Чухте ли за малкото момче, чиято майка го наказа, като го накара да седне на стол в ъгъла? Той седна, но заяви: „Отвън седя, но отвътре все още стоя.“ Това не е покорство! Идеята за покорство не е много популярна днес, но за християнина тя трябва да бъде начин на живот. И все пак човешката природа във всеки от нас иска да „прави своето си“. Защо не можем?
Покорството се отнася до властта. Власт означава „да имаш управление или контрол над“. Покорството е просто подчинение на тази власт (или на волята на друг). Христос е съвършеният пример за покорство – както на волята на Отца да отиде на кръста (Матей 26:39), така и на човешкото насилие при съд, побои и разпъване (Матей 26:57; 27:2,26).
Как Христос успя да се покори на волята на Отца и на човешкото насилие, когато това изискваше от Него да се справи с греха – нещо толкова чуждо на Неговата божествена природа? Покорството изисква смирение. Собствената воля не трябва да пречи на изпълнението на волята на друг. Отново, Христос е съвършеният пример:
И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст (Филипяни 2:8 НКЙВ).
Естествено ли е това отношение? Не! Естествено е да искаме да правим своето си. Вместо да се покоряваме, ние се бунтуваме. Бунтът е отхвърляне на властта и той е започнал отдавна. Исая 14:12-15 описва Сатана, който се издига до нивото на Бога и отхвърля Божията власт. Разбира се, Бог действа бързо в осъждение, като изхвърля Сатана от Своето присъствие. Бунтът е резултат от гордостта. Смирението и покорството вървят заедно; така вървят и гордостта и бунтът.
Какво толкова лошо има в малко бунт? Не преминаваме ли всички през бунтовнически етап? Може би, но чуйте Божието мнение за това:
Защото бунтът е като греха на магьосничеството, а упорството е като беззаконието и идолопоклонството (1 Царе 15:23).
Старозаветният метод за справяне с бунтовен син е бил прост: убиване с камъни (Второзаконие 21:18-21)!
Новата природа е от Христос – божествена и свята – водеща ни по пътя на смирението и покорството на Божията воля. Ние сме насърчавани да имаме Христовото отношение (Филипяни 2:5-8). Старата природа е от Сатана, греховна и измамлива (Йоан 8:44), водеща ни по пътя на гордостта и бунта, съпротивлявайки се на Божията воля. Кой път ще следвате? Ако сме били разпънати с Христос (Галатяни 2:20), нашето желание трябва да бъде за „нещата горе, където е Христос“ (Колосяни 3:1-3).
Нека разгледаме четири измерения на покорството: божествено, семейно, църковно и гражданско, както са представени в Библията.
Божественото измерение
Според Яков 4:7, ние трябва да се „покоряваме на Бога“ (като деца, тъй като Той е нашият Отец). Това изглежда достатъчно разумно, тъй като Той е върховната власт. Дори Христос е под Божието главенство (1 Коринтяни 11:3). Но има още. Само като се покоряваме на Бога, можем да изпълним останалата част от стиха, който ни казва да „се съпротивляваме на дявола“.
Вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв, търсейки кого да погълне (1 Петрово 5:8).
Той далеч ни превъзхожда и надмогва по сила, опитвайки се да ни унищожи. И все пак ние всъщност можем да му се съпротивляваме със сила, по-силна от самия Сатана – Божията сила. Трябва да сме в крак с Бога (в Неговата воля), за да се възползваме от Неговата божествена сила. Виждате ли, всяка директива от Бога нашия Отец е с определена цел и е за Негово добро, както и за наше собствено. Той ни обича!
Освен това, ние трябва да бъдем подчинени на Христос като глава на тялото, Неговата Църква:
Христос е глава на Църквата; и Той е Спасител на тялото. Затова ... Църквата е подчинена на Христос (Ефесяни 5:23-24).
Тук се набляга на корпоративния аспект – всички вярващи функционират като едно тяло. Но индивидуалната отговорност не се пренебрегва, особено след като цялото не е по-голямо от сумата на частите си. Само когато ние (като индивиди) се покоряваме на волята на Христос на земята, можем (като Църква) да покажем Неговата любов и слава на умиращия свят. Вече това първо измерение е изключило привилегията да „правим своето си“. Имаме по-голяма привилегия – да правим Неговото!
Семейното измерение
От божествения аспект, покорството прави огромен скок право в средата на най-близките ни взаимоотношения от ежедневието. Тези истини не са популярни днес, но все още са пътят на благословение за вярващите – и дори за невярващите! Жените трябва да бъдат подчинени на собствените си съпрузи. Ефесяни 5:22-24 споменава това два пъти. Опитва ли се Бог да ни каже нещо?
Стих 22 казва на жената да се покорява „както на Господа“. За християнската съпруга това предполага, че тя вече се е покорила на Господа. Феминисткото движение не подкрепя това, но тогава движението всъщност не носи удовлетворение и изпълнение, както много жени осъзнават. Божията формула гарантира и двете, както могат да потвърдят верните съпруги.
Между наставленията за покорство на съпругата, съпругът е споменат като нейна глава, но в контекста на Христос като негова глава. Ако съпругът е покорен на Христос и обича, разбира и почита съпругата си (Ефесяни 5:25; 1 Петрово 3:7), покорството ще бъде отговорът на съпругата му. Как би могла да се съпротивлява?
След като тази основа е положена в дома, на децата е казано да се покоряват на родителите си (Ефесяни 6:1). Защо? Защото децата могат да се възползват от опита на родителите си. Те могат да се възползват от примера на майката за покорство на бащата и от покорството на двамата родители на Господа. Не е нужно да правят същите грешки, които са правили родителите им! Ранното обучение в покорство е безценно, тъй като целият живот ще бъде живян под нечия власт. Дете, което никога не се научава да се покорява, става егоистичен, упорит, нещастен възрастен. Момиче, което не се покорява на родителите си, ще има трудности да се покорява на Господа и на съпруга си. Момче, което не може да се покорява на родителите си, ще има проблем да се покорява на Господа и да бъде добър съпруг.
Църковното измерение
Третото измерение на покорството се разширява от непосредственото семейство до християнското семейство. Според Писанието, младите вярващи трябва да се покоряват на по-възрастните вярващи (1 Петрово 5:5). Отново, младите могат да се учат от тези с повече опит. Колко прекрасно е, когато младежкият ентусиазъм може да бъде ръководен от мъдри, по-възрастни християни, работещи заедно!
В събранието жените трябва да бъдат в покорство. Какъв е смисълът на това? Е, мъжът е Божият представител тук на земята, а жената е негова помощница (Битие 2:18); затова жената трябва да бъде в покорство на мъжа, не само в дома, но и в събранието около Господ Исус (1 Тимотей 2:11,12; 1 Коринтяни 11:3). Забележете, че тези Писания казват мъж и жена, а не съпруг и съпруга: неомъжените жени също са включени. Това е Божият ред!
И накрая, като вярващи ние трябва да се покоряваме един на друг (Ефесяни 5:21). Всъщност, този стих идва пръв! Противоречиво ли е това? Как може съпругът да се покорява на съпругата си, а родителите на децата си, когато други стихове казват обратното? Защото идеята тук е покорството на волите, а не на позицията. Например, съпруг и баща може да се покори на желанията на семейството си относно избора на ресторанти. В покорството си той не се отказва от главенството си в семейството; той все още е на власт, но е чувствителен към техните чувства. Имаме такъв Баща, нали?
Гражданското измерение
Последното е покорството на друга власт. Слугите (служители, студенти и т.н.) трябва да се покоряват на своите господари (работодатели, учители и т.н.) доброволно и с уважение, сякаш служат на самия Христос (Ефесяни 6:5-8). Господ ще възнагради всеки, който върши добро (ст. 8), а нашият работодател ще забележи и оцени нашите усилия. Когато бях в армията, ни казаха, че „отказващите се по съвест“ (много от които бяха християни) бяха сред най-добрите войници поради своите убеждения и отдаденост. Можем да бъдем добро свидетелство за Господа, като служим на господарите си от все сърце.
И накрая, ние трябва да се подчиняваме на държавната власт, тъй като тя е установена от Бога (Римляни 13:1-2). Освен ако правителството не ни принуди да не се подчиняваме на Бога, Бог очаква от нас да се подчиняваме на правителството. Тези, които се съпротивляват, се съпротивляват на Божията власт и ще пожънат осъждение (ст. 2). Той не прави изключения, дори под прикритието на „служене на Него“.
Изглежда, че най-голямата борба не е в това измерение, а в първото, с Божията воля, която често изглежда плашеща и непривлекателна. Една млада дама каза на един евангелист: „Ако се отдам изцяло на Господа, страхувам се, че Той ще ме изпрати на мисионерско поле, където ще бъда нещастна.“ Години по-късно те се срещнаха отново и тя му каза, с греещо лице: „Бог ме призова на мисионерско поле и сърцето ми е изпълнено с радост!“ Тя беше научила значението на покорството и не можеше да бъде по-щастлива.
А вие? Осмелявате ли се да се покорите изцяло на Божията воля? Не се страхувайте да поверите своето благополучие на Този, Който знае не само кое е най-доброто за вас, но и кое ще ви направи щастливи и ще донесе слава на Него Самия!
