Всеки грях води до смърт
В абсолютен смисъл, Римляни 6:23 ни казва недвусмислено, че всеки грях води до смърт: „Заплатата на греха е смърт.“ Чрез пророк Езекиил Бог е заявил: „Душата, която греши, тя ще умре“ (Езекиил 18:4). И според 1 Йоан 5:17, „Всяка неправда е грях.“ Очевидно тогава, като прави разлика между грях, който води до смърт, и такъв, който не води до смърт, Бог не говори тук за смъртта като обща участ на грешния човек, нито за вечно осъждане, а за нещо съвсем различно.
В Своите начини на морално управление на земята, Бог може да използва физическа смърт, за да накаже някой от Своите хора за грях от такъв характер или извършен при такива обстоятелства, че Той, праведният Съдия, трябва да даде строг пример за него. Нека разгледаме няколко такива случая в Писанието.
В 3 Царе 13 Господ каза на Божия човек да не яде и да не пие във Ветил. Но той не се подчини, яде със стария пророк, който го измами, и Господ му каза, че няма да се прибере жив. И той беше убит от лъв при обстоятелства, напълно противни на природата.
Анания и Сапфира умишлено излъгаха, не просто на Петър, а на Светия Дух, относно това, което даваха от приходите от продажбата на своите имоти. Всеки от тях беше незабавно поразен от Бога.
За недостойното, безредно поведение на коринтяните на Господната вечеря им беше казано, че „мнозина са немощни и болнави между вас, и мнозина умират“ (1 Коринтяни 11:30). Отказът да съдят себе си доведе до това, че Бог пое нещата в Свои ръце и се справи с това събрание чрез наказание.
Когато погледнем тези грехове, те са грехове, които лесно бихме могли да извършим – всъщност, по всяка вероятност сме прегрешили по подобен начин. Някога нарушавали ли сме ясната заповед на Господа, като Божия човек в 3 Царе 13? Някога извършвали ли сме лицемерие и лъжа, като Анания и Сапфира, за да впечатлим хората с нашата преданост? Някога, като някои коринтяни, не сме ли се изследвали и по този начин сме взели хляба и виното по „недостоен начин“? Кой от нас може да се обяви за невинен за такива престъпления? И все пак в техния контекст, утежнени от специални обстоятелства на обида към Бога насаме или публично, тези привидно „обикновени“ грехове станаха грехове към смърт.
Индивид може да разпознае Божията ръка в болест или злополука и да се покори на Божията наказателна присъда. Други също могат да разпознаят Божията правителствена присъда в дадена ситуация и да не се чувстват свободни да се молят Бог да премахне Своята дисциплина. Но нека вземем предупреждение от историята на Йов и неговите приятели и да не бързаме да заключаваме, че болест, нараняване или дори смърт непременно е резултат от извършване на грях, водещ до смърт.
Друга ситуация, която може да се разгледа във връзка с това, е тази на индивид, осъден на смърт за убийство или друго престъпление, наказуемо със смърт. Понякога такива индивиди са приели Господа, докато са чакали екзекуция. Благодарим на Бога за Неговата велика милост. Няма такъв грях, който Той да не прости на покаял се грешник. Но получаването на спасение чрез Божията благодат по никакъв начин не променя Божиите пътища в Неговото морално управление. Християните не са задължени да се молят (или да подават петиции до властите), за да пощадят живота на такъв нов брат или сестра.
В обикновени случаи на грях трябва да се молим един за друг, търсейки възстановяването на нарушителя. И една последна мисъл: дори когато Бог трябва да се справи с някой от Своите чрез смърт – когато Той не може праведно да го остави на земята по-дълго – тази смърт е милост и връща човека у дома в присъствието на Бога. Вече няма да е възможно за него да позори Господа толкова явно. Такова тържествено наказание от Господа е „за да не бъдем осъдени със света“ (1 Коринтяни 11:32). Какъв Бог имаме!
