Къде е Бог, когато настъпи бедствие?
Земетресението и цунамито от март 2011 г., които опустошиха крайбрежието на Япония, оставиха повече от 28 000 души мъртви или изчезнали и извадиха от строя атомната електроцентрала във Фукушима. Морската стена на реактора беше пробита от вълна, оценена на 14 метра (46 фута).
Опустошителните природни бедствия причиняват разрушения и унищожават живота на хората, убивайки мнозина. Хората питат къде е Бог, когато невинни хора страдат и умират? Как може Той да позволи такива бедствия да се случат? Не обича ли Той хората?
Бедствия в Библията
Много природни бедствия са записани в Стария завет. Повечето са били Божии инструменти за наказание. Библията казва, че те са били Божия присъда за греха. Например, световният потоп е бил Божия присъда за голямата нечестивост на земята и хората, които отхвърлили проповедта на Ной и продължили в греховните си пътища (Битие 6:3-5). Бог унищожил Содом и Гомор заради нечестието; в Содом имало по-малко от десет праведни хора (Битие 18:32).
Бог донесе язви върху египтяните, защото те преследваха евреите като роби (Изход 7:14–11:9). След като избягаха, ако евреите не се подчиняваха на Закона, Бог обеща бедствия (Второзаконие 28:58-63). Те щяха да бъдат Божието наказание за идолопоклонство (Второзаконие 29:16-29; Исус Навин 24:20); пророк Йеремия потвърди това (Йеремия 44:1-23). Беше бедствие, когато евреите бяха пленени от вавилонците. Бог също обеща бедствия на много безбожни народи (Йеремия 46:21; 49:8,32; 51:2,64). И настъпиха глад, включително един, когато Йосиф беше в Египет (Битие 41:53-57; 47:13-25).
Бедствия се случиха и в Новия завет. Имаше земетресения, когато Христос умря, когато Той възкръсна и когато Павел и Сила бяха в затвора.
В древни времена се е вярвало, че бедствията сполитат само онези, които са били изключително грешни. Но Исус поучаваше другояче, когато каза: „А по това време присъстваха някои, които Му разказаха за галилейците, чиято кръв Пилат беше смесил с жертвите им. Исус отговори: „Мислите ли, че тези галилейци бяха по-големи грешници от всички други галилейци, защото пострадаха по този начин? Казвам ви, не! Но ако не се покаете, всички вие също ще загинете. Или онези 18, които загинаха, когато кулата в Силоам падна върху тях – мислите ли, че те бяха по-виновни от всички други, живеещи в Йерусалим? Казвам ви, не! Но ако не се покаете, всички вие също ще загинете“ (Лука 13:1-5 TNIV). Отговорът не беше, че те заслужават наказание повече от другите, тъй като страданието не е пряко пропорционално на греха.
Бедствия се случват на всички ни. Всички са грешници, които трябва да се обърнат към Бога или да загинат в ада. Клането на галилейците, които бяха дошли в Йерусалим да се покланят, и срутването на кулата не бяха Божии присъди за тяхната греховност; те бяха предупреждения към всички, че ако не се покаят от греха, са обречени на вечно наказание в ада. Бедствията не са непременно Божия присъда, но те са предупреждения за Неговата идваща присъда, освен ако не се оправим с Бога.
Исус също каза, че времето не дискриминира. Когато Той учеше учениците да обичат враговете си, Той каза, че Бог „кара Своето слънце да изгрява над злите и добрите, и изпраща дъжд върху праведните и неправедните“ (Матей 5:45). Бог показва Своята любов към всички хора без разлика.
Бедствията следват греха
След като Бог създаде вселената, Библията казва: „И Бог видя всичко, което беше направил, и ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31). В първоначалното творение нямаше бедствия, страдания или болка. Но след като Адам и Ева съгрешиха, Бог каза на Адам: „Понеже послуша гласа на жена си и яде от дървото, за което ти заповядах, като казах: „Да не ядеш от него“, проклета да бъде земята заради теб; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда... С потта на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята... защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Битие 3:17-19). Настъпи радикална промяна: Божието творение беше поставено под проклятие. Плевели растяха и природата беше извън равновесие. Адам трябваше да работи за храна. Въведена беше смъртта. Животните и хората остаряваха и умираха. Заради това проклятие днес имаме земетресения, цунами, наводнения, горски пожари и суши. Светът е пълен с природни бедствия, защото грехът е замърсил нашия някогашен съвършен свят. Това не е било Божият план, но е следствие от нашия бунт и греховност.
Павел го описва така: „Защото смятам, че сегашните страдания не са нищо в сравнение със славата, която ще ни се открие. Защото творението с нетърпение очаква разкриването на Божиите деца. Защото творението беше подчинено на суета, не по свой избор, а по волята на Този, Който го подчини, с надеждата, че самото творение ще бъде освободено от робството на тлението и ще бъде въведено в свободата и славата на Божиите деца. Знаем, че цялото творение стене като при родилни болки досега. Не само това, но и ние самите, които имаме първите плодове на Духа, стенеме вътрешно, докато с нетърпение очакваме осиновяването си, изкуплението на нашите тела“ (Римляни 8:18-23). Ето още признаци на проклятието: цялото творение е под „робството на тлението“ и стене и страда като жена при раждане. Обхватът е „цялото творение“, така че засяга християните и останалата част от Божието творение.
Когато хората казват: „Как може един любящ Бог да създаде такъв свят?“, те показват невежеството си относно историята. Бог не го е създал по този начин! Ние жънем това, което Адам и Ева посяха. Животът е борба за цялото творение, защото живеем в паднал свят. Това не е било Божието намерение. Бедствията са неизбежни в греховния свят (Йоан 16:33).
Божият отговор на бедствията
Бог създаде съвършен свят, където нямаше бедствия, защото нямаше грях. Този свят се промени, когато човечеството съгреши. Сега живеем под проклятието, извън Райската градина, където има всякакви бедствия. Живеем между падението и възстановяването. Но Бог изпрати Своя Син да понесе наказанието за греха, като умря за нас. Тези, които приемат Неговия спасителен план, стават част от Неговото ново творение, където няма да има бедствия, защото няма да има грях. Където има грях, там е и проклятието.
Защо Бог допуска страдание, когато е обещал ново творение без страдание? Петър пише: „Но не забравяйте едно нещо... За Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години са като един ден. Господ... е търпелив към вас, не желаейки никой да загине, но всички да дойдат до покаяние“ (2 Петър 3:8-9). Защо забавянето? Това, което ни се струва дълго време, не е дълго време за Бога. Защото Той желае всички да се покаят и да се насладят на новото творение, Бог е отложил присъдата. През това време можем да избегнем Божията присъда, като изповядаме греховете си и се обърнем към Него, осъзнавайки, че Исус вече е понесъл нашето наказание.
Междувременно ние, християните, с нетърпение очакваме изкуплението на нашите тела и очакваме идващото царуване на Господа над земята (Римляни 8:19,23). Когато Той се върне, за да установи Своето царство, творението ще бъде освободено от проклятието и отново ще бъде „много добро“. Райската градина ще бъде възстановена, проклятието ще бъде премахнато и няма да има повече страдания и бедствия (Деяния 3:21; Откровение 22:3).
Ами Римляни 8:28?
Римляни 8:28 е поставено в контекст, за да ни помогне в трудни времена: „Знаем, че във всичко Бог действа за доброто на онези, които Го обичат, които са призовани според Неговата цел.“ Божията цел, дадена в следващия стих, е да ни преобрази „в образа на Неговия Син.“ Бог иска да ни направи като Исус, така че да споделяме Неговия характер. Той иска нашият живот да бъде преобразен (2 Коринтяни 3:18). Всичко има тази цел, включително бедствията и страданията. Бедствията предоставят възможности да растем в нашата божествена природа и да ставаме по-христоподобни (Ефесяни 4:22-24).
Но е трудно да се балансират физическите и духовните аспекти на живота. Павел каза, че Бог „ни е благословил в небесните места с всяко духовно благословение в Христос“ (Ефесяни 1:3). Тук виждаме, че благословенията, обещани на вярващите, са духовни, а не физически. Въпреки че бедствията и страданията могат да унищожат нашите физически притежания, те не отнемат нашите духовни благословения. Бог ни дава това, от което се нуждаем, а не това, което искаме. Исус умря, за да спаси нашия дух и душа, а не нашето тяло. При възкресението Той ни дава нови тела. Знаем, че Бог ни обича, не заради това как върви животът, а заради смъртта на Христос на Голгота.
Справяне с бедствия
Всички ще се сблъскаме с някакви бедствия и със смърт рано или късно. Библията казва: „на хората е определено да умрат веднъж, а след това да се изправят пред съд“ (Евреи 9:27). Исус каза, че ако не се покаем и не се обърнем към Бога, ще загинем в ада. Готови ли сме да се изправим пред бедствия и смърт? Самоуверено е да наричаме всяко бедствие Божия присъда над тази земя. Не можем да кажем това със сигурност, защото Бог не ни е казал. Когато Петър пише за последните времена, които се характеризират с бедствия, той ни съветва да продължаваме да се молим, да помагаме на нуждаещите се и да използваме даровете си, за да служим на другите (1 Петър 4:7-11). Бедствията предоставят възможности да помагаме, да носим утеха и да се молим.
Бог е с нас в бедствията
Когато евреите се сблъскаха с бедствия в Стария завет, Бог каза: „Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб“ (Исая 43:2). Давид каза: „Дори и да ходя през долината на мрачната сянка, няма да се страхувам от зло, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Давид пишеше за долината на сянката на смъртта – време на голям страх. Но когато осъзна, че Бог е с него, той беше утешен. Бедствията не разделят вярващите от Бога. Нищо не може да „ни отдели от Божията любов“ (Римляни 8:35-39).
Най-лошото е най-доброто
Павел каза, че „жилото на смъртта е грехът“, който е неизповядан и непростен (1 Коринтяни 15:56). Тъй като Господ е простил греховете на вярващите, жилото на смъртта е премахнато. Вместо това, за вярващия, смъртта е началото на вечния живот. Ако знаем, че греховете ни са простени, можем да посрещнем смъртта с увереност. Като Давид, ние знаем, че Бог е с нас през „долината на смъртта“. Смъртта всъщност ни въвежда в Божието присъствие, което е най-доброто, което може да се случи! Павел каза: „да умреш е печалба“, защото това означава, че ще бъдем с Исус (Филипяни 1:21). Но за невярващите смъртта е началото на вечното наказание, и това е ужасно. Но Бог дава достатъчно време на хората да се обърнат към Него (2 Петър 3:9).
Уроци за нас
Днес бедствията са Божии предупреждения за Неговата идваща присъда. Те ни напомнят за нашата нужда да бъдем прави с Него. Те ни напомнят, че животът може да бъде отнет в миг и може никога да няма утре. Яков предупреждава: „Вие дори не знаете какво ще се случи утре. Какъв е вашият живот? Вие сте мъгла, която се появява за малко и след това изчезва“ (Яков 4:14). Живеем в несигурен свят. Бедствие и трагедия могат да ни сполетят по всяко време. Всичко, което се случва, включително бедствията, е, за да ни доведе до Христос и да ни направи по-подобни на Него. Имаме ли правилни отношения с Него?
И така, къде е Бог, когато настъпи бедствие? Както обикновено, Той е на Своя трон, управлява цялото творение, обича ни и ни подготвя за вечността.
