ВЪПРОС:
Какви са разликите между рая, Авраамовото лоно, небето и Отцовския дом? И какви са разликите между шеол, ад, пъкъл и огненото езеро?
ОТГОВОР:
Това не са осем различни места или състояния на битието. Вместо това, те са имена за два много различни набора от дестинации – всяка от които всеки човек ще достигне след смъртта си. Има известно припокриване във всеки набор, но наборите са абсолютно различни един от друг. Всеки член от първия набор се отнася до място или състояние на абсолютно блаженство, докато всеки от втория набор е точно обратното: абсолютно мъчение. Нека разгледаме накратко тези термини.
• Рай.
Това е термин от ориенталски, вероятно персийски, произход, означаващ парк или място за удоволствие. Преводът на Септуагинта на Стария завет от еврейски на гръцки използва този термин във връзка с Едемската градина, мястото, което Бог е създал за наслада на човека. В Новия завет Господ го използва, когато говори на покаялия се разбойник на кръста (Лука 23:43), Павел го използва, описвайки своето удивително преживяване да бъде грабнат до третото небе (2 Коринтяни 12:4), и Господ го използва в писмото до ангела на църквата в Ефес (Откровение 2:7).
• Авраамово лоно.
Това е термин, често използван от евреите по времето, когато Господ е живял на земята, за да обозначи или посочи частта от шеол, където душите на праведните са били отвеждани след смъртта. Те вярвали, че Авраам, Божият приятел, техният праотец, е на най-високото място на блаженство. Господ използва този добре известен термин за небето, когато говори за контрастите между богаташа и Лазар в Лука 16:19-31. Така Той ясно показва, че докато и богати, и бедни, вярващи и невярващи умират, тяхното бъдеще след смъртта не е същото.
• Небе.
В Божието Слово небето винаги се разглежда като контраст на земята. Небесата обикновено се разглеждат по един от три начина:
Атмосферата, в която летят птиците и вали дъжд;
- Космосът, където са слънцето, луната и звездите; и
- Небето на небесата, където е Божият престол и откъдето нашият Господ Исус, Божият Син, слезе на земята. Небето в Писанието се счита за Божието обиталище и източник на всяко благословение. То е дестинацията на вярващите след смъртта или грабването, въпреки че обикновено се използват други термини за описването му.
• Отцовският дом.
Господ Исус използва този израз в Йоан 14, когато говори за небето на Своите ученици в нощта на Своето предателство. Този термин ни показва интимността и любовта, свързани с нашето място в небето. В Отцовския дом има много жилища, Той увери Своите ученици, и Той отиваше да приготви място там за тях – и за нас. Жилищата бяха там, но все още не бяха готови. Той щеше да ги приготви, като умре на кръста, възкръсне от мъртвите, възнесе се обратно на небето и заеме мястото Си отдясно на Бога. Защото Той е там, ние също ще бъдем там. Сега можем да наричаме Бога наш Отец, нещо, което вярващите в Стария завет никога не са могли да правят. Такава е интимността, на която сега се радваме с Бога чрез делото, извършено от нашия Господ Исус.
• Шеол.
Такава интимност е била напълно непозната за вярващите в Стария завет. Някои, като Йов в глава 19:25-27 от книгата, наречена на негово име, и Давид във 2 Царе 12:22-23, чрез вяра изразяват увереност, която надхвърля всяко знание, което са имали за това, което лежи отвъд смъртта. Еклесиаст ясно показва, че дори най-мъдрите мъже по онова време не са имали истинско разбиране за бъдещето след смъртта. Телата на мъртвите са били полагани в гробове, а за душите и духовете се е говорело донякъде неясно като за намиращи се в шеол. Липсата на ясно учение за шеол означава, че смъртта обикновено е била посрещана с известна доза страх. Сега, след като Господ Исус разказа историята за богаташа и просяка Лазар, имаме ясно учение, че шеол е имал две отделения – едно за праведните, друго за неправедните – с голяма пропаст, която не можела да бъде прекосена между тях. Независимо дали хората го осъзнават или не, Бог винаги е разграничавал тези, които са Негови, и тези, които се стремят да живеят независимо от Него.
• Ад (Хадес).
Ад (Хадес) е гръцкият новозаветен еквивалент на шеол в еврейския Стар завет: мястото или състоянието на душата и духа след смъртта, за разлика от гроба, мястото, където е било положено мъртвото тяло. То е имало неприятни конотации или последици. Мъчението на неспасен, нечестив индивид започва веднага след смъртта му, въпреки че душата и духът му са отделени от тялото му. Всяка част от нечестивия човек постоянно усеща това мъчение. Човекът чувства, че е измъчван в пламък. Той си спомня живота си, с добрите неща и възможностите, които е имал да повярва в Бога. Той е съзнателен и за окончателността на своето мъчение, като е вечно отделен от Бога.
• Пъкъл.
Понастоящем, противно на мисленето на поетите и на повечето хора днес, пъкълът все още е ненаселен. Това място на вечно отделяне от Бога не е създадено първоначално за човечеството, а за Сатана и неговите ангели. И все пак, хората, които отхвърлят или пренебрегват великото спасение, което Бог свободно им предлага, ще имат своя дял със Сатана там, вечно отделени от Бога, Който е свят. Неспасените мъртви ще бъдат възкресени след огнения край на огромната армия, която Сатана ще събере, след като бъде освободен от затвора, който ще преживее по време на хилядолетието – идващото 1000-годишно управление на нашия Господ Исус Христос. Според Откровение 20, тази армия на Сатана ще тръгне към лагера на светиите от онова време и възлюбения град. Но, точно когато военната сила се приближи, тя ще бъде погълната от огън, изпратен от небето от Бога. Това ще бъде последвано от възкресяването и съденето на нечестивите мъртви пред великия бял престол, преди да бъдат хвърлени в пъкъл завинаги.
• Огнено езеро.
Това е едно от описанията на пъкъл, дадени ни в Писанието. Всъщност, за това езеро се казва, че гори с огън и жупел, или сяра. Сярата гори с тъмен пламък, който е почти лилав на цвят, и е най-болезнен, ако попадне върху кожата. Неспасените хора понякога се шегуват за пъкъл, сякаш ще си прекарат добре там с всичките си приятели. Други ядосано ще кажат на някой друг да отиде в пъкъл. Господ ни казва, че пъкълът е неугасим и е място на външна тъмнина, плач, ридания и скърцане със зъби. Това ни показва, че няма такова нещо като общение с другите в пъкъл. Най-лошото от всичко е, че това е място на вечно изгнание от Божието присъствие. Гръцката дума за пъкъл е Геена, име, произлизащо от долината Еном извън Йерусалим, където отстъпници евреи някога са изгаряли децата си като жертви на идоли, и където по-късно боклукът на Йерусалим е бил изгарян в огън, който е бил поддържан непрекъснато.
Това огнено езеро е място, което трябва да се избягва на всяка цена! Бог не е възнамерявал човечеството, което е поставил начело на Своето творение, да отиде там. По-скоро, Той даде Своя Единороден Син да умре за нас на Голгота, за да можем да бъдем спасени и да се наслаждаваме на блаженството на Отцовския дом завинаги. Изберете днес. Изберете мъдро; приемете Божието предложение за безплатно спасение чрез Неговия Син Исус Христос!
— Юджийн П. Ведър, младши.
