Павел пише до филипяните, за да им благодари за един дар (4:10–19) (винаги е добре да сме благодарни за всичко, което получаваме); но е имало проблем на събранието във Филипи и Павел се възползва от писането, за да се обърне и към това – двама светии не са се разбирали помежду си (4:2).
Но ако тези две причини за писане са споменати само в глава 4, за какво са останалите три глави? Е, Павел не се обръща към двамата „спорещи“ светии, докато не показва как този проблем може да бъде преодолян. Това е съдържанието на първите три глави.
Първоначалните желания на Павел и личният му пример
Желанието на Павел за филипяните
Първо, Павел изразява желанието си филипийските светии да бъдат благословени (1:8–11).
Примерът на Павел в страданието
След това Павел им съобщава новини за сегашното си състояние. Той е в затвор, но се радва в Господа. Собственото му състояние не е от значение за него. Докато Господ е прославен, той е щастлив (1:12–18). Неговият житейски принцип е обобщен в стих 21: „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“. Той иска да отиде при Господа, но знаейки, че за тях е по-добре да остане, той ги поставя пред себе си и казва, че предпочита да остане там (1:22–30). Така в живота на Павел Христос е на първо място, другите на второ, а той самият на последно.
Умът на Христос и примери за безкористност
Насърчението на Павел за единство
След това в глава 2 Павел говори за желанието си за тях (2:1–4). Тези стихове може да са ключът към разбирането на посланието, затова ще цитирам стихове 2–4 изцяло:
изпълнете радостта ми, за да мислите едно и също, да имате същата любов, съединени в душа, мислейки едно; нищо да не става от дух на раздор или суетна слава, но в смирение на ума всеки да смята другия за по-добър от себе си; не гледайки всеки своите качества, но всеки и тези на другите.
Как можем да направим това, което той иска?
Господ Исус: Върховният пример
След това Павел говори за примера на Господ Исус. Начинът, по който Господ Исус е представен във всяко послание, е много важен за разбирането на това, което посланието учи. Тук Той е представен като Този, Който, макар да е имал най-високото възможно място (Той е бил Бог Син, равен с Отца), в човешката си природа е заел най-ниското място за нас (2:5–8). Бог показва Своето одобрение за това, като Го въздига, както се вижда в стихове 9–11. Но критичната точка, която трябва да се отбележи, е, че и ние сме насърчени да имаме същия ум (2:5); това не е нещо извън нас, а нещо, което всички можем да имаме, и наистина, трябва да имаме (2:12–16). Това се вижда, когато Павел отново говори накратко за себе си (2:17–18) и след това за Тимотей (2:19–24). Той щеше да изпрати Тимотей при тях, за да разбере как са, и когато говори за Тимотей, той казва за него, че няма човек толкова единомислен, който да постави техните интереси над своите собствени.
Тимотей и Епафродит: Живи примери
Епафродит също щеше да бъде изпратен, техният собствен пратеник, който беше донесъл дара им на Павел. Отново Павел използва възможността да каже за него, че и той поставя другите (този път самите филипийски светии) пред себе си (2:25–30).
Преодоляване на плътта и приемане на кръста
Личното пътуване на Павел
След като говори за добрите примери на себе си, Тимотей и Епафродит, и особено на Господ Исус, Павел говори в глава 3 за врага, който действаше в събранието във Филипи – плътта, старата паднала природа, която все още имаме. Той говори за собствения си опит под закона (3:4–6) и какво е научил чрез Христос (3:7–9) и новото си желание (3:10–14). След това насърчава слушателите си да приемат същото отношение (3:15–17), преди да говори за онези, които няма да научат този урок и – макар и истински вярващи – няма да приемат истината за кръста на Христос (3:18–19).
Значението на кръста
Освен да видим как Христос е представен в едно послание, важно е също да видим как е представена смъртта на Христос (напр. кръвта в Евреи, разпятието/проклятието в Галатяни). Във Филипяни кръстът е виден (споменат е в 2:8 и в 3:18), говорейки за срама и унижението на Неговата смърт (нещо, което плътта мрази). Приемането на кръста на Христос е от съществено значение, ако искаме да бъдем верни на нашето небесно гражданство (3:20–21).
Пряко увещание и стремеж към радост
Разрешаване на конфликта
Едва сега, след като е говорил за всички тези неща, Павел може да каже: „Умолявам Еводия и умолявам Синтихия да бъдат единомислени в Господа“ (4:2). Той се е подготвил за това увещание, като е използвал практически примери и е говорил за плътта и как тя може да бъде преодоляна, като приемем кръста на Христос в живота си.
Централното място на радостта
Какво е заложено на карта? Радостта. Филипяни е посланието на радостта. Споменава се 16 пъти под една или друга форма („радост“, „радвайте се“ и т.н.). Когато плътта е активна и светиите не са единомислени (умът на Господа), няма да има радостта, която трябва да има. Ако всичко е наред, тогава винаги ще се радваме в Господа (4:4). Може да изглежда малко нещо, двама светии да не са единомислени, но както Соломон отбелязва, „малките лисици“ развалят лозето (символ на радостта) (Песен на песните 2:15), и е било достатъчно важно Светият Дух да ни даде цяло послание за това как трябва да се отнасяме един към друг.
Колективната отговорност
Но Павел не само увещава Еводия и Синтихия, той увещава всички останали в събранието (4:3 и 1:1). Отговорност на всеки в събранието (особено на старейшините и дяконите, виж 1:1) е да действа по такъв начин, че всеки да бъде подпомогнат да бъде единомислен в Господа. Ваша и моя отговорност е да гарантираме, че там, където сме, светиите се разбират помежду си. Твърде много вярващи са напуснали събрания поради лични различия с други вярващи (дори един е твърде много!). Това не означава да заемаме страна на единия или другия в спор – това само води до образуване на партии, както се случи в Коринт (1 Коринтяни 3:3–4) – а по-скоро означава, че ние водим с пример, както Господ, Павел, Тимотей и Епафродит, и си служим един на друг, живеейки живот в съответствие с кръста на Христос, за да можем да ги увещаваме да правят същото.
Последното увещание на Павел
Заемане на умовете ни с Христос
И накрая, как можем да се предпазим от това да преживеем тези неща сами? Имаме последните думи на Павел:
За останалото, братя, всичко, което е истинно, всичко, което е благородно, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е с добра слава; ако има някаква добродетел и ако има някаква похвала, мислете за тези неща. Това, което сте научили, и приели, и чули, и видели в мен, това правете; и Богът на мира ще бъде с вас (Филипяни 4:8–9).
Ние заемаме умовете си (друга ключова дума в посланието) с Христос и живеем това, което виждаме. Тогава ще имаме ума на Господа.
Заключителна аналогия
В заключение, нека си припомним съвета на Йосиф към братята му, когато ги изпрати обратно в Ханаан, за да вземат баща си и всички семейства и вещи, за да се преместят в Египет, където той беше толкова почетен:
И той изпрати братята си, и те си тръгнаха. И им каза: Не се карайте по пътя (Битие 45:24).
Братя, ние сме на път за небето, по пътя, който води към слава, нека не се караме по пътя.
