„Исус, нашият Господ, Който бе предаден за нашите прегрешения и бе възкресен за нашето оправдание... Затова, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“ —Римляни 4:24-5:1 JND
Делото на Господ Исус, Божия Син, е толкова велико и всеобхватно, че Божието Слово използва редица различни термини, за да го опише, и това води до благословение за онези, които вярват в Него. За онези от нас, които познават Господ Исус, трябва да е удоволствие да изследваме какво означават тези думи и да научим какво ни учат те за Господ Исус и Неговото чудно дело на Голготския кръст. Един такъв термин, използван в Писанието, е „оправдание.“
Какво е оправдание?
Полезно е да се види, че има два аспекта на нашето оправдание. Деяния 13:39 представя едната страна: „И чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не можахте да се оправдаете чрез Моисеевия закон“ (KJV). Когато сме оправдани, ние сме напълно освободени от всяко обвинение, което е било против нас. Апостол Павел посочва, че това е било невъзможно според закона (ще разгледаме това по-подробно по-късно). Обаче, това, което законът не можеше да направи, делото на Христос го е извършило. Ние сме оправдани „от всичко“ и нито едно обвинение не остава срещу онези, които Бог е оправдал. „Кой ще обвини Божиите избраници? Бог е, Който оправдава“ (Римляни 8:33).
Другата страна включва нашето ново праведно положение пред Бога. Това се вижда във 2 Коринтяни 5:21: „Защото Онзи, Който не знаеше грях, Той Го направи грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него.“ В гръцкия език, на който е написан Новият Завет, думите, преведени като оправдание и праведност, са тясно свързани. Когато Бог ни оправдава, Той ни счита за праведни (Римляни 4:3,5). Какво означава да бъдеш считан за праведен? Това означава да бъдеш смятан от Бога за съответстващ на всичко, което Той е в Своя характер – като Неговата любов и святост, Неговата милост и истина. Това включва истината за нашето положение, или позиция, пред Бога въз основа на делото на Христос. Нашето действително състояние в ежедневието ни е друг въпрос.
Каква е разликата между прошка и оправдание?
По Божия благодат вярващият е както оправдан, така и простен. Обаче тези термини не означават едно и също нещо. Да предположим, че една банка ми заема 10 000 долара, но когато дойде времето, аз не мога да изплатя заема. Ако банката ми прости дълга, наказанието за неизплащането на заема е премахнато. Аз съм простен. Ако някой отиде в банката и изплати заема вместо мен, тогава аз съм оправдан от дълга, който дължах. Не само наказанието е премахнато, но и самият дълг е напълно удовлетворен. Оправданието надхвърля простото прощаване.
В евангелието, делото на Христос дава възможност на Бога свободно да осигури и двете. Вярващият е простен, защото Христос понесе наказанието, което заслужаваше за греховете си (Ефесяни 1:7). И тъй като дългът е напълно изплатен от делото на Господ Исус на кръста, вярващият е оправдан от всяко обвинение, което е било против него (Деяния 13:39).
Кого оправдава Бог?
Можем да се възхищаваме на богатствата на Божията благодат (Ефесяни 1:7), когато разгледаме кого оправдава Бог. Оправдава ли Той хора, които са „добри“ или „морално изправни“? Ами „религиозните“ хора? Оправдава ли Той онези, чиито „добри дела надвишават лошите им“? Не. Божието Слово ни казва, че Бог „оправдава нечестивия“ (Римляни 4:5 jnd). Вземайки виновни, съсипани грешници, Той ги очиства от всяко обвинение и ги въвежда в праведно положение пред Себе Си. Обаче, за да бъдем оправдани, трябва да признаем нашето изгубено и виновно състояние пред Бога. Трябва да признаем, че сме нечестиви и с право под Божието осъждение. Признавайки това, можем да се обърнем с вяра към Христос и да признаем, че поради Неговото дело – защото Той застана на мястото на осъждението, което ние с право заслужавахме – Бог е в състояние праведно да ни оправдае. „А на този, който не върши дела, но вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Римляни 4:5 KJV).
Докато размишляваме какво е направил Господ Исус, нека Го хвалим и Му се покланяме!
Как сме оправдани?
В отговор на този въпрос е полезно да се види, че има три страни на нашето оправдание. Първо, Писанията заявяват, че ние сме „оправдани даром по Неговата [Божията] благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус“ (Римляни 3:24). Както видяхме, Бог е Този, Който оправдава. Той е източникът на нашето оправдание. Ние сме оправдани по Неговата благодат – Неговата незаслужена милост. Няма нищо, което сме направили или бихме могли да направим, за да го заслужим. Той свободно го дарява на всички, които вярват, без никаква цена за нас, но на голяма цена за Себе Си и за Своя благословен Син.
Второ, четем, че сме „оправдани чрез Неговата [Христовата] кръв“ (Римляни 5:9). Това е основата (фундаментът) на нашето оправдание. В Стария Завет четем, че „животът на плътта е в кръвта“ (Левит 17:11). Пролятата кръв говори за живот, отдаден в смърт. Така е, чрез смъртта на нашия Господ Исус Христос, че ние сме оправдани. Той беше предаден за нашите прегрешения, понасяйки Божия съд за нашите грехове, и след това възкресен отново от Бога за нашето оправдание като доказателство, че всички наши грехове са били напълно уредени (Римляни 4:25). Той е извършил делото, така че Бог може да „бъде праведен и оправдаващ“ всички, които вярват в Исус (Римляни 3:26)!
Трето, четем, че сме „оправдани чрез вяра“ (Римляни 5:1). Това е нашата страна и принципът (изискването) на нашето оправдание. Авраам е пример за нас: „Авраам повярва на Бога и това му се вмени за правда“ (Римляни 4:3). Така и за нас: „На този, който... вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Римляни 4:5). Нашата част е просто да вярваме, че Господ Исус Христос „умря за нашите грехове според Писанията, че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията“ (1 Коринтяни 15:3-4). Тъй като самият Син Божи заяви в края на Своите страдания на кръста, че „Свърши се“ (Йоан 19:30), какво повече бихме могли да направим? Нашата част е просто да вярваме, че всичко е извършено.
Както в притчата за голямата вечеря, днес се чува викът: „Елате, защото всичко е вече готово“ (Лука 14:17). В притчата всичко, което беше необходимо, беше отговор от поканените. Онези, които отказаха или пренебрегнаха посланието, бяха оставени да страдат от последствията на своето отхвърляне. Но онези, които повярваха и дойдоха на вечерята, се насладиха на всички благословения, които бяха приготвени. Така е и в евангелието. Всичко е приготвено: Защото, когато бяхме още безсилни, когато нямаше нищо, което можехме да направим, за да си помогнем, Христос умря за нас – нечестивите (Римляни 5:6). „И чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не можахте да се оправдаете чрез Моисеевия закон“ (Деяния 13:39).
Ами законът?
В Римляни 3-4 се повдига въпросът дали можем да бъдем оправдани чрез закона, делата или обрязването. Тъй като много хора имат същия въпрос днес, нека разгледаме какво учат Писанията.
Що се отнася до възможността да бъдем оправдани чрез закона, Божието Слово казва: „Затова чрез делата на закона няма да се оправдае нито една плът пред Неговите [Божиите] очи“ (Римляни 3:20). Този стих ясно заявява, че не можем да бъдем оправдани чрез закона. Тогава каква е целта на закона? Тя е просто да разкрие на израилтяните, както и на всички, че те са грешници. „Защото чрез закона е познанието на греха“ (Римляни 3:20). Трябва да разберем, че законът никога не е бил даден, за да доведе някого на небето. Ако някой беше спазвал закона, той само щеше да продължи да живее на земята (виж Второзаконие 8:1 и Лука 10:28). Фактът, че всички, които живееха под закона, умряха (с единственото изключение на Илия, който беше взет на небето, макар че очевидно и той беше грешник), показва, че „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23).
Важно е да се види в евангелието, че Бог не предлага на човека законна праведност – тоест праведност, основана на закона. Но Той предлага Своята праведност, Божията праведност, която е „без“, или отделно от, закона (Римляни 3:21). Като грешници ние с право бихме си помислили, че Божията праведност сигурно завинаги ни е откъснала от Неговото свято присъствие. Виждайки само Божията святост и справедливост, какъв трябва да бъде нашият край, освен вечно изгнание? И все пак, толкова велико е делото на Господ Исус Христос на кръста, че Божията праведност сега е за и върху всички, които вярват. Тя е върху нас (Римляни 3:22), точно както златото беше върху дъските, които стояха в Божието присъствие и образуваха скинията в Стария Завет (Изход 26:29). „Сега знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затвори всяка уста и целият свят да стане виновен пред Бога. Затова чрез делата на закона няма да се оправдае нито една плът пред Неговите очи; защото чрез закона е познанието на греха. Но сега Божията праведност без закона е явена, засвидетелствана от закона и пророците; дори Божията праведност, която е чрез вяра в Исус Христос за всички и върху всички, които вярват“ (Римляни 3:19-22).
Ами делата?
Ясно е, че не сме оправдани чрез закона, но някой може да попита: „Ами делата?“ Някои вярват, че докато добрите ни дела надвишават лошите ни дела, всичко ще бъде наред с нас, когато трябва да застанем пред свят Бог. Издържа ли това вярване на Божието Слово?
Първо, имаме свидетелството на Стария Завет. Пророк Исая пише, не само за хората от своето време, но и за нас, че „всичките ни правди са като мръсни дрипи“ (Исая 64:6). С други думи, всички добри дела, които смятаме, че ще ни направят праведни или приемливи пред Бога, всъщност са само като мръсни дрипи в Неговите очи. Това е подобно на притчата в Лука 15 за блудния син, който напусна баща си за далечна страна. Когато се върна, той беше облечен в мръсни дрипи. Имаше ли нещо, което той можеше да направи, за да се приготви за бащината си къща? Не. Той можеше само да признае на баща си, че е съгрешил пред небето и пред бащините си очи. Тогава бащата направи всичко за него, а най-добрата роба замени дрипите.
По същия начин за грешника днес няма добри дела или праведни постъпки, които той може да направи, за да се оправи с Бога. Бог трябва да направи всичко. И, хвала на Неговото име, Той е направил всичко чрез това, което Неговият славен Син е извършил в този единствен акт на послушание и праведност на Голготския кръст (Римляни 5:18-19)! Както най-добрата роба беше облечена на завръщащия се син, така и „Божията праведност“ сега е облечена на всички, които вярват в Христос.
Римляни 4:5 ни казва, че този, който „не върши дела, но вярва“, е оправдан и чиято вяра се вменява за правда. Авраам отново е даден като пример (Римляни 4:1-5). А в Ефесяни 2:8-9 четем: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра... не от дела, за да не се похвали никой.“ Библията ясно учи, че нито нашето спасение, нито нашето оправдание не е чрез някое от нашите собствени дела. Ако беше така, щяхме да имаме с какво да се хвалим. Вместо това, Бог иска да се хвалим с Неговия възлюбен Син. Само Той е достоен за всяко поклонение и хвала!
Ами обрязването?
Тогава някои може да попитат дали обрязването има роля в оправданието? Можем да разширим това, за да включим всяка религиозна церемония или тайнство. Имат ли те някаква роля в това да ни направят правилни с Бога? Отговорът, който дава Писанието, е категорично „не.“
Отново, Авраам е даден като пример (Римляни 4:9-12). Дойде ли благословението на прошката и оправданието при Авраам след като беше обрязан или преди? Ясно е, че отговорът е, че дойде преди. Неговата вяра беше вменена за правда според Битие 15, докато той не беше обрязан до Битие 17.
Историята на израилтяните е дадена в 1 Коринтяни 10 като предупреждение. Имаше много, които излязоха от Египет и ядоха от манната (духовна храна) и пиха от водата от скалата (духовно питие), и все пак загинаха в пустинята. Така виждаме, че е възможно някой днес да участва в кръщението и Господната вечеря и все пак, ако не е повярвал в Онзи, Който оправдава нечестивия, той все още е изгубен.
Резюме
Ние сме оправдани само чрез вяра. Няма нищо, което бихме могли да направим, за да се оправим с Бога. Радваме се, че Христос е направил всичко! Той беше предаден за нашите прегрешения и възкресен отново за нашето оправдание; затова цялата ни хвалба е в Него. Нека тогава, като вярващи и в отговор на това, което Той е направил, се стремим да живеем за Него, докато чакаме Неговото скорошно завръщане.
