„Моят поглед към нашата планета беше проблясък на божественост.“ — Едгар Мичъл, САЩ, Аполо 14
Много астронавти са коментирали екстаза, който изпитват, когато гледат планетата, която наричаме дом. Много от нас са виждали снимки на Земята, излъчени от космоса, и гледката винаги привлича вниманието ни да търсим континента или конкретната област, където живеем. Ако гледката на този уникален глобус ни дава специално усещане, какво мислите, че прави за неговия Създател?
След като завърши чудните дела от Битие 1 за шест дни, Бог видя всичко, което беше направил, и го обяви за „много добро“ (Битие 1:31). И докато Земята може да обикаля около слънцето, може да се каже с известна сигурност, че тази привидно незначителна малка топка (в сравнение с размера на други земни тела) е, в Божиите очи, самият център на вселената, която Той е създал.
Защо е толкова специална?
Преди всичко Библията ни казва, че тя е създадена от Господ Исус Христос за Негово удоволствие (Колосяни 1:16). След това, в нашето наслаждение от творението (като красив изгрев) или по-дълбоко изучаване на чудесата на Земята (като тънкостите на розата или атома), Бог е доволен да се разкрие в славата на Своето творческо дело (Псалм 19:1). Той обича да ни се разкрива; както е казано: „Ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от теб“ (1 Летописи 28:9 NIV).
Земята е планетата, където Бог е поставил Своите най-интимни същества. Когато Той формира първия човек от земния прах и вдъхна в него дъх на живот, той стана жива душа, създадена по Божия образ (Битие 1:27; 2:7).
И Земята е сцената на най-голямата мистериозна драма на вселената. Първо Тимотей 3:16 го казва така: „Без всякакво съмнение, тайната, от която произлиза истинското благочестие, е велика: Той се яви в плът, беше оправдан от Духа, беше видян от ангели, беше проповядван сред народите, беше повярван в света, беше взет в слава.“
Знаете ли какво означава това чудно свидетелство? Никъде другаде във вселената Бог не се е явил в плът! Никъде другаде ангелските множества не са могли да видят своя Създател, докато Той не благоволи да приеме подобието на хора (Филипяни 2:7). Няма друго място, където да може да се проповядва спасение и няма друго място, където Бог да е осигурил Личност, подходяща да бъде повярвана за това спасение (Йоан 3:16). И няма друго място във вселената, толкова тясно свързано с небето, с Човек в слава, чакащ Своята невяста, все още на Земята, откъдето тя наблюдава за онзи идващ ден, когато нейният Господ ще се върне, за да я отведе в Своя вечен дом (1 Солунци 4:16,17).
Тази планета е специална, защото е създадена от Него и за Него и стана сцена за най-великата любовна история, разказвана някога. Но защо да гледаме само на Неговото красиво творение, когато можем да гледаме на Създателя чрез вяра сега и чрез зрение скоро? В края на краищата, не е ли Майсторът Строител на къщата по-почетен от къщата (Евреи 3:3)? Не е ли Той по-чудесен от всичко, което някога е създал? Окото на вярата и вярващото сърце казват „Да! ... Дори така, ела, Господи Исусе“ (Откровение 22:20). И не е ли това причина за поклонение?
„Да гледаш такова творение тук и да не вярваш в Бог е невъзможно за мен. То просто укрепва вярата ми. Иска ми се да имаше думи, за да опиша какво е.“ — Джон Глен, първият американски астронавт в космоса
