Средновековната църква
признава следните седем смъртни гряха: гордост (прекомерно самочувствие), завист (ревнивост), лакомия (прекомерно консумиране), похот (прекомерни сексуални желания), гняв (прекомерен гняв), алчност (прекомерно желание за богатство, статус или власт) и леност (мързел). Този списък от грехове е използван за обучение и наставление на християните относно човешката склонност към грях в епоха, когато повечето хора не са можели да четат Библията сами. Те са наричани „смъртни грехове“, защото се е вярвало, че застрашават вечното проклятие в ада. И тъй като са били смятани за най-сериозните грехове, те са наричани също „главни“ или „кардинални“ или „смъртни“ грехове.
Божиите стандарти са ясни в Писанието. Те не само включват Десетте заповеди и Закона, но Библията ни казва също, че
има шест неща, които Господ мрази, седем, които са отвратителни за Него: надменни очи (гордост), лъжлив език (нечестност), ръце, които проливат невинна кръв (убийство), сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло, лъжесвидетел, който излива лъжи (лъжесвидетелство) и човек, който сее раздори между братя (Притчи 6:16-19 TNIV).
Библията казва
че „всяка неправда е грях“ и
който спазва целия Закон, но се препъне само в една точка, е виновен за нарушаването на целия (Яков 2:10; 1 Йоан 5:17).
Следователно е погрешно да се свързва степента на греха със спасението. Всеки е съгрешил против Бога и всеки грях е сериозен, защото наказанието за греха е смърт (Римляни 3:23; 6:23). В този смисъл всеки грях е „смъртоносен“. Ако не бъде простен, той води до вечно наказание в ада. Тъй като в Библията няма категоризация на греховете по отношение на спасението, „смъртните“ грехове не застрашават вечното проклятие в ада повече от всеки друг грях, дори и незначителни грехове.
За щастие, Бог е осигурил средство, за да избегнем отиването в ада (Исая 1:18; Римляни 5:8). Когато е бил разпънат на кръста, Исус Христос е поел върху Себе Си наказанието, което всички ние заслужаваме. Смъртоносността на греха е изличена чрез смъртта и възкресението на Христос. Изповядването на нашите грехове води до нашето прощение (1 Йоан 1:9). Въпреки това, ако не приемем това, което Бог е предложил, тогава всеки грях, който извършим, ще бъде „смъртоносен“ (Йоан 3:16-18).
Има ли грехове
които не могат да бъдат простени? Еврейските религиозни учители извършиха непростим грях, когато приписаха чудесата на Христос на Сатана (Матей 12:31-32; Марк 3:22, 29-30; Лука 12:10). Неговите чудеса бяха извършени със силата на Светия Дух. Такова богохулство против Светия Дух вероятно не е приложимо днес, защото Христос не е физически на земята.
Грехът на отстъпничеството, който включва публично отхвърляне, че Христос е бил Божи Син, също е непростим (Евреи 6:4-6; 10:26; 2 Петър 2:20-22; 1 Йоан 2:19). В този случай човек, който е бил свързан с християнската вяра, но никога не е бил истински вярващ, изоставя християнството и става враг на Христос. Това вероятно е „грехът, който води до смърт“, който Йоан изглежда прилага към гностиците (1 Йоан 5:16). Оттук вероятно идва идеята за „смъртни грехове“, но стихът се отнася до отстъпничество, а не до седемте смъртни гряха.
Други пасажи, които са били използвани за оправдаване на смъртни грехове, са: 1 Коринтяни 6:9-10, Ефесяни 5:5 и Откровение 22:15, които казват, че хората, които редовно практикуват тези грехове, не са християни; Галатяни 1:8-9, което се отнася до тези, които проповядват фалшиво евангелие; и Евреи 10:16-17, което се отнася до отстъпничеството. Всички описани в тези пасажи са обречени на ада. Това е така и за всички грешници, които не са се покаяли и не са потърсили Христовото прощение. Тъй като наказанието ще бъде „според това, което са направили“, ще има степени на наказание в ада (Лука 12:47-48; Откровение 20:12-13).
Но за тези, които са приели Христовото предложение
за прощение (Йоан 3:16), тяхната вечна съдба е небето, а не адът. Независимо от сериозността на техните грехове, наказанието е платено от Господа и те могат да очакват степени на награда в небето, а не наказание в ада (Матей 16:27; 1 Коринтяни 3:12-14).
Ако наистина сте приели жертвата на Исус за вашите грехове, тогава всичките ви грехове са простени, включително тези от списъка на смъртните грехове, и вие сте на път към небето.
Отговорено
