Здрави, богати и мъдри?
Един от моите приятели в Ямайка почина след продължително боледуване. Знаейки колко много страдаше цялото й семейство заради болестта й, съм изкушен да попитам защо тя беше болна толкова дълго. Защо Господ не я изцели? Защо тези, които са изкупени с кръвта на Христос, трябва да страдат такава болка?
Някои християнски приятели ми казват, че такова страдание е ненужно и че трябва само да претендираме за изцелението, което ни принадлежи като Божии деца. Нека цитирам от статия, която ми дадоха: „Пълната добра новина е, че Исус вече е извършил вашето изцеление на кръста, когато Той отиде на ваше място и умря за вашите грехове и направи достъпни вашето изцеление, цялост, избавление, свобода, победа – всяка ваша нужда. Трябва само да се научим как да го получим чрез вяра, както получихме нашето вечно спасение чрез вяра. То е достъпно и ни се дължи, ако вярваме и приемем изкуплението на Исус за нашите грехове на кръста.“
Не звучи ли това привлекателно и разумно? В края на краищата, щом Бог е всемогъщ, не може ли Той да ни избави от всички наши страдания? И щом Той е вселюбящ, няма ли да го направи? Не умря ли Исус, за да ни избави от всяка болест и бедност?
Друга моя приятелка вярваше в това от цялото си сърце. Когато разви сериозен случай на рак, тя просто претендираше за своето изцеление. Тя беше убедена, че Бог трябва да я изцели, иначе Той ще бъде неверен – но Той не го направи! В този момент сериозни съмнения изпълниха ума й; тя започна да пита: „Може ли наистина да се вярва на Бога?“
Мнозина се борят със същите тези важни въпроси. Те засягат самата същност на Божия характер – Неговата вярност, сила, любов и воля. Наистина ли Библията учи, че никога не трябва да бъдем обезпокоявани, болни или бедни? Трябва ли да гледаме на Бога като на огромен космически автомат, който трябва да доставя стоките (изцеление, избавление, безопасност, свобода, просперитет и т.н.), когато вкараме правилните „монети на вярата“, изисквайки от Него нашите права?
Точно както хората се отвръщат от ненадежден автомат, така и разочаровани множества са се отвърнали от Бога, защото единственото им познание за Него се основаваше на тази недостойна идея. Пътищата и пътеките на християнската професия са осеяни с тъжните останки на онези, които са се отвърнали от истинския и жив Бог поради такива фалшиви твърдения.
Разбира се, Господ можеше да изцели всеки болен човек, ако имаше намерение да го направи. Писанието учи, че Той е безкраен в сила, но Той не е ограничен от нашето слабо разбиране за Него, нито дори от нашата способност да черпим от Неговата сила. Той действа според Своя план за това, което е най-добро за всеки от нас, и в крайна сметка за Неговата собствена слава. Затова Той не дава еднаква мярка на физическо благополучие и избавление на всеки от нас, нито дава тези неща според нашето послушание и вяра.
Деяния 12 не дава доказателства, че Петър е имал повече вяра от Яков. И все пак Бог позволи Яков да бъде убит, а Петър да бъде чудотворно освободен от затвора. Павел беше човек, изпълнен с вяра, но животът му беше изпълнен със страдания от всякакъв вид (2 Коринтяни 11:23-30). Стефан беше изпълнен със Светия Дух, но беше насилствено убит от разярена тълпа (Деяния 7:54-59).
Пълното и безплатно спасение, което получаваме, когато повярваме в евангелието, не обещава свобода от болести, неразположения, депресия и бедност. Вярно е, че можем да черпим от Божията благодат, когато сме в тези трудни обстоятелства, и винаги ще намираме Неговата благодат повече от достатъчна за нас (2 Коринтяни 12:9). Но ние все още живеем в стенещо творение, което страда от последиците от греха.
Нашето пълно избавление от страдание и смърт очаква идването на Христос. Тогава Той ще преобрази нашите смирени тела и ще ги направи като Неговото славно тяло, и ние вече няма да бъдем част от това стенещо творение, тъй като „смъртта е погълната в победа“ (1 Солунци 4:16; Филипяни 3:21; Римляни 8:22; 1 Коринтяни 15:54). Дотогава се нуждаем от помощ, за да живеем за Бога сред страданието.
Павел каза: „Чрез много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ Но той също каза: „Не се обезсърчавайте. Дори ако външният ни човек загива, вътрешният човек се обновява ден след ден“ (Деяния 14:22; 2 Коринтяни 4:16).
