Някои хора днес не знаят кого или какво почитат – но го правят така или иначе. Други знаят кого почитат, но всъщност не мислят много за това как да почитат. След това има някои, които смятат, че са единствените „истински поклонници“ – сигурни, че са прави, и също толкова сигурни, че всички останали грешат. И след това сме останалите.
На един библейски лагер преди време помолих петима млади християни – малка извадка от „останалите“ – да отговорят на тези въпроси: Кого почитате? Как почитате? Колко често почитате? Какво е поклонението? Те лесно отговориха на въпроса „кого“: Бог; Господ; Исус; Отец; Спасителят. Техните отговори на въпроса „как“ бяха по-разнообразни: Като ходя на църква; Като мисля за Него; Като слушам хвалебна музика; Като чета Библията; Като слушам проповедта. Въпросът „колко често“ донесе тези отговори: Седмично; Ежедневно; Постоянно; Всеки път, когато си помисля за Бога; Когато отида на църква. Отговорите на въпроса „Какво е поклонението?“ доведоха до добра дискусия: Това, което правим в неделя сутрин; Обожание и хвала; Спомняне кой е Бог и какво е направил; Какво Бог иска от нас; Наистина не съм сигурен какво е поклонението.
Ако сте сигурни, че вече знаете всичко за поклонението, вероятно сте намерили горните въпроси и отговори за скучни.
