"Онези, които използват света, сякаш не го използват напълно[1]; защото образът на този свят преминава" (1 Коринтяни 7:31, NASB). Като вярващи ние живеем в този свят, но не сме от него, защото вече не му принадлежим, а сме чужденци, които принадлежат на друг свят, на Небето. Когато Бог призова Аврам, който трябваше да стане баща на вярващите (Римляни 4:11), Той му каза да напусне страната, роднините и близкото семейство (Битие 12:1). Когато Патриархът пристигна в Обетованата земя, той разбра, че трябва да живее там като пришълец, чужденец, поклонник по пътя си към друга дестинация (Евреи 11:8). Аврам – „възвишен баща“ – стана Авраам – „баща на множество“ – (Битие 17:5). Като баща на всички вярващи (евреи и неевреи), Авраам е нашият пример, модел и водач. Въпреки че беше пристигнал в земята, която Бог му беше обещал като притежание, и живееше там, Авраам разбра, че засега все още не може да я използва напълно. Това е смисълът по отношение на нашето използване на този свят, а именно да го използваме като добри настойници, на които са поверени нещата от този свят, за известно време, осъзнавайки, че всичко принадлежи на Бог[2] и че настоящият образ на този свят преминава (1 Коринтяни 7:31).
В бъдещия свят всичко ще бъде поставено под контрола на нашия Господ Исус, когато Неговите права ще бъдат напълно почетени (Евреи 2:5-8).
Тогава ще бъде възможно да го използваме напълно, в подчинение на Него, в общение с Него.
Земни неща – 1 Тимотей 4:1-5
Най-висшето откровение е тайната на благочестието, изложена в 1 Тимотей 3:16. Взето в своя контекст, този пасаж ни дава правилния поглед върху нещата в този свят, все още под контрола на врага от Падението (Битие 3), и ни учи как да живеем тук според Божията воля, въпреки влиянието на врага. Този пасаж също така дава представа как да използваме земните благословения на настоящото творение – храна, брачен живот, семеен живот – за Божия слава и наша собствена полза. Апостолът обяснява, че всичко трябва да се използва в общение с Бог (Създателя, нашия Отец), според Неговото Слово, заедно с молитва и благодарност. В Римляни 14 и 1 Коринтяни 8, Павел по-нататък ни учи да бъдем търпеливи с по-слабите братя, които се въздържат от определени неща, които сами по себе си са добри. В 1 Тимотей 4 не става въпрос за слабост и търпение, но там Павел осъжда една погрешна форма на въздържание, когато определени водачи забраняват на себе си или на други да се женят, за да бъдат „по-близо до Бог“, или забраняват използването на определени храни, или налагат определени дни като по-свети и т.н. Когато такива неща се преподават и налагат, Павел ги разобличава като доктрина на демони, защото такива форми на въздържание напълно пренебрегват това, което Бог е дал в творението и в природата (храна, брак, семеен живот, работа). Всичко, което Бог е създал, е добро само по себе си и следователно е добро и за нас, християните, да използваме тези земни благословения като идващи от Неговите ръце… докато ги използваме според Божията воля и в общение с Него. Павел показва как да се наслаждаваме на тези земни неща, с правилното (духовно) отношение, както е накратко обобщено по-долу.
В контекста на Божията разкрита истина и на вярата от наша страна, познанието за Бог и Христос, според 1 Тимотей 3:16, ни издига над чисто земното ниво. И все пак това не означава, че трябва да отхвърляме земните неща сами по себе си, или да се въздържаме от тях (или да принуждаваме други да го правят). Осъжда се светскостта, отношението или желанието за участие в неща от този свят, които са под контрола на Сатана. Тук има две крайности: въздържание или разпуснатост, и двете са погрешни.
С благодарни сърца осъзнаваме, че всички земни благословения идват при нас от Божията ръка, като благодарим за тях; те трябва да бъдат приемани и да им се наслаждаваме в общение с Него, за Негова слава и за наша полза.
Тези земни дарове са осветени от Божието Слово, отделени за Него и за нас. Това ни дава власт да ги използваме според Божието напътствие, с молитва, докато изразяваме нашата благодарност.
Тук не говорим за духовните благословения, с които Бог ни е благословил (Ефесяни 1:3), или за вечния живот, който ни е дал. Ние сме получили тези вечни и небесни благословения чрез вяра и чрез дело на Светия Дух, и това са нашите истински притежания. Сега говорим за неща от тази земя, земни благословения, които сме получили от Бог, за да им се наслаждаваме през времето, докато живеем тук. Всички те принадлежат на Бог и Той ни ги е дал за известно време: храна, работа, семейство, секс в брака, деца, празници, „свободно време“, нашата къща, кола и т.н. Ние трябва да ги използваме като Негови настойници, почитайки Бог в нашето използване на тях и в начина, по който ги използваме.
Допълнителни наставления относно земните неща – 1 Тимотей 6:6-19
Бог ни дава всички неща, за да им се наслаждаваме (1 Тимотей 4:4; виж също Еклисиаст 2:24; 3:13; 5:18). Можем да използваме нашите земни благословения и притежания за наше удоволствие, в общение с Бог, както видяхме по-горе. Въпреки това, има по-висш начин, по който можем да ги използваме, а именно като ги споделяме с други, особено като се научим да не възлагаме доверието си на земни притежания. Имайки храна и облекло, нека бъдем доволни с това (1 Тимотей 6:6-10). Павел ни показва, че стойността на вечния живот надминава тази на нашите земни благословения (ст. 12, 19), дори когато се използват по духовен начин. Можем да се наслаждаваме на тези земни неща, в техния собствен контекст и с правилното отношение, но да ги използваме и за да правим добро на други, въпреки че това използване е временно, както при всички земни благословения, с по-малка стойност от вечния живот.
Администратори или настойници
Нека повторим, че ние, християните, сме настойници на земни неща, които Бог ни е поверил за известно време. Всички тези неща, както споменахме по-горе, принадлежат на Него. Осъзнавайки това, ние ги използваме за Негова слава, в свят, където Неговите права като Бог-Създател-Изкупител не са почитани, а отхвърляни. Лука 16:9-12 описва следните контрасти между това, което е временно (лява колона) и това, което е небесно и вечно (дясна колона):
| |
|---|
| мамон на неправедността | вечни жилища (използвани за Господаря) |
| това, което има някаква стойност | това, което има голяма стойност |
| неправедният мамон | истински богатства в Христос; небесни благословения, вечен живот |
| това, което принадлежи на Друг | това, което е наше собствено и остава с нас. |
Ние сме настойници на земни неща и като администратори трябва да бъдем верни (1 Коринтяни 4:2), защото благословенията, които Бог ни е поверил, принадлежат на Него (лява колона). Това е в контраст с нещата, които наистина притежаваме, вечни и духовни неща, истински живот, вечен живот (дясна колона). В този последен контекст, сега разбираме Колосяни 3:1-2 и Филипяни 3:17-19 (моля, прочетете тези стихове). Тези стихове не осъждат земните неща. Въпреки това, те осъждат онези християни, които живеят само за нещата от земята, земни благословения, напълно погълнати от тях. Такива християни изобщо не мислят за живота си, скрит с Христос в Бог. Използването на земни неща не е погрешно, както видяхме по-горе, но това, което е погрешно, е да бъдем изцяло „погълнати“ от тези неща. В живота на един християнин, нещата от земята и земните благословения, по необходимост, заемат важно място, но те винаги са подчинени и контролирани от този истински живот, „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).
Светски неща, земни неща, небесни неща
Има разлика между нещата от света – като система, която принадлежи на врага (от Битие 3; виж също 1 Йоан 2:15-17) – и нещата от земята, които са добри сами по себе си, но е трудно да се даде точно определение, тъй като това зависи от много различни фактори. Въпреки това, ясно е, че като християни можем да използваме нещата от земята по светски начин, и това е погрешно; също така, земните неща могат да пренебрегнат влиянието на вечните и небесни неща, което също не е правилно. Когато някой мисли само за земни и светски неща, или не отделя време на жена си и децата си, а е изцяло погълнат от работата си, той не е духовен брат. Братът, който живее само за и заради жена си, е светски. Друг пример: този, който не си върши работата както трябва, или който използва времето на работодателя си, за да чете Библията, не е духовен и в известен смисъл дори е светски, защото действа по същия начин като тези от света. Този, който е толкова изцяло погълнат от работата си, че вече няма време за жена си и семейството си и още по-малко време за Господа, е светски, тъй като мисли само за неща от земята. Още един пример: музиката е чудесен дар от Бог в творението – на който можем да се наслаждаваме дори в контекста на нашите срещи и в химните, които пеем – но този, който живее само за музика, дори ако е „духовна музика“, мисли само за нещата от земята и следователно е светски.
Може да е полезно да се обърнем към 1 Йоан 2:15-17 и 3:16-17. Във втория пасаж нещата от света се разглеждат като земни неща, с които можем да правим добро на нашия брат. Но в първия пасаж научаваме как същите неща се разглеждат като голяма опасност за вярващия. Опасността е, че ще започнем да обичаме определени неща от света, добри сами по себе си, както са земните благословения. Но когато те започнат да заемат сърцето ни и по този начин да ни отклоняват в нашите привързаности от Господа, тогава те стават причина за плътски похоти и дори гордост. Това е отправната точка на идолопоклонството (1 Йоан 5:21), когато нещата, които Бог е дал, стават самоцел, отделно от великия Дарител, влияейки негативно на нашето общение с Бог. Писанието прави разлика между светски и земни неща: ако не сме бдителни, лесно можем да паднем от (1) духовно използване на земни неща в (2) плътско или дори светско. В първия случай служим на Господа, във втория служим на себе си (да не кажем на Сатана). Нека Господ ни даде благодат да изследваме сърцата си и да съдим това, което трябва да бъде съдено!
Като казахме това, можем да обобщим горните коментари по следния начин:
- Християнин, който намира радост в неща, които са светски, които принадлежат на тази световна система, е плътски по дефиниция. Той със сигурност не е духовен, защото светските неща – които принадлежат на този свят като зла система – винаги са свързани с греха, с плътта и със Сатана.
- Християнин, който се наслаждава на земни неща, не е непременно плътски.
- Християнин, който се наслаждава на небесни неща, не е непременно духовен или небесно настроен.
- От съществено значение е наистина да разберем точки 2 и 3, тъй като точка 1 ще бъде ясна за всички. Християнинът, който се наслаждава на земни неща, не е непременно плътски, при условие че (1) той/тя получава земните благословения от Божията ръка с чиста съвест, с благодарност и в общение с Бог; и (2) той/тя използва тези земни неща вярно в подчинение на Словото, например по отношение на живота като християнска двойка и като християнско семейство; и (3) че той/тя поддържа правилния баланс между земни и небесни неща.
Другата страна на монетата: кога един християнин е плътски, въпреки че се наслаждава на небесни неща? Това е случаят, когато:
- Той/тя не намира истинска духовна радост в тези благословения, не в истинско общение с Бог, което би довело до хваление и поклонение, а търси само интелектуално удовлетворение;
- Той/тя изпитва плътско удоволствие от познанието на небесни неща, например хвали се с всичко, което знае, или дори намира в тях причини или принципи, оправдаващи законничество или други плътски неща;
- Пренебрегва своите земни задължения, например по отношение на съпруга/та или децата, или презира ежедневните задачи.
- Можем да бъдем или духовни в земни неща, или плътски! Колко измамно и неизлечимо е човешкото сърце (Еремия 17:9). Нека Господ ни даде благодат да приложим на практика Неговите мисли, така че в нашия живот на вяра да постъпваме по следния начин:
- Да се пазим далеч от светски неща;
- Да бъдем духовни в земни неща;
- Да бъдем духовни в небесни неща.
- „И тъй, ако сте възкресени с Христос, търсете горното, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното“ (Колосяни 3:1-2, NKJ).[1] За да разберем тази фраза, е полезно да я сравним със същия термин в глава 9: „Каква тогава е моята награда? Че, когато проповядвам благовестието, мога да предлагам благовестието безплатно, за да не използвам напълно правото си в благовестието“ (ст. 18, NASB). Павел е ограничил използването на правата си и това е смисълът също, но в различен контекст, в 1 Коринтяни 7:31, а именно да ограничим свободата си по отношение на използването на земни неща.
[2] Принципът на идолопоклонството е използването на това, което принадлежи на Бог, за себе си и/или за Сатана, който претендира за тези неща като бог на този век. Когато служим на себе си, ние косвено служим на Сатана (1 Йоан 2:15-17; 5:20-21).
