Бог е абсолютно свят и праведен. Когато Той прощава грехове, Той прощава вината за греха незабавно, напълно и завинаги. В Псалм 32:5, вероятно отнасящ се до ужасния му грях на прелюбодеяние, който той се опита да прикрие с убийство, Давид каза: „Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: „Ще изповядам престъпленията си пред Господа“, и Ти прости беззаконието на греха ми.“ И все пак, докато проследяваме историята му, виждаме, че той трябваше да се изправи пред последствията от греха си до края на живота си.
Новият Завет повтаря същия принцип: „Не се заблуждавайте, Бог не е за подигравка; защото каквото посее човек, това и ще пожъне, защото който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-8 NKJV). Бог е вградил този принцип и в природата. Кой сади бобови семена и очаква да пожъне домати от тези растения? Или кой би бил достатъчно глупав да очаква да бере манго от бананово растение в градината си?
Много деца са родени от неженени родители в резултат на техния грях на блудство. След като детето е заченато, никакво покаяние няма да отмени този акт. Абортът само ще добави убийство към вече съществуващия грях. Независимо дали родителите са били спасени, когато е станало зачеването, или неспасени и след това по-късно са се спасили, Бог ще прости вината им, но детето им завинаги ще остане като мълчалив свидетел на техния грях.
И все пак Бог в Своята велика благодат е предложил спасение на всички тези деца, спасил ги е и ги е използвал в Своята служба. Отново и отново виждаме славни доказателства, че „милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13) и че „където грехът изобилстваше, благодатта изобилстваше още повече“ (Римляни 5:20).
Писанието говори за кръвта на Исус, която очиства от всеки грях и от всяка неправда (1 Йоан 1:7,9) и ни измива от греховете ни (Откровение 1:5), но не казва нищо за Неговата кръв, която отмива проклятията. И все пак знаем, че поради делото на Христос, извършено за Божия слава на кръста на Голгота, в определено време проклятието ще бъде премахнато от земята. Последните глави на Исая и Езекиил описват това с графичен език. Римляни също ни казва, че „самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението в славната свобода на Божиите деца.“ Цялото творение с нетърпение очаква този славен ден, но „се мъчи с родилни болки заедно досега“ (Римляни 8:21-22).
Ние, християните, все още сме на земята, подвластни на всичко, на което са подвластни и нашите събратя човеци, защото Божието управление върви успоредно с Неговата благодат. Знаем, че Бог може да извършва чудеса, правейки изключения от правилата, по които управлява вселената, но обикновено Той не го прави. Слънцето грее и дъждът вали както върху християни, така и върху нехристияни. Вярващият и невярващият са подвластни на болести и смърт. И двамата трябва да работят за прехраната си. Християнските и нехристиянските жени раждат деца с болка и двете са подвластни на едни и същи трудности и проблеми. Тръни и бодили не изчезват чудотворно от нивите на човека в момента, в който той стане християнин. Но християнинът може да се обърне към Господа за помощ. Той познава Бога като Отец и Исус като Велик Първосвещеник и Застъпник. Светият Дух, този чудесен Утешител, обитава в него.
Нашата вяра е победата която побеждава света. Бог иска да прекосим този свят като поклонници и странници, които, подобно на Авраам, търсят град, чийто строител и създател е Бог (Евреи 11:8-16). Нашите събратя хора могат да ни смятат за „изметта на света, отпадъка на всичко досега“ (1 Коринтяни 4:13). Но за разлика от това, Откровението ясно показва, че онези, които живеят на земята, в крайна сметка ще попаднат под Божия съд.
