ВЪПРОС: Защо Бог засади дървото на познанието на доброто и злото там, където знаеше, че Адам и Ева ще го намерят и ще ядат от него?
ОТГОВОР:
По никакъв начин Бог не се е опитвал да скрие нещо, което е създал, от човечеството, на което е дал господство над цялото Си творение на земята. Човекът е трябвало да обработва и пази градината. Бог умишлено не е засадил дървото на познанието на доброто и злото в някой забутан, скрит ъгъл на Едемската градина. По-скоро четем: „Дървото на живота беше също сред градината, и дървото на познанието на доброто и злото“ (Битие 2:9 NKJV). Този стих ни казва, че то също е било едно от дърветата, които са били приятни за окото и добри за храна. Бог е имал Своя цел за това дърво!
Никога не трябва да забравяме, че Бог е всезнаещ и суверен. Той прави каквото Му е угодно и всичко, което прави, е абсолютно най-доброто. Той е божественият Грънчар. Ние сме глината. Надграждайки старозаветни пасажи като Еремия 18, Римляни 9:20 ясно показва, че не е наша работа да Го държим отговорен. По-скоро един ден ние ще трябва да дадем сметка пред Него.
Като суверен, когато Той повери на човека господство над земята, Той му наложи едно ограничение, за да изпита дали ще бъде послушен, както е редно за всяко създание. „От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш“, милостиво каза Бог на човека, „но от дървото на познанието на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“ Местоположението на дървото щеше да бъде постоянно напомняне за послушанието и верността, които човекът дължеше на своя Създател. Това беше божествено измислен тест, а не (както се подразбира в този въпроса) нещастна грешка от страна на Бога.
Както добре знаем, човекът се провали на теста. Изкушена от Сатана под формата на хитра и очевидно великолепна змия, жената взе от плода и го изяде, давайки и на мъжа си. Вместо да се подчини на Бога, той избра да слуша жена си. Сатана – като Луцифер, най-висшето от Божиите създадени същества – беше избрал да се разбунтува срещу Бога. (Исая 14:12-17 и Езекиил 28:12-19 представят това с фигуративен език.) Жената беше измамена от него. Адам не беше измамен (1 Тимотей 2:14); оттук Римляни 5:12-19 го държи отговорен за влизането на греха в света, носейки със себе си осъждение и смърт.
Човекът се провали на първия тест, който Бог му даде, и продължава да се проваля на всеки следващ тест. Но Бог в Своята чудна мъдрост и благодат беше предначертал нещо по-добро за човечеството от живот на невинно блаженство в прекрасна градина. За да осъществи Своята цел, Той изпрати Своя възлюбен, единороден Син в този прокълнат от греха свят, за да умре на кръста за нас, които бяхме безнадеждно изгубени и безпомощни. Господ Исус не само беше напълно подчинен на Божията воля както в живота, така и в смъртта Си, но Той прослави Бога тук, където ние толкова много Му бяхме непокорни и Го бяхме опозорили.
Вследствие на това Бог сега предлага вечен живот на всеки, който Го приеме като Спасител и Господ. Така че, вместо да поставяме под въпрос Божиите пътища, нека се присъединим към Павел, казвайки: „О, дълбочина на богатството, както на мъдростта, така и на знанието на Бога! Колко неизследими са Неговите присъди и Неговите пътища, които не могат да бъдат открити!“ (Римляни 11:33).
ВЪПРОС: Защо Бог допуска болка и болести?
ОТГОВОР:
Всички ние изпитваме болка и болести в някакъв момент от живота си. Болката е реакция на нашата нервна система към необичайна ситуация; тя е като аларма. Ако алармата не работи, тогава можем да се нараним, без да знаем. Болестта е липса на здраве, която често е свързана с потисната имунна система. Така че болката и болестта са реакции на телата ни към обстоятелствата, пред които сме изправени.
Болката и болестите започнаха, когато Адам и Ева съгрешиха, и те са част от неизбежните проблеми в греховния свят (Битие 3:16-19; Йоан 16:33). Всъщност „цялото творение стене като в родилни мъки досега“ (Римляни 8:22 NIV).
Йов, най-праведният човек на земята по негово време, беше добър пример за жена си и за Сатана, когато Бог му позволи да понесе болка и болест (Йов 2:6-10). Исус е единственият с доказана сила над болката и болестите. Той изцеляваше хора, които „бяха болни от различни болести, страдащи от силна болка, обладани от демони, имащи припадъци и парализирани“ (Матей 4:24).
Бог допуска болка и болести, за да оформи вярващите, така че да станат по-подобни на Него (Евреи 12:5-11). Те не трябва да мърморят или да се обезсърчават през тези времена (1 Коринтяни 10:10), а да се радват, защото това развива християнски характер (Яков 1:2-4,12). Бог ги обучава чрез болката и болестите, за да могат да разчитат на Него и да могат да утешават страдащите (2 Коринтяни 1:3-9).
Крайното решение на болката и болестите зависи от нашата връзка с Бога, защото тези, които Му се доверяват, отиват на небето, където няма болка или болести (Лука 16:19-31; Откровение 21:4). Вечната слава на небето далеч надхвърля временната болка и болести на вярващия тук на земята (Римляни 8:18; 2 Коринтяни 4:17). Въпреки това, тези, които не приемат Божието предложение за спасение, ще страдат вечно.
