ВЪПРОС:
Филип Меланхтон, съветникът на Мартин Лутер по време на Реформацията, е първият, който казва: „В същественото – единство; в несъщественото – свобода; във всичко – милосърдие.“ За кои съществени и несъществени неща е говорил той?
ОТГОВОР:
Тази поговорка, която се отнася до това как християните трябва да се отнасят един към друг, разчита на съгласие относно това кое е съществено и кое не е. Тъй като Мартин Лутер е вярвал, че Писанията са единственото правило за вяра и живот, той би използвал Библията, за да прави разлика между „съществените“ и „несъществените“ неща на християнската вяра. Въпреки това, както може да има вариации в тълкуването на някои части от Библията, така може да има и вариации в това къде различните хора биха поставили границата между съществените и несъществените неща. Всъщност по тази тема са написани много книги.
Съществени неща на християнската вяра
Тъй като съществените неща са задължителни, незаменими и жизненоважни, те трябва да бъдат споделяни от всички истински християни в дух на единство. Павел пише: „Полагайте всички усилия да пазите единството на Духа чрез връзката на мира. Има едно тяло и един Дух, както и вие бяхте призовани към една надежда, когато бяхте призовани; един Господ, една вяра, едно кръщение; един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:3-6 TNIV). Той призовава християните да работят заедно в мир и единство, защото основата на тяхното единство е фактът, че те споделят следното:
- Едно тяло – Независимо от тяхната раса, националност, култура, език или обстоятелства, всички вярващи са част от Църквата, тялото на Христос (1 Коринтяни 12:13).
- Един Дух – Светият Дух живее във всички вярващи и в тялото на Христос (1 Коринтяни 3:16; 6:19).
- Една надежда – В бъдеще всички вярващи ще бъдат с Господа и ще бъдат като Него вечно (1 Петрово 1:3-5; 1 Йоан 3:2-3).
- Един Господ – Исус Христос, Божият Син, е техният общ Спасител (1 Коринтяни 8:6).
- Една вяра – Те споделят доктрината, запазена за Църквата в Новия Завет (Юда 3).
- Едно кръщение – Всички вярващи са кръстени от Светия Дух в едно тяло и този нов живот е символизиран от водното кръщение (Римляни 6:3-4; 1 Коринтяни 12:13).
- Един Бог – Бог Отец е върховният владетел на вселената (1 Коринтяни 8:6).
Понякога тези съществени неща на християнската вяра се обобщават в символ на вярата или изповедание на вярата.
Други истини, които често се разглеждат като съществени, са авторитетът на Писанието и новозаветните доктрини като: нашата греховност и Божия съд; реалността на рая и ада; и прошката на греховете по благодат чрез покаяние и вяра в смъртта и възкресението на Христос.
Не трябва да се страхуваме да се свързваме с хора, които споделят нашата вяра в съществените неща на християнската вяра. Ако Бог ги приема като Свои, ние също трябва (Деяния 10:34-35). Нашето единство няма да бъде пълно, докато не станем зрели, „достигайки до пълната мярка на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Междувременно ние растем към зрялост и поддържаме това единство, като „говорим истината в любов“, което означава да държим съществените неща по любящ начин (Ефесяни 4:15).
Несъществени неща на християнската вяра
Що се отнася до несъществените неща, християните могат да се различават в тези области. Тъй като те не са нито правилни, нито грешни, има място за различни гледни точки. Сред вярващите има различни нива на разбиране на аспекти на Библията и техните последици. Например в Рим това се отнася до това дали да се яде месо, което е било принесено в жертва на идоли, и дали да се спазват еврейските религиозни празници (Римляни 14:1–15:7). Павел ги учи да не се съдят един друг по отношение на тези теми (Римляни 14:4, 10-13). Вместо това те трябва да се приемат един друг, както Бог ги е приел, защото различията са били позволени в тези области, тъй като те са били спорни въпроси (Римляни 14:1,3; 15:7). Това би осигурило цялостно единство сред разнообразието и хората биха се съгласили да не се съгласяват.
Новият Завет съдържа много принципи, но не много подробности за това как да ги прилагаме и практикуваме. Това позволява тези принципи да бъдат прилагани по различни начини в различни култури, обстоятелства, времена и традиции. И много ситуации, с които се сблъскваме в ежедневието, не са конкретно разгледани в Писанието. Има свобода в несъществените области, при условие че християните действат в любов, в съответствие с ученията на Новия Завет.
Преработен лозунг
Идентифицирахме някои „съществени“ и няколко „несъществени“ неща на християнската вяра. Въпреки това, поради трудността на тази задача и спектъра от възможни проблеми, бих предложил да разгледаме три категории вместо две. Новата категория, второстепенни съществени неща, би се вписала между другите две и би съдържала библейски доктрини от второстепенно значение, но които имат редица тълкувания и не се отнасят до спасението или не застрашават единството. Това също така избягва назоваването на тези доктрини като несъществени. Този модел може да представи единството и разнообразието на християнската вяра и съгласието и толерантността, необходими в християнските взаимоотношения.
Преработената поговорка за християнските взаимоотношения може да бъде: „В същественото (основни доктрини) – единство; във второстепенното съществено (други доктрини) – толерантност; в несъщественото – свобода; във всичко – любов.“
„Вярваме, че самото начало и край на спасението и същността на християнството се състои във вяра в Христос, Който само чрез Своята кръв, а не чрез наши дела, е премахнал греха и е унищожил силата на смъртта.“ — Мартин Лутер
