Какво означава да евангелизираш? Някои християни са наречени евангелисти. Казват ни, че трябва да евангелизираме. Но какво е евангелизъм? Думата „евангелизирам“ е преведена от гръцки, езика на Новия завет, по различни начини. Взети заедно, различните преводи ни дават много добра представа за оригиналното значение на думата. Разгледайте следните преводи на гръцката дума еуаггелисхай в Деяния 16:10: „да проповядвам евангелието“ (KJV, NIV); „да проповядвам добрата новина“ (NLB); „да им кажа добрата новина“ (ESV); „да им възвестя радостните вести“ (JND); „да им проглася добрата новина“ (NRSV).
Всички тези преводи са добри, защото когато евангелизираме, ние възвестяваме добрата вест на изгубените. Това е добра новина, или радостна вест за неспасен, защото човекът, отделен от Бога чрез грях, няма вътрешен мир и няма истинска връзка с Бога. Бог е поставил „вечността в сърцата на хората“ (Еклисиаст 3:11). В Своята безкрайна мъдрост Бог е вложил в сърцата на всички хора осъзнаването, че има Бог и че ще има празнота в сърцата им и липса на мир, докато тази празнота не бъде запълнена от Самия Бог и тяхната вечна съдба не бъде осигурена. Евангелизмът е процесът, чрез който ученикът привлича вниманието на изгубените към тази нужда, обяснява как могат да се примирят с Бога, как греховете им могат да бъдат простени и как могат да имат увереност във вечния живот.
Господ Исус прекара три години и половина в обучение на Своите ученици, преди да ги изпрати по целия свят с добрата новина за спасението. Той им даде това поръчение непосредствено преди възнесението Си на небето: „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Матей 28:18-20). Той също така каза: „Ще бъдете Мои свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8). Учениците приеха тези заповеди буквално и започнаха да евангелизират.
Как евангелизираха учениците? На Петдесетница, когато Светият Дух кръсти вярващите в едно тяло, започна делото на евангелизацията. Петър, който по-рано беше отрекъл Господа, сега беше изпълнен със Светия Дух и застана сред многото присъстващи евреи и смело прогласи първото евангелско послание. Той започна, като каза на хората около себе си, че това, което се случваше с всички ученици – радостта, изобилието и фактът, че всички говореха на многото езици на хората, посещаващи Йерусалим – беше изпълнение на пророчеството от Йоил 2:28-32 (Деяния 2:9-11).
След това той им разказа за Исус и как Неговите чудеса бяха доказателство за Божията сила върху Него. Той им разказа как религиозните евреи бяха предали Исус да бъде разпънат, след което Той възкръсна като доказателство, че Бог е приел Неговата жертва и че Той сега е Господ и Христос (Деяния 2:13-36). Сърцата на слушателите бяха докоснати и те попитаха: „Братя, какво да правим?“ Те трябваше да се покаят за греха си и да се кръстят, за да покажат, че сега са последователи на Исус. Три хиляди взеха това спасително решение.
Това беше един от „ключовете“, които Петър използва, за да отвори за евреите пълно и свободно спасение (Матей 16:18-19). Няколко години по-късно Петър имаше поредица от видения, за да му покаже, че езичниците също трябва да бъдат включени в разпространението на евангелието (Деяния 10). Моменти след като видя видението за трети път, пратеници дойдоха от римския стотник Корнилий. Той беше инструктиран от ангел да намери Петър, който с готовност отиде в дома на езическия стотник, където проповядваше евангелието. Светият Дух слезе върху всички там, потвърждавайки, че евангелието е за всички хора навсякъде. По този начин беше използван още един от „ключовете“, за да се отворят вратите за всички, които биха повярвали в Господ Исус и биха Го последвали. Учениците бавно осъзнаха, че това, което Господ беше казал на Никодим – „Който вярва в Него, няма да погине, но ще има вечен живот“ – беше отворена покана за неспасен от всяка нация, племе и език (Йоан 3:16).
Стефан, първият мъченик на новата и растяща Църква, беше критикуван за това, че използва духовните си дарби, за да прославя Господ Исус и да върши делото на евангелист. Той беше отведен от същите религиозни водачи, които бяха убили Божия Син, но те му дадоха възможност да говори, преди да го убият. Той представи евангелието и перифразира много от Писанието, докато го правеше. Нещо, което винаги трябва да помним, когато представяме евангелието, е да наблягаме на Писанието. Чрез представянето на Словото вярата ще дойде до невярващия:
Вярата идва от слушането на посланието, а посланието се чува чрез Словото на Христос (Римляни 10:17).
Стефан след това се съсредоточи върху Исус и как те бяха убили „Праведния“, предизвиквайки ги относно тяхното непокорство. Това само разгневи обвинителите му и той беше убит с камъни (Деяния 6:8-7:60). Три важни неща се виждат в примера на Стефан. Той използва тази възможност, проповядва Словото и стои твърдо пред опозицията. Този последен факт е важен днес, тъй като живеем в свят на толерантност и политическа коректност, и мнозина се страхуват да представят истината на Словото, търсейки вместо това да се приспособят към нормите на едно дегенерирало светско общество.
С мъченичеството на Стефан избухна голямо гонение срещу всички последователи на Господа, в резултат на което те трябваше да бягат за живота си. Но това не спря разпространението на евангелието; вместо това помогна на каузата, тъй като тези, които бягаха за живота си, винаги бяха готови да говорят на другите за вярата си в Спасителя. Те „разговаряха“ евангелието; с други думи, те използваха възможностите в разговорите си с хората, които срещаха, за да им разкажат пътя на спасението: „Тези, които бяха разпръснати, проповядваха Словото, където и да отидоха“ (Деяния 8:4). Филип беше един от тези, които бяха напуснали Йерусалим. Той слезе в Самария и „прогласи Христос“ (Деяния 8:5).
Какъв беше примерът на Павел за евангелизъм? Докато проследяваме мисионерските пътувания на Павел, получаваме прозрения за неговия подход и практика, докато той възвестяваше радостните вести по много различни начини. Той също така използваше различни тактики, за да привлече вниманието на хората, и преди всичко виждаме сърцето на посланието, докато той декларира целта на евангелието пред новите църкви.
Когато Павел започна своите евангелизационни приключения, той обикновено отиваше в синагоги, където имаше евреи, които разбираха Писанията. Имаме поглед върху методите на Павел в първото му записано послание до евреите в Писидийска Антиохия. В Деяния 13:14-52 докосваме някои от основните точки на неговото послание. Първо той разказа как през цялата история на Израел Бог е подготвял Своя народ за идването на Месията (13:16-25). След това обясни, че религиозните водачи не само са отхвърлили Исус като свой Месия, но са Го разпънали. Въпреки това, Господ Исус е доказан като техен Месия чрез възкресението (13:26-37). Той обясни как Исус е техният Месия и че Той е умрял в изпълнение на старозаветните Писания, и че чрез Господа Павел може да прогласи прошка на греховете. Той приложи посланието, призовавайки ги да продължат в Божията благодат (13:38-43). Много евреи се обърнаха, други се противопоставиха на посланието, но Павел започна най-възнаграждаващото си служение, възвестявайки добрата новина на езичниците и на всеки, който би го слушал (13:44-52).
Друг пример за методи за евангелизъм е подходът и посланието на Павел към атиняните на Марсовия хълм, мястото, където интелектуалците на деня се срещаха, за да философстват върху всяка нова или интересна концепция (Деяния 17:16-34). За разлика от евреите, тези хора не познаваха Писанията, затова Павел им се обърна въз основа на тяхното образование и култура като начин да представи добрата новина.
Павел беше видял олтар на „непознатия бог“, когато се приближи до мястото, където се събираха, и започна посланието си, използвайки този олтар като илюстрация, за да подчертае факта, че те не познават единствения истински Бог. Сред многото олтари, които използваха за жертвоприношения на своите много странни богове, те имаха един, отбелязан „на непознатия Бог“ (Деяния 17:23). Това беше нещо, което те знаеха и с което лесно можеха да се свържат, давайки на Павел идеална възможност да ги запознае с Бога, Който им беше непознат. Той обясни, че Богът, Когото те не познават, е Богът Създател, Който дава живот и дихание на всичко. За разлика от идолите, направени от злато, сребро или камък, Живият Бог не е далеч от никого, който Го търси, но Той изисква всички, които биха дошли при Него, да се покаят за греха си. Той говори за възкресението и факта, че Бог е възкресил Исус от мъртвите. Това беше концепция, която много гърци не можеха да разберат или приемат, въпреки това някои, които чуха посланието, станаха последователи на Господ Исус.
Това, което можем да видим от разнообразните методи на Павел за представяне на Евангелието, е, че той беше готов да използва всяка възможност за евангелизиране. Той говореше на пазари, от затвора, когато претърпяваше корабокрушение, използвайки местната култура, език и литература, когато е приложимо – всичко това, за да се увери, че посланието за спасение може да бъде обявено, така че хората да могат да бъдат спасени.
А ние? Използваме ли всички възможности, които Бог ни дава, за да евангелизираме? Бог призовава всеки вярващ да бъде Негов свидетел. Ние сме посланици на Царя и имаме най-великото послание, което хората някога ще чуят. Можем да им покажем пътя да се примирят със своя Бог Създател. Тази огромна празнота в живота им може да бъде запълнена с присъствието на Самия Бог чрез Светия Дух, Който живее във всеки вярващ (1 Коринтяни 6:19).
Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е отминало, новото е дошло! Всичко това е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Христос и ни даде служението на примирението: че Бог примиряваше света със Себе Си в Христос, без да им вменява греховете. И Той ни е поверил посланието на примирението. Затова ние сме Христови посланици, сякаш Бог отправя Своя призив чрез нас. Молим ви от името на Христос: Примирете се с Бога (2 Коринтяни 5:17-20).
Трябва да опознаем нашите съседи, приятели, колеги и всички, които попадат в сферата на нашите дейности. Трябва да носим евангелски трактати и да сме готови да ги дадем на касиера в банката, на касиера в супермаркета и на всички, които срещаме. Възможностите изобилстват, ако наистина ги търсим.
Трябва редовно да четем Словото, така че посланието, което представяме, да се основава на Писанието. Трябва да наизустяваме стихове, отнасящи се до евангелизацията, така че пътят на спасението да е ясен, и да имаме предвид други стихове, които да помогнат, когато някой зададе въпрос за християнския живот (1 Петър 3:15).
От дясната страна на тази статия има отметка, озаглавена „Помощ за свидетелстване“, която можете да изтеглите, отпечатате и съхранявате във вашата Библия. Тя дава някои уместни стихове, които да ви помогнат да доведете душа до Христос, и стихове, които да помогнат на нов вярващ да расте в Христос. Уверете се, че можете да представите евангелието ясно, а след това помолете Господа да ви даде възможности. Както Павел каза на Тимотей: „Върши делото на евангелист“ (2 Тимотей 4:5).
