Каква е разликата между „двойна почит“ и „двойно заплащане“ в различните версии на 1 Тимотей 5:17?
Тези различни преводи на един и същ гръцки израз илюстрират опасност в преводаческата работа: лесно е преводачът да въведе своето съвременно разбиране и идеи в текста, който превежда. Затова е жизненоважно този, който превежда Божието Слово, да притежава духовно прозрение, заедно с техническа експертиза в областта на библейските езици, обичаите от библейските времена и свързаните с тях области.
Божието Слово е изключително внимателно в своята формулировка. Бог не се задоволява само с общи насоки, но е конкретен в думите, които избира да използва. Самите думи на Писанието са вдъхновени от Бога. В Галатяни 3:16 виждаме, че дори фактът дали една дума е единствено или множествено число е жизненоважен. Докато библейските парафрази и преводи с динамична еквивалентност като Днешната английска версия са полезни, те имат определени ограничения, когато става въпрос за детайлно, задълбочено изучаване на Библията.
Никъде в Новия Завет не се посочва, че тези, които са служили на Господа в духовната грижа за християнските събрания, някога са функционирали на заплата. Филипяните изпратили финансов дар на апостол Павел няколко пъти (Филипяни 4:15,18). Все пак това не изглежда да е бил общият модел на подкрепа за апостолите и другите християнски работници. Павел говори за това, че е издържал себе си и дори своите съработници с труда на ръцете си (Деяния 20:34). Докато защитава правото на този, който служи на Господа, да бъде подкрепян в тази служба от своите събратя по вяра, той ясно заявява на коринтяните, че не се е възползвал от това право (1 Коринтяни 9:11-15).
Петър е ужасен от опита на Симон магьосника да купи силата да предава Светия Дух и силно осъжда неговото усилие (Деяния 8:18-23). По-късно той увещава старейшините да изпълняват службата си с готовност, не за долна печалба (1 Петър 5:2). Нито старейшините, нито дяконите трябва да търсят печалба с долни средства; те дори не трябва да обичат парите (Тит 1:7; 1 Тимотей 3:3,8). В 3 Йоан 5-8 писателят говори за онези, които са излезли „заради Името“, казвайки, че ние „трябва да приемаме такива като съработници на истината“. Христовите служители трябва да зависят единствено от своя Учител за своята издръжка. Все пак християните са научени да споделят материално с онези, които им помагат духовно (Галатяни 6:6). Такъв е новозаветният модел.
В отговор на този въпрос проверих етимологични изследвания, както и повече от двадесет превода и версии на Новия Завет, на английски и други езици. Повечето от тези преводи използват термина „двойна почит“. Малкото, които го превеждат като двойно „възнаграждение“, „стипендия“, „заплащане“ и т.н., са или парафрази, или силно клонят към динамична еквивалентност, което е опит да се каже на днешния език това, което преводачът смята, че е означавал оригиналният пасаж.
Всички ние, включително преводачите, сме повлияни от обичаите и практиките, които познаваме и сме свикнали с тях. Все пак трябва да се подчиним на библейските концепции, а не да ги огъваме към нашите. Днес е обичайно духовните водачи да получават заплата за работата си. Точно както думата алма – преведена като „девица“ в Исая 7:14 – може да бъде преведена и като „млада жена“, така е възможно да се преведе гръцкият израз тук като „двойно заплащане“. Въпреки това, по-добрият превод е „двойна почит“. Нито пък това би изключило помощта за посрещане на финансовите нужди на такива старейшини. Всъщност следващият стих силно намеква за това. Защото как можем да „двойно почетем“ верен старейшина, без да вземем предвид неговите нужди! Но „двойна почит“ е най-добрият израз тук и най-съвместим с основното библейско учение, вече споменато в цитираните по-горе пасажи.
