Учител от начално училище наскоро проведе анкета сред учениците си относно отношението им към смъртта. Една трета от тях очакваха да умрат в ядрена война, преди да навършат 30 години. Друга трета очакваха да умрат преди да навършат 40.
„Всички ще си отидем заедно“, спокойно твърдяха те. Затова всички бяха отдадени на политиката да живеят живота си пълноценно, да получават „всички удоволствия“, които могат, докато животът все още съществува.
Това отразява общата психология на живота днес. От появата на ядрените оръжия, изключителната краткост на живота е наложена на човешкото мислене, особено сред младите хора. Изглежда, че това е дух на фатализъм и е един от най-големите допринасящи елементи за вълната от престъпност и беззаконие, която обхваща света.
Но дали смъртта слага край на всичко? Разказва се история за разговор между атеист и християнски лекар. Атеистът каза: „Докторе, аз не вярвам на това, което проповядвате.“ Лекарят отговори: „Казахте ми какво НЕ вярвате; сега бихте ли ми казали какво ВЯРВАТЕ?“
„Разбира се“, отговори атеистът, „вярвам, че смъртта слага край на всичко.“ За негово учудване, лекарят отговори: „Аз също!“
„Какво?“, възкликна изуменият човек, „вие сте християнин и вярвате, че смъртта слага край на всичко? Вие със сигурност сте странен християнин.“
Лекарят се съгласи, обяснявайки следното:
„Смъртта слага край на всичките ви шансове да вършите зло; смъртта слага край на цялата ви радост; смъртта слага край на всичките ви проекти, всичките ви амбиции, всичките ви приятелства; смъртта слага край на цялото Евангелие, което някога ще чуете; смъртта слага край на всичко за вас – и вие отивате във външната тъмнина.“ Смъртта слага край на възможността за покаяние, защото Божието Слово не предлага надежда отвъд гроба. През живота си може да кажете „Вярвам, че съм прав“, но какво, ако грешите? Какво тогава? Със сигурност би било мъдро да обмислите честно и да проучите този въпрос преди окончателното отброяване, когато трябва да отидете в неизвестна вечност. Смъртта ще сложи край на всяка такава възможност да поправите най-голямата си грешка в живота, а съжалението ще преследва съвестта ви за цяла вечност.
В контраст, лекарят след това описа какво означава смъртта за него като християнин:
„Смъртта би сложила край на всичките ми скитания, всичките ми сълзи, всичките ми недоумения и всичките ми разочарования, всичките ми болки и страдания; смъртта би сложила край на всичко това и аз щях да отида при моя Господ в слава, за да имам пълна радост за цяла вечност.“
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:16)
