Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог не изпрати Своя Син в света, за да осъди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
Йоан 3:16-17
Почти всеки е чувал за Йоан 3:16. Този стих е един от най-обичаните и най-запомняните библейски стихове на всички времена. Той се преподава в неделните училища, вижда се на спортни събития и дори на тениски. Въпреки че може да е широко известен и цитиран от много млади и стари, нека спрем, за да размислим върху дълбочината на този стих. Тук виждаме най-голямата любов, проявена някога. От всички дарове, давани някога, никой не може да се сравни с това, когато Бог даде Своя единороден Син!
Помага да прочетем стиха в контекста, където се намира в Йоан 3. Господ Исус разговаряше за новорождението с човек, който е бил религиозен през целия си живот. Този човек Никодим беше учителят в Израел (Йоан 3:10), но все пак се нуждаеше от новорождение. Това е духовно раждане, което само Бог може да произведе; то идва от Него като дар и е опаковано в Личността на Неговия единороден Син!
За да помогне на Никодим да разбере, Господ използва илюстрация от Стария завет, когато змии влязоха в лагера и ухапаха хората поради техните непокорни сърца. Бог беше наредил на Моисей да направи медна змия и да я постави на стълб, където всеки можеше да я види. Всеки, който се обърна и погледна медната змия, издигната на стълба, беше спасен. Господ Исус каза: „както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Господ Исус използва случилото се с израилтяните в Числа 21 като илюстрация на Божията святост и Неговата благодат и любов. Неговата святост изпрати змии на бунтовните израилтяни, които бяха непокорни срещу своя Бог. Но Неговата благодат и любов осигуриха лек за тяхната ситуация. Докато тези отровни змии ги хапеха, те трябваше само да погледнат медната змия, която Господ беше накарал Моисей да направи. Всеки, който погледна тази змия, живееше, а който не погледна, вече беше осъден. Това беше Господното осигуряване за тяхното спасение.
Господ Исус използва тази история, за да покаже защо Бог изпрати Своя Син в света – не за да го осъди, а за да бъдем спасени чрез Него (Исус Христос). Бог беше този, който демонстрираше Своята „към нас, с това, че докато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). В разказа на Йоан 3 продължаваме да четем: „Който вярва в Него, не е осъден; но който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божий Син. И това е осъждението, че светлината дойде в света, а хората възлюбиха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:18-19).
Най-големият дар на любов, даван някога, беше, когато Бог изпрати Своя Син, Господ Исус, в света, за да спаси човечеството, което беше ухапано от отровата на греха и вече беше осъдено. Той изпрати Своя Син, Който щеше да страда на Кръста вместо нас „веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога“ (1 Петър 3:18).
Йоан 3 завършва с още едно напомняне за великия Божи дар, който се предлага на всеки, който вярва в Сина, Който е дошъл. В стих 36 четем: „Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“
Бог е свят и е осъдил греха в плътта, когато изпрати „Своя собствен Син в подобие на греховна плът, заради греха.“ В същото време Той демонстрира най-великия акт на любов и даде най-големия дар, който някой може да подари! Приели ли сте Неговия дар на спасение?
