Знаете ли, че нашият възглед за физическия свят може силно да повлияе на нашите мисли, нашето поведение и нашето бъдеще?
От първия си стих Библията ясно учи, че „В началото Бог създаде небето и земята.“ Това послание е основата на християнската вяра и се повтаря в цялата Библия. В Йов, най-старата книга на Библията, Бог казва: „Къде беше ти, когато полагах основите на земята?“ и „Всичко под небето принадлежи на Мен“ (Йов 38:4; 41:11 NIV). Павел пише: „Всичко беше създадено от Него“ (Колосяни 1:16). А последната книга на Библията казва, че Бог „създаде небето и всичко, което е в него, земята и всичко, което е в нея, и морето и всичко, което е в него“ (Откровение 10:6).
Библията ни казва как Бог е общувал с човечеството и как хората са отговаряли от началото на записаната история. Нашата ключова препратка за тази статия е Римляни 1:18-32. Прочетете я сега.
Вселената: Откровение за Бога
Павел обобщи как Бог се е разкрил на човечеството чрез физическия свят. Относно нечестивите хора той пише: „Защото онова, което може да се знае за Бога, им е явно, понеже Бог им го е изявил. Понеже от създаването на света Неговите невидими качества – вечната Му сила и божествена природа – са ясно видими, разбираеми от това, което е създадено, така че хората са без извинение“ (Римляни 1:19-20).
Хората нямат извинение, че не познават Бога; това трябва да е инстинктивно. Нямат извинение, че отхвърлят Създателя. Инстинктът е програмирана реакция, която е от съществено значение за живота. Нашите два домашни заека са изкопали дупка в земята, без никога да са били учени да го правят от друг заек. Някои от нашите телесни функции, които са инстинктивни, са: сърдечният ни ритъм, кръвообращението, храносмилането и дишането. Нарушаването на някоя от тези системи е животозастрашаващо. Същото важи и за нашето познание за Създателя.
Бог ни се разкрива чрез Своето творение. Всички виждаме това всеки ден – в хора, растения, животни, земя, слънце, луна и звезди. Те са доказателство за велик Създател. Бог е единственият Създател на енергия, материя и живот; Той е владетелят на вселената. Като погледнем красотата и сложността на творението – независимо дали в големия мащаб на звезди и галактики, или в малкия мащаб на атоми и молекули – всеки може да знае, че има Бог.
Цар Давид изрази това добре в песен на хвала: „Небесата разказват Божията слава. Небесата показват Неговото чудно майсторство. Ден след ден те продължават да говорят: нощ след нощ те Го изявяват. Те говорят без звук или дума: гласът им е безмълвен в небесата; но посланието им е достигнало до цялата земя, и думите им до целия свят“ (Псалм 19:1-4 NLT).
Съществуването на физическия свят е послание за творческата сила на Бога. Това се нарича общо откровение на Бога за Себе Си. То е достъпно за всеки, независимо къде и кога е живял, и не зависи от познаването на Библията. Хората в древни времена също биха чули от уста на уста, тъй като Адам и Ева биха предали разказа за великото Божие творение на своите потомци. Така че хората първоначално са познавали Бога Създател, но това знание е било изгубено с течение на времето.
Моисей състави записа на ранната история на нашата земя в книгата Битие. Той записа провалите на човека, включително: неподчинението на Адам и Ева, убийството на Авел от Каин, насилието на Ламех, разпространението на злото преди големия потоп, поведението, което е причинило проклятието на Ханаан, Нимрод, който строи Вавилон в бунт срещу Бога, и строежа на Вавилонската кула като паметник на величието на човека (Битие 3:6; 4:8,23; 6:5; 9:24; 10:8-12; 11:2-4). Всичко това бяха симптоми на това, че човекът е забравил Създателя.
Ханаанците
След това четем, че Авраам пътува от Ур Халдейски до Ханаан. Ясно е, че и двете цивилизации отхвърлят всички доказателства за Създателя. Ур, столицата на Втората шумерска държава, е бил център на езическо идолопоклонство, където хората са се покланяли на много богове (Битие 11:31; Исус Навин 24:2). Те също така са водили внимателни записи на движенията на планетите и звездите и са имали форма на астрология, в която са свързвали планетите и звездите със своите богове и богини. След като Ур е бил разрушен, той е бил заменен от Вавилон като доминиращ град в Близкия изток.
Ханаанците също са се покланяли на идоли. Те обяснявали природата чрез своите богове и богини – като Ваал, богът на дъжда и бурите, и Ашера, богинята на морето и плодородието. Те имали пантеон от богове под контрола на Ел, създателя на създадените неща, и неговата партньорка Ашера, богинята-майка. Царете били смятани за божествени, а бившите царе били призовавани като спасители.
Ханаанската религия е била най-сексуално покварената от всички в древния свят; мъжката и женската проституция и сексуалните ритуали за плодородие са били обичайни (Второзаконие 23:17,18). Пиянството и неморалността са били широко разпространени по време на техните религиозни празненства. Ханаанците също са осакатявали телата си (Второзаконие 14:1-2). Водени от Исус Навин, евреите излизат от пустинята, за да нахлуят в Ханаан през 1440 г. пр.н.е. По това време много племенни групи са живели в района.
На евреите било забранено да се покланят на ханаанските богове. Вместо това те трябвало да унищожат техните предмети за поклонение, да унищожат ханаанците и да не се женят за тях (Изход 23:23-24; 34:11-16; Второзаконие 7:1-5; 20:17-18). Въпреки това знаем, че те не се подчинили на Бога: първата грешка на Юда била, че се оженил за ханаанка (Битие 38:2). Това довело до идолопоклонството и злите практики, които по-късно били премахнати от цар Йосия (4 Царе 23:4-25). Те включвали: светилища и предмети, направени за идоли като Ваал, Ашера и всички небесни войнства; езически свещеници, „които кадяха на Ваал, на слънцето и луната, на съзвездията и на всички небесни войнства“; мъжки храмови проститутки; детски жертвоприношения; коне и колесници, посветени на слънцето; медиуми и водачи на сеанси; и домашни богове.
Ясно е, че ханаанците отхвърлиха Създателя и се обърнаха към идолопоклонство и нечестие. В резултат на това те бяха съдени от Бога, когато Йосия беше цар.
Атиняните
Когато Павел посетил Атина, „той беше силно обезпокоен, като видя, че градът е пълен с идоли“ (Деяния 17:16). Атина е била голям културен, образователен и религиозен център – най-важният университетски град в древния свят. Тя е съдържала няколко храма в чест на богинята Атина, а нейните граждани също биха се покланяли на своя император.
Акрополът в Атина е бил украсен със сгради и скулптури като Партенона и огромната статуя на Атина, която е била висока над 10 метра (33 фута). Атиняните са се покланяли на великите гръцки богове и техните римски еквиваленти, включително Зевс (Юпитер), Хера (Юнона), Посейдон (Нептун), Деметра (Церера), Аполон (без римски еквивалент), Артемида (Диана), Арес (Марс), Афродита (Венера), Хермес (Меркурий), Атина (Минерва), Хефест (Вулкан), Хестия (Веста) и Дионис (Бакхус).
Павел разговарял с епикурейски и стоически философи. Епикурейците живеели за удоволствие, докато стоиците били пантеисти, които избягвали да изразяват емоциите си. Гърците били добре известни със своите философи – като Сократ, Платон и Аристотел – така че не е изненадващо, че любимо занимание в Атина било да се обсъждат „най-новите идеи“ (Деяния 17:21).
Когато Павел проповядва в Атина, темата му е „Непознат Бог“. Той знае, че атиняните са „много религиозни“, затова ги запознава с „Бога, Който е направил света и всичко в него“ – самия източник на живот (Деяния 24-25). Подобно на древните ханаанци, атиняните са изгубили знанието за Създателя. Те са забравили, че дизайнът изисква дизайнер, а сложният свят изисква интелигентен Създател – природата не се е създала сама.
В Атина Павел заяви, че всички народи, които живеят на земята, произлизат от общ прародител, Адам. След това той посочи как гърците се покланят на нещо от собственото си творение – идоли, направени от злато, сребро и камък. Какво невежество! Бог не е като нищо, което хората са измислили и направили. Истината според Библията е, че Бог ни е създал; ние не Го правим с ръцете или умовете си.
След това Павел ги призова да се обърнат към истинския Бог Създател, за да избегнат Неговия предстоящ съд. Той дава ключ как това е възможно, като споменава, че Исус Христос е възкресен от мъртвите.
Търсете заключението на тази статия следващия месец.
