ВЪПРОС: Исус каза, че сме отговорни за всяка „празна дума“, която изричаме. Какви са „празните“ думи, споменати в Матей 12:36?
ОТГОВОР: Според Матей 12:36-37 (NLT) Исус каза това на фарисеите: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще бъдеш оправдан и от думите си ще бъдеш осъден.“ Гръцката дума аргос – тук преведена като „празна“ – означава „неактивна, безплодна, безполезна или неизгодна“. Тази дума е използвана и за описване на неактивни работници (Матей 20:3,6), млади вдовици, които са били клюкарки и не са се грижели за децата и домовете си (1 Тимотей 5:13), лакоми критяни (Тит 1:12) и непродуктивни вярващи (2 Петрово 1:8). Забележете, че във всички тези случаи аргос описва хора.
Има два случая в Новия завет, където аргос се използва метафорично за описване на думите на човек (Матей 12:36) и вяра, непридружена от дела (Яков 2:20). Така че „празните“ думи от Матей 12:36 (NKJV, NLT) са тези, които са неефективни и безполезни. Други преводи ги наричат „празни“ (TNIV) или „безгрижни“ (CEV, NASB, NIV) разговори. Сега нека разгледаме контекста на този стих.
След като Исус изцели обладан от демон човек, който беше сляп и ням, обикновените хора мислеха, че Той е Месията на Израел, но фарисеите не се съгласиха и казаха, че чудото е извършено под силата на Сатана (Матей 12:22-32). Исус обаче каза, че чудотворната сила е дошла от Светия Дух. Тогава Исус каза на фарисеите, че дървото се познава по плодовете му – доброто дърво има добри плодове, а лошото дърво има лоши плодове (Матей 12:33-35). Подобно на това, техните неоправдани обвинения произлизаха от техния зъл живот. Тогава Исус каза: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще бъдеш оправдан и от думите си ще бъдеш осъден“ (Матей 12:36-37 TNIV). Тъй като изречените думи са точно показание за вътрешния живот на човека, те са подходяща основа за съденето на този живот.
Относно „съдния ден“, в случая на невярващите, той е пред „големия бял престол“, където Господ Исус е съдията. Тяхната съдба е огненото езеро и степента на тяхното наказание е „според делата им“ (Откровение 20:11,13,15; Йоан 5:22). Думите, изречени от невярващите през живота им, ще ги осъдят.
В случая на вярващите, техният съд е пред „съдилището на Христос“ (2 Коринтяни 5:10). Тяхната съдба е да бъдат с Христос завинаги, тъй като наказанието за техния грях – включително безгрижната реч – е платено чрез Неговата смърт на кръста. Господ ще ги възнагради „за нещата, извършени, докато са били в тялото, било то добри или лоши“ (2 Коринтяни 5:10). Речта и поведението, които не са изповядани и следователно непростени, ще намалят наградата на човек пред съдилището на Христос (1 Йоан 1:9).
И така, празната дума е тази, която е безполезна за продуктивна комуникация. Всяка такава празна или безгрижна дума ще бъде съдена, защото разкрива вътрешното аз. Вярващите трябва да говорят като тези, които ще бъдат съдени пред съдилището на Христос (Яков 2:12). Павел казва, че християните не трябва да се занимават с „глупави приказки“ като тази, и той я категоризира заедно с непристойността и грубите шеги (Ефесяни 5:4). В много отношения разговорът на човек е показател за духовното здраве на този човек (Яков 3:1-12).
Отговорено
