Божият суверенитет в Писанието
Въпреки възхода на злото, е утешително да знаем, че се покланяме на суверенен Бог. Нищо няма да осуети Неговите планове. Царства се издигат и падат, но Той ще изпълни Своята цел според собствения Си съвет. Той винаги е бил и винаги ще бъде суверенен. Ако престане да бъде такъв, Той ще престане да бъде Бог. Това не може да бъде: Той е „над всички, вечно благословеният Бог“ (Римляни 9:5 NKJV).
Добре е да видим някои от Неговите суверенни начини с хората в Писанието. В Деяния 8 го намираме да влиза в „политическия свят“ и да взема евнуха, който беше ковчежник на Етиопия при царица Кандакия. В Деяния 9 го виждаме да влиза в „академичния свят“ и да взема този велик еврейски учен, Савел от Тарс. В Деяния 10 Той влиза в „военния свят“, полагайки ръката Си върху римски стотник на име Корнилий.
В Евангелията намираме Бог да отминава високопоставените и могъщите и да полага ръката Си върху такива като малко момче с хлябове и риби. В Стария завет виждаме как Той използва военнопленник, малката прислужница в къщата на Нааман (2 Царе 5). И Той дори използва грешна жена, Раав блудницата (Исус Навин 6).
Когато човешките агенции се провалят, Бог осуетен ли е в постигането на Своята цел? Не! Той влезе в „животинското царство“ и говори чрез магарето на Валаам (Числа 22). В „растителното царство“ Той накара жезъла на Аарон да напъпи (Числа 17). Той дори използва „минералното царство“, превръщайки праха във въшки (Изход 8:17).
Наистина Божиите пътища са „неизследими“. Павел продължи да пита: „Защото кой е познал ума на Господа? Или кой е станал Негов съветник?“ (Римляни 11:33-34). Отговорът е: „Никой.“ Бог е Свой собствен Съветник.
Всичко, което трябва да направим, е да се поклоним на Неговото Слово и воля. Това е пътят на истинското благословение. Добре е да се вслушаме в заповедта на Самуил към Саул: „Послушанието е по-добро от жертва и вслушването от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:22). Това е пътят на поклонението, докато не видим Неговото лице.
