Какво означава страхът от Господа за вярващия днес?
Точното изражение „[страхът от] Господа“ – транскрибирано от иврит като Yirath YHWH – се среща четиринадесет пъти в еврейската Библия, от които десет са в Притчи. Включително други форми, имаме 14 срещания в Притчи. Забележително е, че същата книга споменава страха от човека само веднъж: „Страхът от човека поставя примка, но който уповава на Господа, ще бъде в безопасност“ (29:25). Ивритът използва тук различна дума, за трепет или тревога, вместо истински страх. Косвено, този стих дава важен ключ за разбиране на Притчи, защото страхът от Господа е свързан с вярата в Него, с упованието в Него.
След грехопадението Адам каза: „Уплаших се“ (Битие 3:10) – от същия еврейски корен „страх“. „Страхът от Господа“ не означава да се страхуваме от Бога, а да имаме благоговеен трепет пред Неговото величие. Той предполага уважение, увереност, зависимост, доверие и ходене в общение с Господа.
Четенето на стихове за страха от Господа носи голяма утеха и насърчение, като същевременно ни предизвиква да продължаваме по Неговите пътища според съвършения пример на нашия благословен Господ. Този вид страх е вграден или е съществена част от близка връзка между Бога и Неговите. Той се характеризира с уважение, любов и послушание с желание да Му угодим.
Псалм 19:9 показва, че страхът от Господа е „чист“ или „непорочен“, в пълна хармония с Бога и с това, което е правилно, истинно и справедливо. Този псалм свързва чудесата на Божието творение с чудесата на Неговото писано Слово. След това ги свързва с желанието на псалмиста да бъде в хармония с Бога – в лична, прозрачна връзка с неговия велик Бог. Страхът от Господа е част от интимна връзка между Бога Създател, Който е Изкупител, и Неговите изкупени, които Той обича. Божието Слово създава хармонична връзка между Него и Неговите. Такова общение трябва да бъде добре подхранвано, както е изразено в молитвата на Давид: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Тебе, Господи, моя сила и мой Изкупител“ (Псалм 19:14 KJV). Разгледайте коментара на Йов: „На човека Той каза: „Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, и да се отклониш от злото е разбиране“ (Йов 28:28). Със сигурност това е мъдър съвет, от вероятно най-старата книга в Библията!
Страхът от Господа в Притчи
Когато разглеждаме четиринадесетте стиха в Притчи за страха от Господа, виждаме, че те обикновено са изградени върху концепцията за паралели, като втората част доразвива първата част на стиха. „И“ показва сходство между първата и втората част на стиха, докато „Но“ показва контраст. Понякога сравнението или връзката между частите на стиха е от различен характер, предадено чрез други средства, например в Притчи 14:27.
1:7 Страхът от Господа е начало на знанието; но безумните презират мъдростта и поуката.
1:29 Защото намразиха знанието и не избраха страха от Господа.
2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога.
8:13 Страхът от Господа е да мразиш злото; гордостта и надменността, и злия път, и извратените уста мразя.
9:10 Страхът от Господа е начало на мъдростта, и познанието на Светия е разум.
10:27 Страхът от Господа удължава дните, но годините на нечестивите ще бъдат съкратени.
14:26 В страха от Господа има силна увереност, и Неговите деца ще имат място за убежище.
14:27 Страхът от Господа е извор на живот, за да отклони човек от примките на смъртта.
15:16 По-добре е малко със страх от Господа, отколкото голямо съкровище с беда.
15:33 Страхът от Господа е поука за мъдрост, и преди почитта е смирението.
16:6 С милост и истина се осигурява изкупление за беззаконието; и чрез страха от Господа човек се отклонява от злото.
19:23 Страхът от Господа води към живот, и който го има, ще пребъдва в удовлетворение; няма да бъде посетен от зло.
22:4 Чрез смирение и страх от Господа са богатство, почит и живот.
23:17 Нека сърцето ти не завижда на грешниците, но бъди ревностен за страха от Господа през целия ден.
Страхът от Господа в Притчи
Глаголът „да се страхувам“ произлиза от същия еврейски корен като съществителното „страх“ и се среща осем пъти в Притчи:
3:7 Не бъди мъдър в собствените си очи; бой се от Господа и се отклонявай от злото.
3:25 Не се страхувай от внезапен ужас, нито от беда от нечестивите, когато дойде.
13:13 Който презира словото, ще бъде унищожен, но който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.
14:2 Който ходи в своята правота, се бои от Господа, но който е извратен в пътищата си, Го презира.
14:16 Мъдрият човек се бои и се отклонява от злото, но глупакът буйства и е самоуверен.
24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя; не се свързвай с онези, които са склонни към промяна.
31:21 Тя не се страхува от сняг, защото цялото й домакинство е облечено в алено.
31:30 Очарованието е измамно и красотата е преходна, но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде хвалена.
Трябва да отбележим, че изразът „Не се страхувай“ или „Не бой се“ е от същия еврейски корен и се среща 40 пъти в единствено число, обърнат към един индивид или група. Среща се още 38 пъти в множествено число, обърнат към двама или повече индивиди. Всички различни форми, произлизащи от същия еврейски корен, се срещат 437 пъти в Стария Завет, освен други думи и термини, които не са обсъдени в тази статия. В гръцкия Нов Завет еквивалентното съществително фобос и свързаните с него глаголни форми се срещат 77 пъти в Евангелията, 21 пъти в Деяния и 60 пъти в другите книги. От този общ брой от 158, около 47 са свързани с увещанието да не се страхуваме.
Няколко новозаветни примера за страха от Господа
„И Духът Господен ще почива върху Него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и на страх от Господа. Неговото наслаждение е в страха от Господа, и Той няма да съди по това, което виждат очите Му, нито ще решава по това, което чуват ушите Му“ (Исая 11:2-3). Това старозаветно предсказание се изпълни в Господ Исус, докато Той ходеше по тази земя, дори след Неговата смърт и възкресение. Виждаме това качество в многото спасени, взети измежду юдеи и езичници, които сега Го представляват на тази сцена, очаквайки Неговото завръщане (1 Солунци 4:14-18). Новият Завет говори за страха от Господа първо във връзка с Господ Исус, както в цитата от Исая, и второ във връзка с вярващите, които следват стъпките на Христос. Въпреки огромната съпротива от различни страни, делото, ръководено от прославения и възвишен Господ Исус на небето, продължи неудържимо – и продължава и днес.
Лука предостави седем доклада в Деяния, описващи и обобщаващи този напредък, от които третият се намира в Деяния 9:31: „Тогава църквите по цяла Юдея, Галилея и Самария имаха мир и се назидаваха. И като ходеха в страха от Господа и в утехата на Светия Дух, те се умножаваха.“ Това дава заключението за забележителното увеличение, което се случи въпреки всякакви видове съпротива, и следва драматичното обръщане на гонителя Савел от Тарс. Споменаването на страха от Господа и ходенето на вярващите в него показва, че те стриктно следват примера на Исус. То също така обяснява тайната на напредъка, който постигнаха, както числено, така и духовно. Най-големият противник на този напредък, Савел от Тарс, стана предан последовател на презрения Исус от Назарет, въпреки че еврейското мнозинство все още отхвърляше Исус като Христос, Сина на Бога – както и днес. Вярващите, към които се присъедини Савел, представляваха всякакви различия, но те бяха запазени в единство, докато ходеха в страха от Господа. В същото време Бог Светият Дух работеше на земята в щастлива хармония с Господ Исус Христос, Който ръководеше това дело от небето – нещо, което Той продължава да прави и сега.
Нека завършим с Яков 3 и мъдростта отгоре (ст. 17). В Яков 1:17 четем за Отца на светлините и ресурсите, които вярващите имат в отношенията си с Него, докато ходят в страха от Господа. Яков 2 показва, че Господ Исус на небето е Господ на Славата и че вярващите трябва да Го представляват тук на земята. Научаваме, че Авраам, който обичаше Бога, беше готов да Му даде собствения си син. Същата глава показва, че Раав изостави идолопоклонството и проституцията, защото дойде да обича Бога и Неговия народ. Поради тази любов тя беше готова да се отрече от собствения си народ. Ресурсите, необходими за това, в страха от Господа, са описани в Яков 3:17: „Но мъдростта, която е отгоре, е първо чиста, после миролюбива, кротка, склонна да отстъпва, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и без лицемерие.“ Господ Исус използва тази мъдрост, докато ходеше тук на земята в страха от Господа, показвайки тези седем прекрасни качества. Тези, които ходят в страха от Господа, могат да ги научат, но само в Божията школа. Тези седем неща трябва да бъдат показвани за Негово удоволствие в свят, който все още Му се противопоставя – същият свят, който Го разпъна.
Нека очите ни бъдат обърнати към Господ Исус, за да следваме Неговия пример! Наистина, нека ходим в страха от Господа, докато чакаме Неговото обещано завръщане.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- В Псалм 19:9, Псалм 34:11, Псалм 111:10; Притчи 1:7, Притчи 2:5, Притчи 8:13, Притчи 9:10, Притчи 10:27, Притчи 14:27, Притчи 15:33, Притчи 19:23, Притчи 22:4, Притчи 31:30; Исая 33:6.
