„Чети! Чети! Чети!“
Наметката, която оставих в Троада при Карп, когато дойдеш, донеси я, и книгите, но особено пергаментите. (2 Тимотей 4:13)
Някои проповедници изглежда презират книгите. Веднъж чух проповедник на независима баптистка среща да казва: „Не ни трябват повече книги; трябват ни повече проповеди.“
Това е изявление на невежество. Една добра християнска книга е просто добра проповед и учение.
Когато Бог искаше да говори на хората, Той написа Книга. Апостолите общуваха с църквите и с отделните вярващи чрез писалката, и ние имаме някои от техните писания в нашия Нов Завет. Ако бяха притежавали печатни преси, не се съмнявам, че щяха да ги използват.
Апостол Павел беше ученик до края на живота си. Дори когато беше в затвора, очаквайки смъртта си, той каза на Тимотей: „Наметката, която оставих в Троада при Карп, когато дойдеш, донеси я, и книгите, но особено пергаментите.“ (2 Тимотей 4:13).
Донесете книгите, каза старият, непоколебим воин! Донесете книгите, каза човекът, когото ни е казано да подражаваме. „Затова ви моля, бъдете мои подражатели“ (1 Коринтяни 4:16). „Братя, бъдете заедно мои подражатели и забелязвайте онези, които ходят така, както имате нас за пример“ (Филипяни 3:17).
Казвано е, че човекът, който иска да бъде писател, трябва да бъде читател. Казвано е, че „човекът, който не чете, не е по-добре от човека, който не може да чете.“ Казвано е, че „след пет години ще бъдете същият човек, освен хората, които срещате, и книгите, които четете.“
