ХРИСТОС, СПАСИТЕЛ, ГОСПОД
Вечният Син на Бога „стана плът“ (Йоан 1:14 NIV), когато стана човешкото бебе, родено от девица, и беше наречен Исус. При Неговото раждане ангелът на Господа каза: „днес ви се роди Спасител; Той е Христос Господ“ (Лука 2:11).
Исус е Христос
Отец на небесата разкри на Петър, че Исус е „Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16-17). По-късно той проповядва, че „Бог е направил този Исус... и Господ, и Христос“ и че Той трябва да бъде приет като Спасител (Деяния 2:36-38).
Исус е Спасителят
Спасител е избавител. Учениците на Исус предпочитаха пророчествата, които предсказваха идването на Христос като цар, когато Той щеше да възстанови Израел като Божието царство и да ги избави от римското иго [окупация]. Но те не осъзнаваха, че първо трябваше да бъдат изкупени от греховете си. По пътя за Емаус двама ученици казаха на възкръсналия Христос (когото не бяха разпознали), че „се надяваха, че Той е този, който щеше да изкупи Израел“ (Лука 24:21), но „първосвещениците и нашите управници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха“ (Лука 24:20). По-късно Петър проповядва, че Бог възкреси разпънатия Исус от мъртвите и че „спасението не се намира в никой друг“ (Деяния 4:10-12). Относно спасението Павел проповядва важността на откритото заявяване „Исус е Господ“ (Римляни 10:9).
Исус е Господ
Когато приемем Христос като наш Спасител, любовта към Него ще се развие в отговор на нашето познание за Неговото страдание и смърт за нас. Тази любов ще ни накара да се подчиняваме на Неговите заповеди и учения (Йоан 14:15,24), като се отнасяме към Него като към наш Господ – имащ власт и авторитет над нас и Този, на когото се дължи служба. Ние ще приемем отношението на нашия Господ, когато Той се молеше „да бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42); и това на Савел, по-късно известен като Павел, който попита Исус: „Какво да правя, Господи?“ (Деяния 22:10).
За да ни даде възможност да Му служим, Господ ни „талантира“
Четем: „на всеки един от нас е дадена благодат, както Христос я е разпределил“ (Ефесяни 4:7). „Той даде дарове... Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други евангелисти, а други пастири и учители, за да подготви Божиите хора за дела на служение“ (Ефесяни 4:8,11-12).
В една притча на Исус виждаме как Той дава на слугите Си таланти за дела на служение (Матей 25:14-30). Той учи, че талантите (духовни дарове, придобити при новорождение) се дават „според... способността“ (Матей 25:15) и че ние трябва да ги използваме, за да произвеждаме резултати за Него. Забележете, че във всеки случай талантът, използван, нарастваше с употребата! Така, дори ако имаме много ограничени способности, какъвто и духовен дар да ни даде Той, той ще расте, докато го използваме.
Той също така учи, че има ден, когато Той ще уреди сметките (Матей 25:19). Писанието казва, че на „съдийския престол на Христос“ „качеството на делото на всеки човек“ ще бъде разкрито и той ще бъде възнаграден съответно (2 Коринтяни 5:10; 1 Коринтяни 3:13-14).
Как да разберем какви са нашите дарове?
Писанието не дава изричен отговор на този въпрос, но ни дава общи указания: „Правете ученици от всички... [и се занимавайте с] тяхното учение“ (Матей 28:19). В общи линии това включва вършенето на всичко, което е Господно дело. Например, в ранните дни на Църквата Господ се нуждаеше, освен от апостолите, от мъже „пълни с Дух и мъдрост“ – не за да бъдат водачи или да служат на видни позиции, а за да бъдат скромни „[сервитьори] на маси“ (Деяния 6:3-6).
Няколко души може да знаят от времето на своето обръщане какво иска Господ да правят. Павел знаеше почти веднага, че трябва да проповядва (Деяния 9:19-20). Но, въпреки че трябва да разказваме на другите за Христос, не всеки новообърнат е призован да проповядва (виж Марк 5:18-19). Повечето от нас трябва да вървят стъпка по стъпка през живота си, търсейки Господ да ни покаже какво иска да правим по-нататък.
Павел, въпреки че беше изпратен (апостол), имаше отговорността да определи къде Господ искаше да отиде. През всичките си пътувания виждаме как той решава къде да отиде да проповядва, тъй като виждаме как Господ насочва пътя му, като позволява една „врата“ да бъде затворена, докато отваря друга. В Деяния 13:4 четем, че Павел и Варнава излязоха от Антиохия, след като бяха „изпратени от Светия Дух“. Когато мислеха, че трябва да проповядват в Азия, те бяха възпрепятствани от това „от Светия Дух“ (Деяния 16:6), а по-късно, когато „се опитаха да влязат във Витиния... Духът на Исус не им позволи“ (Деяния 16:7). След като затвори тези врати, Господ изпрати Своя ангел с видение, което Павел тълкува като показание, че „Бог ги е призовал да проповядват евангелието“ в Македония (Деяния 16:10). Те не се обезсърчиха, когато вратите се затвориха, защото Господ отвори други. Така, когато видим възможност за служение да се затваря, трябва да търсим какво Господ може да ни отваря!
Не всички ще бъдат плодотворни за Господа
Той разказа още една притча, притчата за сеяча (Матей 13:3-8,18-23), илюстрираща различните отговори, които можем да очакваме на проповядването на Словото. Някои ще го отхвърлят, някои ще повярват за известно време и след това ще отпаднат, други ще повярват и ще бъдат плодотворни в различна степен, а ще има и вярващи, за които нещата от този живот ще имат приоритет пред тези на Господа. На такива Господ казва другаде: „Защо Ме наричате Господи, Господи и не правите това, което казвам?“ (Лука 6:49). Той оприличава човека, който „чува [Неговите] думи и не ги прилага на практика“ на глупав човек, който строи на „земя без основа“ и в крайна сметка бива унищожен (Лука 6:46). Нашият Господ, всъщност, предизвиква такива хора да променят живота си и да Го направят наистина свой Господ.
Той не е Господ на всички, които Го наричат Господ
Той учи на това в притчата Си за десетте девици. Пет очевидно неспасeни девици, наречени „глупави“, когато търсеха достъп до небето, бяха изключени. Те извикаха: „Господи, Господи, отвори ни“ (Матей 25:11 NASB). Но Той отговори: „Истина ви казвам, не ви познавам“ (Матей 25:12 NIV). Така че наричането на Исус „Господ“ не е показателно за спасение!
Отделяне за Господа
В Библията този процес се нарича „освещение“. Освещението не е просто отделяне от зли неща и пътища, но също така е отделяне за Бог. Когато нашият Господ Исус освети Себе Си (Йоан 17:19), в Него нямаше нищо зло, от което да се отдели, но това беше отделяне на Себе Си, за да върши волята на Отца. Само Той можеше истинно да каже: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).
Господ силно желае да бъдем осветени (Йоан 17:17) – и ще бъдем, когато Той наистина е Господ на живота ни! Ние сме осветени „чрез истината“ (Йоан 17:7). Истината са Божиите мисли, концепции и идеи („логос“). Неговите „мисли не са [нашите] мисли“ и нашите „пътища не са Негови пътища“ (Исая 55:8). Трябва съзнателно да търсим Неговите мисли и пътища. За да бъдем осветени, трябва да работим, за да Го имаме наистина като наш Господ.
Изработване на нашето спасение
Казано ни е: „Изработвайте своето спасение“ (Филипяни 2:12). Правим това, като Го правим наистина Господ на живота си. Това изисква не толкова акцент върху „отказването“ от това, което ни харесва, колкото акцент върху това, което Му е угодно! Няма да се питаме: „Какво искам да правя за препитание?“, а: „Какво иска Той да правя аз?“ Не действайки като Самсон, който избра жена, защото „тя ми харесва“ (Съдии 14:3 NASB), ние по-скоро бихме били като някой, който търси партньор, когото Господ би избрал за него или нея. Не питаме: „Къде искам да живея?“, а: „Къде би ме Господ повел да Му служа?“ Такива въпроси засягат всеки аспект от живота ни.
Някои от нас приеха Исус като Спасител и като Господ приблизително по едно и също време. Тимотей, например, беше млад, но можеше да му се каже „да бъде пример за [всички] вярващи в слово, в живот, в любов и в чистота“ (1 Тимотей 4:12). Други може да приемат Господ като Спасител, но след това да продължат да живеят, за да угодят на себе си. Въпреки това, Той няма да ни позволи да продължим без предизвикателство за неопределено време. Когато Той се намеси в живота ни, може най-накрая да попитаме: „Какво искаш да правя, Господи?“ Не е твърде късно да се стремим да Му служим, защото Господ никога няма да отхвърли никой от Своите, които искат да Го признаят за Господ чрез своите действия.
В крайна сметка!
В крайна сметка всяко създадено същество ще признае Исус за Господ! Четем: „В името на Исус всяко коляно [ще] се поклони, на небесни, земни и адски [демонични] същества и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ“ (Филипяни 2:9-11 JND). В крайна сметка всички ще Го нарекат Господ. Но има огромна разлика между благословението, получено от тези, които сега „искат“, и скръбта, получена от тези, които по-късно просто „трябва“. Всички в крайна сметка ще Го имат за Господ – така че, защо не сега?
