В Стария Завет Бог казал на израилтяните: „Всяко първородно от магаре да откупиш с агне; и ако не го откупиш, тогава да му счупиш врата. И всяко първородно от човек между синовете си да откупиш“ (Изход 13:13).Пътувайте назад във времето с мен около 3000 години. Един свещеник разговаря с беден израилтянин за малкото магаре, което стои до тях. Бедният човек казва: „Не можеш ли да направиш милостиво изключение за мен само този път? Това е моето първородно магаре и въпреки че знам какво казва Божият закон, не може ли животът му да бъде пощаден? Не мога да си позволя да загубя това малко животно.“
Свещеникът казва: „Божият закон е много ясен. Освен ако магарето не бъде откупено чрез смъртта на агне, вратът му трябва да бъде счупен.“
„Но аз нямам агне.“
„Тогава иди и си купи. Агнето или магарето трябва да умре.“
Израилтянинът тъжно отговаря: „Тогава е безнадеждно, защото не мога да си позволя агне.“
Друг човек, който чува разговора, се приближава до бедния израилтянин и казва: „Развесели се! Имам малко агне, което е без петно или недостатък. Въпреки че то означава много за мен, ще ти го дам.“
Той си отива и скоро и магарето, и агнето стоят едно до друго. След това агнето е поставено на олтара, кръвта му е пролята и то е погълнато от огъня.
Свещеникът се обръща към бедния човек и казва: „Можеш да заведеш магарето си у дома. Вратът му няма да бъде счупен, защото агнето е умряло на негово място. Твоето магаре може да живее и праведно да бъде свободно, благодарение на твоя приятел.“
Тази малка история ни дава картина на спасението на грешника. Божието изискване срещу греха изисква „счупен врат“ – праведна присъда над теб. Единствената алтернатива е смъртта на Заместник, одобрен от Бога. Колкото и да се стараеш, не можеш да изпълниш Божието изискване. Обаче Сам Бог осигури Агнето в лицето на Своя възлюбен Син, Исус Христос. Йоан Кръстител го нарече
„Божият Агнец, Който отнема греха на света“ (Йоан 1:29).
Исус отиде на Голготския кръст
„като агне на клане“ (Исая 53:7). Там Той „пострада веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога“ (1 Петър 3:18). Той „беше предаден заради нашите прегрешения и беше възкресен заради нашето оправдание“ (Римляни 4:25). Бог не намалява Своята присъда срещу греха, когато прощава на грешника (Римляни 3:25-26). Исус трябваше да плати наказанието изцяло.
Как отговаряш на този въпрос: „Вярваш ли в Божия Син?“ Ако отговориш: „Открих Го като Този, на Когото мога безопасно да се доверя като мой Господ и Спасител“, тогава Бог ти приписва пълната стойност на Исусовата жертва.
Божията любов, славата на Неговия скъпоценен Син и спасението на грешника са свързани заедно. Какъв сноп от благодат и слава! Божият собствен Син върши цялата работа, а ти и аз – бедни, виновни грешници, които вярваме в Него – получаваме цялото благословение.
„О, възвеличете Господа с мен и нека заедно възвисим Неговото име“ (Псалм 34:3).
