Разбиране на Господните празници и тяхното значение

Празници и възпоменания

Почти всеки има поне един календар в дома си. Може също да имате дневен график на бюрото си и дигитален асистент на телефона си. Никой не иска да забрави среща! Но въпреки всичките ни усилия, някои от най-важните неща ни убягват.

Бог знае нашите слабости и поради тази причина Той помага на Своя народ да помни какво е важно. Един от най-добрите примери за това идва от Левит 23, в който Господ даде на Своя земен народ седем специални празника. Те се наричат „Празниците на Йехова“. Те не само служеха да напомнят на еврейския народ за техния Бог, но също така са представени в Новия завет като илюстрации на духовни истини за всеки вярващ.

Готови да си спомним

Няколко седмици след като децата на Израел бяха освободени от Египет, те достигнаха Синайската пустиня (Изход 19:1), където останаха почти една година (виж Числа 10:11-13). През това време Бог даде на Моисей Десетте заповеди и много подробни инструкции относно скинията, свещеническата служба и различни жертви. Сред тези инструкции бяха наредби, описващи седемте годишни събития, които Господ нарече „Моите празници“ (Левит 23:2 NKJV).1 На хората беше наредено да прогласяват празниците като свети събрания (събрания или свикване). Тези събития бяха национални, дни на „никаква обичайна работа“ (23:7,8,21,25,28,35,36) и символи за бъдещите поколения. Всеки ден изискваше специално планиране, което означаваше, че обичайната работа трябваше да отстъпи пред Божията чест.

Струва си да се отбележи, че всички тези празници (с изключение на Пасха и Празника на безквасните хлябове) са описани подробно много преди да бъдат отпразнувани. Господ подготвяше хората да си спомнят, още преди да имат шанс да забравят! Това е добър урок относно всяка духовна повратна точка в живота ни. Въпреки че християните нямат разпоредби, които да следват по същия начин като израилтяните, духовно здравословно е да търсим дейности, които ще ни помогнат да си спомним кой е Бог и какво е направил Той.

Преглед

Празниците от Левит 23 започват с Пасха. Бог беше посочил, че месецът, в който се празнува Пасха, трябва да бъде първият месец от годината за Израел (Изход 12:2), защото той представляваше тяхното избавление от смъртта, докато бяха в Египет. Кръвта на безупречното агне беше покритието, което ги запази от съд. В тясна връзка с това беше Празникът на безквасните хлябове, който започна ден след Пасха. Нито една частица мая, или квас, не можеше да се използва при печене или да се допуска в домовете през този едноседмичен празник.

Някъде през тази седмица щеше да има съботен ден; и на „деня след съботата“ (23:11) – без значение кога се падаше през седмицата на безквасните хлябове – се празнуваше третият празник. Този случай, Празникът на първите плодове, щеше да отбележи началото на жътвата на ечемика, когато Израел беше в собствената си земя. Никой нямаше право да яде от жътвата, докато тези първи снопове ечемик не бяха представени пред Господа, заедно с някои допълнителни приношения. След този празник седем пълни седмици бяха отбелязани в календара; и тогава, един ден по-късно, на петдесетия ден след Празника на първите плодове, Празникът на Петдесетница беше отбелязан. Той също беше празник на жътвата – този път на първожънатото жито. По този повод централното приношение бяха два хляба, изпечени с квас. Отново, животински жертви и други приношения съпътстваха този празник.

След няколко спокойни месеца бяха предписани още три празника през седмия месец, започвайки от първия ден на този месец с Празника на тръбите. Звукът на тръбите сигнализираше ден за почивка и призоваваше хората към свято събрание. Десет дни по-късно те отбелязаха Деня на умилостивението (днес известен като „Йом Кипур“), повод на изключителна тържественост пред Бога. Само на този ден първосвещеникът влизаше в най-святото място пред ковчега на завета, следвайки подробни изисквания за специфични жертви и изповеди (Левит 16). Това беше ден на най-дълбока скръб и страдание, и Господ обеща, че всеки, който пренебрегне това спазване, ще бъде отсечен от еврейския народ.

Накрая, на петнадесетия ден от този месец хората празнуваха едноседмичния Празник на шатрите, който включваше ежедневни жертви и изграждането на семейни шатри, или колиби, направени от различни клони на дървета. Това беше подходящо завършване на израелския календар на празниците, тъй като това спазване напомняше на хората за тяхното избавление от Египет, когато живееха в подобни жилища, докато напускаха земята на своето робство (23:42-43).

Забележете, че израелските семейства не можеха просто да впишат тези празници в своя обикновен ежедневен живот. Това бяха събития, променящи начина на живот, което правеше очевидно, че се случва нещо значимо. Нещо повече, тези празници не бяха духовни „екстри“. Израилтяните можеха да донесат допълнителни доброволни дарове и приношения (23:38), но тези събития бяха основни за тяхната идентичност като Божи народ. За да подчертае това, Господ изискваше всеки мъж да пътува три пъти годишно до Йерусалим за спазването на Празника на безквасните хлябове, Петдесетница (наричан също „празник на седмиците“) и Празника на шатрите (Второзаконие 16:16). Готови ли сме да променим ежедневните си рутини, за да почетем Господа?

Разкрити сенки

Понякога, когато стоим навън, виждаме сенки на хора, които идват към нас, разкривайки присъствието си точно преди да ги видим. За християнина тези празници са като тези сенки, защото те намекват за по-голяма реалност – „същността е Христос“ (Колосяни 2:16-17). Новият завет ни помага да разберем духовното значение, вградено в празниците от самия Бог. Цели коментари са изследвали тази тема с полза,2 но ето кратко обобщение на някои точки:

Пасха е поразителна картина на Господ Исус, чиято скъпоценна кръв, като на агне без недостатък, ни предпазва от Божия съд (1 Петър 1:18-19; 1 Коринтяни 5:7). Намирането на убежище в Него е отправната точка на пътуването на вярата на всеки християнин. Освен това, въпреки че Пасха не съответства точно на Господната вечеря, тя ни показва стойността на спомена. Той ни е помолил да си спомним как Той даде тялото Си и проля кръвта Си за нас. Нека се насладим на тази привилегия!

• След като признахме Христос за нашето Пасхално Агне, ние сме призовани да „пазим празника“ на безквасните хлябове както в морал, така и в доктрина (1 Коринтяни 5:6-8; Галатяни 5:1-9). В Коринт квасът на злобата и нечестието трябваше да бъде заменен от искреност и истина. В Галатия квасът на лошата доктрина оплете вярващите в спазване на закона и гордост, когато те трябваше да се характеризират със свобода и вяра.
• Тясно свързан с това, Празникът на първите плодове представя истината за Христовото възкресение. Посаденото в земята семе е дало плодоносна реколта от зърно над земята (сравни Йоан 12:24). Приношението на първите плодове е представянето пред Бога на очакваната реколта и то съдържа обещанието за бъдеща реколта, която предстои. По този начин Христос е първите плодове на възкресението и в Неговата победа ние осъзнаваме нашето пълно избавление от смъртта и гроба (1 Коринтяни 15:20-23). „Защото Аз живея, и вие ще живеете“, каза Той на учениците Си (Йоан 14:19). Чудесно е да се забележи, че Господ, след като отиде на кръста в деня след Пасха и остана в гроба в събота, беше възкресен на първия ден от седмицата – съответствайки точно на това празненство!
• Петдесет дни след Неговото възкресение, на деня на Петдесетница, се състоя образуването на Църквата (Деяния 2). Тайната на църковната епоха е, че както евреи, така и езичници са обединени заедно от Светия Дух (Ефесяни 2:11-18; 1 Коринтяни 12:13). С дълбока благодарност можем да видим това единство, представено в двата хляба, които бяха принесени заедно на Петдесетница – хлябове, в които квасът на греха някога е бил активен, но сега те са изпечени и влиянието на кваса е спряно. След като са родени отново от Словото на истината, вярващите са като първите плодове на Божието творение, което един ден ще бъде напълно примирено с Него чрез делото на Христос (Колосяни 1:20). Освен това, точно както Христос беше възкресен, така и ние трябва да ходим в характера на възкресенския живот (Римляни 6:4).
• Тихите месеци в календара, които последваха Петдесетница, могат да ни напомнят за настоящата църковна епоха, в която истинското зърно се събира и се наслаждава от всички, които търсят Господа (виж Левит 23:22). Дори най-бедните грешници могат да намерят пълно удовлетворение в Хляба на живота и след това да споделят шепи от Неговото животворно послание (виж Рут 2:16) за онези, които трябва да го чуят!
• Трите празника от седмия месец са все още бъдещи събития. Тръбите ще призоват избраните от Израел да се върнат в земята си за едно наистина голямо свято събрание. Въпреки че нацията Израел беше отново политически формирана през 1948 г., предстоящото събиране ще включва истинско духовно завръщане към Господа (Исая 27:12-13). Тръбите в този контекст най-добре се разбират като призив към Божия земен народ; но в тях християните може би също чуват ехо от тази последна тръба – „нашето събиране при Него“ (2 Солунци 2:1; 1 Солунци 4:16-17) при Грабването – обединяващо ни завинаги с Господа.
• След завръщането на Израел в Земята, Христос ще се яви в слава! Но Неговото явяване първоначално ще съответства на Деня на умилостивението, когато народът на Израел ще измъчва душите си в скръб, защото ще осъзнаят, че техният Месия е този, когото преди това са отхвърлили (Захария 12:10-13:1). Духовно здравословно е да осъзнаем изключителната греховност на греха (Римляни 7:13), въпреки че осъзнаваме, че възкръсналият Господ напълно се е справил с него (Левит 16:15-22).
• Накрая ще има трайни условия на покой и мир за Израел в Христовото царство, така че те ще могат да живеят безопасно, както по време на Празника на шатрите, когато „никой няма да ги плаши“ (Михей 4:1-8, особено ст. 4). Вярващите от настоящата църковна епоха също могат да очакват с нетърпение да влязат в Неговия покой, когато всички наши времена на беда ще свършат и ние ще бъдем с Господа (Евреи 4:3-10; 2 Солунци 1:6-10).
• От празниците на Йехова идваше тон на авторитет, радост и спомен, който засягаше всеки един от Божия земен народ. Тъй като паралелите са толкова ясно очертани в Новия завет, можем да бъдем сигурни, че размишлението върху тях ще донесе духовна полза и за нас днес. Като едно от „трите седмици“ на Библията (наред със седемте притчи за царството от Матей 13 и седемте църкви в Откровение 2-3), тези празници ни помагат да си спомним и да оценим пътищата и делата на Бога.

БЕЛЕЖКИ

1. Съботата оглавява тази глава и понякога се счита за осмия празник, въпреки че второто въведение, намерено в Левит 23:4, показва, че тя също е в отделна категория.
2. Две от тези книги са Седемте празника на Йехова от Г. К. Уилис и Празниците на Йехова от Джон Ричи – и двете достъпни чрез Believers Bookshelf (www.bbusa.org) и другаде.