главните апостоли, макар и да съм нищо. Наистина знаците на апостол бяха извършени между вас с цялото търпение, в знамения, и чудеса, и могъщи дела“ (2 Коринтяни 12:11-12).
Докато мисионерът е изпратен, никой не трябва да бърка днешния мисионер с „апостол“, както се използва в Светото писание. Никой не може наистина да каже, че е апостол днес в първичното значение на думата. Причината е, че никой днес не е виждал Господ Исус възкресен и прославен, нито някой сега носи знаците на апостол. Наистина можем да бъдем изпратени от Господа като мисионери, но нямаме апостолска власт.
Освен това, апостолската приемственост не се преподава в Божието Слово. Апостол Павел заяви: „Защото знам това, че след моето заминаване ще влязат между вас свирепи вълци, които няма да пощадят стадото. Също и от самите вас ще се появят мъже, които ще говорят извратени неща, за да отвличат ученици след себе си“ (Деяния 20:29-30). Така че, ако някой твърди, че е апостол днес, тогава знаете, че той е само свиреп вълк, защото такива са тези, за които апостолът каза, че ще го наследят или ще дойдат след неговото заминаване.
Докато Павел пишеше тези редове, той не беше сам; той имаше пълното общение и подкрепа на „всички братя“ (Галатяни 1:2), които бяха с него. Също така, той не пишеше до едно събрание, а до много, тъй като Галатия беше провинция с много събрания. В това ни се напомня, че винаги е добре да имаме общението на братята във всичко, което правим. Павел не беше сам в убеждението си относно истината, която проповядваше.
След това апостолът изрази поздрави за благодат и мир, които дойдоха „от Бог Отец и от нашия Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от този настоящ зъл свят, според волята на Бога и нашия Отец: на Когото да бъде слава во веки веков. Амин“ (Галатяни 1:3-5).
Целта на Христовата смърт
беше не само да избави от смърт и ад, но и от този настоящ зъл свят, епохата, в която живеем сега. Християнинът има трима големи врагове: Дявола, плътта и този настоящ зъл свят. Когато говорим за света тук, не се отнасяме до буквалната земя. Вместо това, „светът“ се отнася до световната система, която е планирана, организирана и управлявана от Сатана и неговите съучастници. Тази дефиниция на „свят“ е това, което Господ Исус имаше предвид, когато се молеше на Отца в Йоан 17: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от злото. Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:15-16). И в 1 Йоан 5:4-5 апостол Йоан ни каза кой е този, който побеждава света и как: „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и това е победата, която побеждава света, дори нашата вяра. Кой е този, който побеждава света, освен онзи, който вярва, че Исус е Божият Син?“
Всичко това е възможно, защото Бог даде Своя Син, а Господ Исус даде Себе Си. На Него да бъде слава во веки веков. Всяка слава, хвала и почит да бъдат на Него. Човек не може да си припише заслуги за спасението, защото то е абсолютно, изцяло и напълно от Господа.
Приятели, аз вярвам, че можете да кажете от истинско сърце, че Христос ви е избавил от този настоящ зъл свят. Ако не можете да кажете това, защо не се поклоните на Господ Исус Христос и чрез вяра не приемете Него и Неговото велико спасение още сега.
Очаквайте Част 2 от тази поредица в следващия брой!
Римляни, Галатяни и Евреи се основават на един старозаветен текст, намерен в Авакум 2: „Праведният ще живее чрез вярата си“ (Авакум 2:4 KJV). В Посланието до Римляни акцентът е поставен върху първите две думи. Как ще бъдат хората праведни пред Бога? Отговорът е, „Праведният ще живее чрез вяра.“ Но ако някой е бил оправдан чрез вяра, как се поддържа той на това място пред Бога? Отговорът е даден в Посланието до Галатяни с акцент върху следващите две думи: „Праведният ще живее чрез вяра.“ И можем да попитаме: „Каква е силата, чрез която хората стават праведни и чрез която живеят?“ Посланието до Евреите отговаря на това, като поставя акцент върху последните две думи от същата фраза: „Праведният ще живее чрез вяра.” Така виждаме, че тези три писма наистина представляват много забележително трио. —Хари А. Айрънсайд, Галатяни и Ефесяни, адаптирано
