ОТГОВОР НА ЖИТЕЙСКИЯ ОПИТБожият суверенитет и благодат Наскоро имах две преживявания, които подчертават Божия суверенитет и благодат; едното е тъжно, а другото радостно. Те са примери за върховете, на които се радваме, и долините, които понасяме в житейското пътуване. Тези върхове и долини ни карат да се борим с това как божественото взаимодейства с човешкото, как Божиите цели идват при нас. Библията учи, че Исус е Господ, че Той е над всичко. Колкото повече можем да признаем това, толкова по-голямо ще бъде богатството на живота ни и по-прост ще бъде пътят ни. Долините Преди около две години мой приятел се ожени, след като беше ерген дълги години. Тази година двойката очакваше раждането на първото си дете. След 41 седмици бременност бебето се развиваше добре, но когато пристигнаха в болницата с напредващи родилни болки, им казаха, че бебето току-що е починало в утробата. Родителите бяха съкрушени; надеждите им, градени през предходните девет месеца, бяха разбити. Но сред тази трагедия те усетиха Божието присъствие с тях. Погребението и възпоменателните служби бяха трогателни събития. Родителите искаха да извървят пътя на скръбта добре; да се изправят пред болката и да не се крият от нея. Те вече не са същите; мъртвороденият им син промени историята им. Времената на човешка загуба ни напомнят за Божия суверенитет. Страданието и трагедията са преживявания, които никой от нас не избира. В такива моменти питаме: „Защо?“, но Бог казва: „Не очаквайте да знаете. Аз съм суверен. Може да избера да ви разкрия неща, за да ви помогна да видите някаква цел.“ Трябва да осъзнаем, че Бог е с нас сред трагедията – това трябва да ни напомни за Неговия суверенитет. Въпреки това Бог ни казва: „Моите мисли не са вашите мисли, нито вашите пътища са Мои пътища... Защото както небесата са по-високи от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли от вашите мисли“ (Исая 55:8-9). Бог не е длъжник на никого. Той не дължи нищо на никого. Бог никога не отнема, освен за да донесе нещо по-добро. Той има Своите цели във всичко. Начинът, по който тази двойка се справи с дълбоката си загуба, почете Бога по невероятен начин. Други също Го опознаха по-дълбоко в резултат на споделянето на това преживяване. В долините можем да се научим да познаваме Бога, себе си и един друг по-дълбоко. Друг резултат от трудните времена може да бъде способността да разбираме и подкрепяме други, които скърбят. Павел, който премина през много страдания и трудности, каза: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всичките ни скърби, за да можем и ние да утешаваме тези, които са в каквато и да е скръб, с утехата, с която ние самите сме утешени от Бога“ (2 Коринтяни 1:3-4). Павел се научи да се доверява на Бога в най-трудните обстоятелства: „Не искаме да не знаете, братя, за скърбите, които ни сполетяха в Азия. Бяхме под голям натиск, далеч над възможностите ни да издържим, така че се отчаяхме дори за живота си. Всъщност в сърцата си усетихме смъртна присъда. Но това се случи, за да не разчитаме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. Той ни избави от такава смъртоносна опасност и ще ни избави. На Него възложихме надеждата си, че ще продължи да ни избавя, както вие ни помагате с молитвите си“ (2 Коринтяни 1:8-11). Бог има Своите цели и е готов да донесе нещо по-добро, независимо от ситуацията. Върховете Втората ситуация беше по-щастлива – в известен смисъл тривиална в сравнение със загубата, която преживяха моите приятели – но също толкова от ръката на любящ Отец. Буквално ми беше „подарено“ пътуване по света от мой сътрудник, включително много приятно настаняване, като подарък за 50-ия рожден ден! Мислех, че пътуванията в чужбина са едно от нещата, от които съм се отказал, за да служа на Господа. Но дори през седмицата преди да замина, Бог създаде ситуации, за да ме подложи на изпитание, задавайки въпроса: „Готов ли си да не отидеш?“ Припомних си Йов, който каза, че Господ дава и Господ отнема (Йов 1:21). Ако Бог ти даде нещо и след това реши да го отнеме, готов ли си да приемеш това щастливо от Бога? Борих се с това няколко дни и едва след като приех този принцип, пътят ми се отвори да отида. Майка Тереза каза: „Уверете се, че позволявате на Божията благодат да работи в душата ви, като приемате всичко, което Той ви дава, и Му давате всичко, което Той ви отнема.“ Уроци за нас Какви уроци можем да научим от тези две преживявания? 1. Ако принадлежите на Бога, очаквайте изпитания в живота. Павел пише: „Считайте го за чиста радост, братя мои, когато се сблъсквате с изпитания от всякакъв вид, защото знаете, че изпитването на вашата вяра развива търпение... за да бъдете зрели и завършени, без да ви липсва нищо“ (Яков 1:2-4). Бог иска да оформи живота ни, така че трябва да очакваме изпитания, предизвикателства, трудности и неща, които не разбираме, да ни сполетят. Всичко това е част от това да си християнин. 2. Признайте Божието присъствие във вашите изпитания и осъзнайте, че Той е суверен. Йеремия каза: „Спомням си скръбта си и скитането си, горчивината и жлъчката. Добре си ги спомням и душата ми е унила в мен. Но това си припомням и затова имам надежда. Заради голямата Господна любов не сме унищожени, защото Неговите милости никога не свършват. Те са нови всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. Казвам си: „Господ е моят дял; затова ще Го чакам“ (Плачът на Йеремия 3:19-24). 3. Чакайте Бога. Наблюдавайте как Той ще ви укрепи, докато чакате, борите се и носите тежестта. Потърсете как Той действа в обстоятелствата и как Неговата работа в крайна сметка носи благословение. 4. Бъдете готови да научите всеки урок, който Бог има за вас – независимо дали е за вас самите, за живота или за други хора. Исус каза: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я отрязва; а всяка, която дава плод, Той я почиства, за да дава още повече плод“ (Йоан 15:1-2). Бъдете готови за Неговото подрязване и да научите уроците, които ви сполитат през това време. 5. Признайте пред Бога болката, загубата и разочарованието. Не се сдържайте да плачете. Бъдете честни с Бога, защото Той копнее за вашата честност и вашата интимност. Псалмистът беше честен с Бога, докато се бореше с болката си: „Душата ми е в мъка... Изтощен съм от стенания... Господи, ще ме забравиш ли завинаги?“ (Псалм 6:3,6; 13:1). Нашата интимност с Бога има много повече възможности да се увеличи, ако сме честни и открити с Него. В Плачът на Йеремия Йеремия беше честен за болката си. 6. Изправете се пред предизвикателството си, защото най-вероятно то е Божи дар за вас. Отнесете го на Бога и потърсете Неговото благословение в него. Скръбта е прикрита благодат. Толкова често обстоятелството, което не бихме избрали, е Божията благодат да ни донесе благословение далеч отвъд това, което някога сме очаквали. 7. Молете се за тези, които преминават през изпитания. Самуил каза: „Що се отнася до мен, далеч да бъде от мен да съгреша пред Господа, като не се моля за вас“ (1 Царе 12:23). Каквато и да е съдбата ни, нека бъдем като Йеремия и да отнесем ситуацията на Бога и да признаем, че Той ще ни преведе до края и ще донесе неизмеримо благословение. Нашите преживявания по пътя на живота са доказателство за Божия ангажимент към нас. Не винаги разбираме какво Той позволява да ни сполети, но трябва да Му се доверяваме за бъдещето. ЗА АВТОРА: Преди време Майкъл Клиъри и съпругата му Уенди продадоха бизнеса си и се преместиха в Тасмания, Австралия, където помогнаха за създаването на християнско селище. Настоящото им служение подкрепя евангелизацията и работата с младежи в цяла Австралия.
