За Авраам Бог е бил познат с името Всемогъщия, а чрез Моисей Бог се е разкрил на Израел като Йехова, но Бог все още е оставал в гъстата тъмнина; Той не е бил познат на хората, както четем в Йоан 1:18:
Никой никога не е виждал Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е изявил.
Именно в Личността на Сина Бог е бил разкрит, и това е станало чрез Неговото изявление на името на Отца.
Откровението на Отца от Сина
В Евангелието на Матей Господ Исус е специално представен като цар на Израел, а в глава 11 Го виждаме отхвърлен от нацията и укоряващ градовете, „в които бяха извършени повечето от Неговите могъщи дела“. И все пак, точно по това време, когато вратата на Израел е била затворена за Него, Исус дава забележителен отговор, защото е писано:
В онова време Исус, като отговори, каза: Хваля Те, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните, и си ги открил на младенците (Матей 11:25).
Водачите на Израел, мъдрите и разумните, бяха слепи за славата на Личността, която беше сред тях; но учениците, тези, които бяха смятани само за младенци, имаха познание за Бога в Личността на Исус.
Това е божественият отговор на Неговото отхвърляне от водачите на Израел. Беше угодно на Бога да даде откровението за Себе Си не на велики религиозни водачи, а на прости хора, необучени в човешките школи, но образовани в обществото на Божия Син. Тогава от устните на Господа следва чудната истина на християнството:
Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и никой не познава Сина, освен Отец; нито познава някой Отца, освен Синът, и онзи, комуто Синът благоволи да Го открие (Матей 11:27).
Царството на Израел може да Му бъде отказано от народа и техните водачи, но Неговият Отец беше дал всичко в ръцете на Божия Син. Отсега нататък Той нямаше да има царството от Израел, но щеше да го има сред „всички неща“, които Неговият Отец Му беше поверил. Синът е във връзка с Отца, която само Отец можеше да знае, както и в Личността на Сина има свята тайна, отвъд познанието на всеки освен Отца. Но Синът беше дошъл да разкрие Отца, и в това откровение е същността на истината на християнството. Колко често името на Отца беше на устните на Сина, и докато това показваше публичния характер на изявлението на името на Отца, не на всички беше познато това свято, скъпоценно име, а само на онези, „на които Синът“ благоволи да Го разкрие. Мнозина чуха Сина да говори за Отца, но малцина влязоха в познанието на името на Отца.
Докато разкриването на името на Отца дава пълното откровение за Бога в Неговата природа и извежда наяве вечната връзка между Сина и Отца, все пак името на Отца е познато на младенците в Божието семейство. Пишейки до младенците, апостол Йоан казва:
Пиша ви, дечица, защото сте познали Отца (1 Йоан 2:13).
Това не е знание, постигнато чрез духовен растеж, а предадено от Божия Син на всички в божественото семейство; то принадлежи към връзката на синовство, която принадлежи на всички, които са приели истината на Евангелието и са получили дара на Светия Дух. Пишейки до галатянските светии, апостол Павел казва:
Понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ни, който вика: Авва, Отче (Галатяни 4:6).
Свидетелството на Сина за Отца в Евангелието на Йоан
Особено в Евангелието на Йоан чуваме Сина да говори за Отца. Храмът, в Йоан 2, е домът на Неговия Отец; а в Йоан 4, на самотната жена от Сихар, Той говори за търсене на поклонници за Отца, които да Му се покланят в дух и истина. В глава 5 Той говори много неща относно Отца. Той казва:
Моят Отец работи досега, и Аз работя (Йоан 5:17).
Оживяването, възкресяването на мъртвите, животът, съдът и всички Негови дела са разглеждани от Него във връзка с Отца. Той говори за любовта на Отца към Него и за свидетелството на Отца за Него, казвайки:
Аз дойдох в името на Моя Отец, и вие не Ме приемате; ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Йоан 5:43).
Той нямаше да ги обвинява пред Отца, но Моисей, чието свидетелство за Него те бяха отказали, щеше да ги обвинява пред Него.
Има много неща, за които Синът говори относно Отца в Йоан 6, 8 и 10; Неговата молитва към Отца в Йоан 11 при гроба на Лазар проявява Неговото всепоглъщащо желание да прослави името на Отца в момента на проявата на Неговата сила като Възкресението и Живота; отново в Йоан 12:
Той цени честта на Отца и търси Неговата слава, с целия съд на кръста, който смущава душата Му; и Той завършва Своето свидетелство пред света, говорейки за заповедта на Отца, която донесе вечен живот на онези, които повярваха в Него. В Йоан 13-16, Божият Син подготвя Своите за тяхното място с Него пред Отца, с цялата привързаност, за която Той беше говорил, и като имащ Своя живот и дара на Светия Дух. Йоан 17 дава тази най-чудесна молитва, в която Синът говори за Своето собствено място с Отца и за цялата слава, която Му принадлежи и която предстои да бъде получена, Неговата вечна слава с Отца, славата, получена от Отца като Човек, и какво ще видят Неговите в дома на Отца и ще споделят с Него в славата на идния ден.
Аспекти на името на Отца
Отец
Трябва да е очевидно, че когато Господ използва думите „Отец“, Той мисли за Бога, както е разкрит в това свято Име, което извежда наяве връзката, в която Лицата на Божеството винаги са били. Поради това, когато Господ изпрати апостолите, както е записано в Матей 28, Той каза:
Идете и направете ученици от всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух (Матей 28:20).
Въпреки че е разкрито във времето, и едва когато дойде Синът, името Отец принадлежи на вечността. Това ясно се вижда в такива Писания като:
Излязох от Отца и дойдох в света; пак оставям света и отивам при Отца (Йоан 16:28); Отче… Ти Ме възлюби преди създаването на света (Йоан 17:24).
Името Отец носи със себе си дълбоките и вечни привързаности, които не можеха да бъдат познати, докато не дойде Исус; благодатта към хората за онези, които бяха привлечени към Сина; и вечният живот, който беше с Отца, беше разкрит в Сина и който ни е станал достъпен чрез смъртта на Исус.
Моят Отец
Когато Господ каза „Моят Отец“, Той утвърди божествената връзка, в която стоеше с Отца. Виждаме това в Йоан 5, където, в стих 17, Той казва:
Моят Отец работи досега и Аз работя.
Те се бяха опитали да Го убият за изцелението на немощния човек в събота (Йоан 5:16); сега:
юдеите още повече търсеха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и казваше, че Бог е Негов собствен Отец, като се правеше равен на Бога (Йоан 5:18).
В глава 10 виждаме същото.
Три пъти Той беше казал „Моят Отец“ (Йоан 10:25, 29), след това каза: „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30); тогава юдеите „отново взеха камъни, за да Го убият с камъни“, като дадоха за причина: „защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:31-33). Това беше утвърждаване на връзката, в която Той тогава стоеше като Човек на земята с Бог Отец на небето. В Евангелието на Йоан Неговата връзка с Отца не се разглежда като Син поради девственото раждане – това го имаме в Евангелието на Лука – Той е Син във връзка с Отца поради Своята вечна връзка с Него, като е донесъл като въплътен Син същата връзка в човечеството, която винаги Му е принадлежала с Отца. Той е божествена Личност на земята, която може да каже:
Аз почитам Моя Отец,
и
Моят Отец е, Който Ме прославя (Йоан 8:49, 54).
Отче
Ако Господ казва „Моят Отец“ в свидетелство за Отца пред хората, когато се обръща към Своя Отец, Той казва „Отче“. (Записът на Неговото обръщение към Своя Отец в Гетсиманската градина в Евангелието на Матей дава „Моят Отец“.)
Чуваме Сина да се обръща към Отца така, когато Го хвали, че е скрил чудните истини на божественото откровение от мъдрите и разумните и ги е разкрил на младенците. В Гетсиманската градина, в дълбоката Си агония, Той казва „Отче“; на кръста Исус каза:
Отче, прости им, защото не знаят какво правят (Лука 23:34);
и след като понесе Божия съд за греха, Той може да каже:
Отче, в Твоите ръце предавам духа Си (Лука 23:46).
В Евангелието на Йоан, Господ при гроба на Лазар казва:
Отче, благодаря Ти, че Ме послуша;
в Йоан 5:12, където душата Му е смутена, Той пита:
Какво да кажа?
Ще каже ли:
Отче, спаси Ме от този час;
Той ще каже:
Отче, прослави Твоето Име.
Неговата молитва в Йоан 5:17 започва с думите:
Отче, дойде часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти.
В тази глава Той използва името „Отче“ в стихове 5, 21 и 24, както и в началния стих.
Живият Отец
Всичко, което живее, идва от живия Бог; наистина, в Евангелието на Йоан Синът ни е представен като имащ живот в Себе Си, първо, присъщо в Йоан 1:4, след това като го получава от Отца в Йоан 5:26. Синът беше дошъл да изведе наяве изцяло нов вид живот, не живот, който загива, а вечен живот, живот, който има своя източник в Отца и Сина. Идвайки в света, Синът беше Живият Хляб и можеше да каже:
Ако някой яде от този хляб, ще живее вечно; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света (Йоан 6:51).
Каква чудесна мисия принадлежеше на Сина. Той беше изпратен в света, свят на грях и смърт, за да донесе в него живота на Бога; но този живот можеше да бъде усвоен от хората само чрез хранене с Неговата смърт. Източникът на Неговата мисия е Живият Отец; Той Го беше изпратил, Хляба на Живота, Живия Хляб, за да могат хората да имат живот в общение с Него в сцена, където смъртта е непозната. Цялото съществуване на Сина беше неразривно свързано с живота и битието на Отца, и Живият Отец Го беше изпратил, за да осъществи Своята воля в проявата и предаването на вечния живот.
Ако водачите на Израел бяха безразлични към мисията на Божия Син, Този, Когото те твърдяха, че е техен Бог, беше живо загрижен.
Той не беше Бог, който беше безразличен към създанията на Своята ръка, нито към народа, който Той беше избрал за Себе Си. Той беше излязъл в лицето на Сина, за да се разкрие като Отец, и Той беше Живият Отец, жизнено заинтересован от всяко движение на Своя Син и от отношението на хората към Него. За юдеите беше маловажно Исус да живее и да умре; за Живия Отец това беше от изключителна важност.
Свети Отче
Когато Синът, в молитва към Отца, в Йоан 17:11-12, мисли за Своите в света, оставени, докато Той се връща на небето, Той казва:
Свети Отче, пази ги в Твоето Име, което си Ми дал, за да бъдат едно, както и Ние. Когато бях с тях, Аз ги пазех в Твоето Име; тези, които си Ми дал, Аз ги опазих, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.
Синът се грижеше и бдеше над Своите ученици не само защото бяха Негови, но и защото бяха дар от Отца за Него.
Той ги пазеше в името на Светия Отец, като все още принадлежащи на Него, въпреки че ги беше дал на Сина. Сега, когато Той трябва да се върне при Отца, Той ги връща под Неговата грижа и защита, знаейки, че Той ще ги предпази от врага и ще им даде усещане за Своята голяма любов към тях. Ние сме имали привилегията да слушаме тези скъпоценни думи, за да осъзнаем дълбокия интерес и привързаност на Светия Отец към онези, които Той е дал на Сина; и за да познаем скъпоценността и блаженството на това, което е включено в името на Светия Отец.
Колкото повече душите ни навлизат в дълбокия му смисъл, толкова повече ще се наслаждаваме на Неговата любов, проявена в дела, дадени ни заедно с Неговия собствен Син, и толкова повече ще се стремим да бъдем тук за Негово удоволствие, отделени за Него, и далеч от всяка нечистота, която е толкова противна на името на Светия Отец.
Праведни Отче
Ако Синът беше предал на грижата на Светия Отец онези, които беше получил от Него, за да ги пази в този свят, Той е принуден да каже на Праведния Отец:
светът не Те е познал (Йоан 17:25).
В този свят няма познание за Праведния Отец; така че напразно бихме търсили да имаме каквото и да е познание за Него в школите на този свят. Но Синът можеше да добави: „Но Аз Те познах.“ Тук е Един, в Когото се намира пълното и съвършено познание за Отца, Праведния Отец, Този, Който е източникът на всичко и праведен във всичко, което прави. Отхвърлен в неправедност от света, Синът може да намери Своята утеха в завръщането при Праведния Отец, както казва в Йоан 16:10, Духът щеше да изобличи света:
за правда, защото Аз отивам при Моя Отец.
Имаше и знанието, че ако светът не познаваше Праведния Отец, имаше такива, които знаеха, че Той Го е изпратил.
Неговата мисия не беше напразна; Отец беше привлякъл към Него онези, които щяха да бъдат Негови спътници в Неговата слава и в радостите на Отцовския дом, и те Го познаваха като Изпратения от Праведния Отец. На тях Той беше обявил името на Отца и отново щеше да им го разкрие, за да могат да познаят божествената любов в душите си и да бъдат тук като свидетели за Него в сцената, от която Той беше си отишъл.
Моят Отец и Вашият Отец
По време на Своя престой със Своите, Божият Син им беше обявил името на Отца, но Той добави в Йоан 17:26:
И ще го обявя.
Имаме пророческото изказване на това чудесно изявление в Псалм 22:22 и неговото изпълнение в Йоан 20:17, където Господ казва на Мария Магдалина:
Иди при братята Ми и им кажи: Възлизам при Моя Отец и вашия Отец; и при Моя Бог и вашия Бог.
Обявяването на името на Отца в Неговия живот беше изявило благодатта, привързаността и съветите на Отца и беше показало вечната връзка на Сина с Отца; обявяването на името на Отца във възкресението доведе Неговите собствени до Неговото място на връзка и привързаност с Отца. Не можехме да си представим такова благословение, каквото е включено в новата връзка, обявена чрез разкриването на името на Отца от възкръсналия Божи Син. Дори сега познаваме връзката; познаваме радостите да бъдем в обществото на Божия Син, където Той води хваленията на Своите към Отца сред събранието, и където ние, като новородени синове, призоваваме името на Отца.
Но това е вечна връзка, която носи със себе си вечно благословение; всички дълбоки радости на Отцовския дом, където като синове с Неговия собствен Син ще бъдем пред Него в любов завинаги.
Нашият Отец
На земята Господ Исус научи Своите ученици да казват:
Отче наш, Който си на небесата (Матей 6:9);
но колкото и благословена да е тази връзка, тя не достига до истината за вечната връзка, осигурена чрез Христовата смърт и обявена във възкресението.
Това е връзката на Бога на небето с народ на земята, а не небесната и вечна връзка, която принадлежи на Божиите съвети. Във всички послания на Павел, написани до събрания на светиите, той говори във въведението за „Бог, нашия Отец“.
Това е истинската връзка на християнския кръг с Бога, Който е бил разкрит като Отец от Господ Исус Христос и Който ни е въвел в привилегированото място на връзка в християнско благословение. Докато съзерцаваме чудното откровение на Отца в Личността на Сина и разглеждаме цялото благословение, което ни е донесено в познанието на Неговото Име, и цялата любов, разкрита в дара на Неговия възлюбен Син, в Когото сме толкова богато благословени, със сигурност можем да кажем с автора на посланието до ефесяните:
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос; според както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов (Ефесяни 1:1-4)."
