*ОТЧЕ, в Твоята вечна сила, Твоята благодат и божествено величие, нито една душа, в този слаб смъртен час, не може да проумее славата, която е Твоя!
Дори в мислите си за суверенна благодат тя ни оставя всички далеч, далеч назад; любовта, която дава място с Христос, надминава нашия беден слаб ум.
И все пак тази любов не е непозната за онези, които са видели Спасителя; нито е странна за онези, които Той нарича Свои – поклонници в сцени, където Той е бил.
В Него Твоята съвършена любов, разкрита, е водила сърцата ни да проследят тази любов, където нищо от тази любов не е скрито, но ни среща на нашето скромно място.
Но благодатта, източникът на цялата ни надежда, от Твоята вечна природа тече; можеше да се наведе до нашето изгубено състояние, и сега чрез Христос не познава пречки;
Изля се в най-пълни потоци долу, и отвори за сърцата ни мястото, където, в нейните узрели плодове, ще познаем вечните благословения на тази благодат.
И тук вървим, като синове чрез благодат, любовта на Отца е нашата настояща радост; синове, в сиянието на Твоето лице, намират покой, който никакви скърби не могат да унищожат.
Нито е утехата на Твоята любов, в която ние викаме „Авва, Отче“, единственото благословение, което изпитваме: защото тази любов е винаги наблизо,
