ВЪПРОС: Защо Бог прие приноса на Авел и отхвърли този на Каин? Как бяха инструктирани какво да принесат на Бога?
ОТГОВОР: Бог е праведен. Той е суверен. Той винаги е справедлив. Също така, цялото Писание е дадено за наше поучение в праведност според 2 Тимотей 3:16, така че очевидно има нещо в този разказ за Каин и Авел, което Бог иска да научим.
Много рано в Божиите пътища с човека, нашите първи родители, Адам и Ева, паднаха в грях. Ева беше измамена от Сатана, който беше във формата на змия. В Римляни 5 четем, че Адам е държан отговорен за внасянето на греха в света, защото той съгреши умишлено, като послуша гласа на жена си, а не Божията заповед.
След като Адам и Ева изядоха забранения плод, те знаеха, че са виновни. Те се скриха от Божието присъствие, когато Той дойде при тях в градината в прохладата на деня. Осъзнавайки, че са голи, напълно изложени и неподходящи да бъдат в Божието присъствие, те си направиха престилки, за да се покрият. Това беше в известен смисъл първият опит на човека да се направи годен да достигне Божието присъствие чрез собствените си дела. Усилието се провали. След като Бог справедливо се справи с въпроса, Той направи кожени дрехи за виновната двойка. За да се направят кожени дрехи, трябваше да бъдат убити животни – беше пролята кръв. Този урок се повтаря отново и отново в Божието Слово. „Без проливане на кръв няма прошка [на грехове]“ (Евреи 9:22 NKJV), е неизменното учение на Божието Слово.
В цялото Писание Бог посочва, че родителите са отговорни да учат децата си, особено когато става въпрос за Божиите неща. Не можем ли да приемем, че докато синовете им растяха, Адам и Ева им разказваха историята на своето преживяване в градината, в която Бог първоначално ги беше поставил? Не биха ли разказали как са се страхували, след като са придобили знание за доброто и злото и са знаели, че са съгрешили пред Бога, как са се опитали със собствени усилия да прикрият голотата си? Със сигурност тогава Адам и Ева биха говорили за това как Бог е убил безгрешни животни, за да направи дрехи, които да ги покрият. Не трябваше ли момчетата, докато растяха, да научат от родителите си, че достъпът до Бога не е възможен чрез техните собствени дела, а само чрез жертва, която трябваше да умре, проливайки кръвта си?
Осъзнавам, че правя предположение в предишния параграф, но смятам, че това е в съответствие с целия дух на Писанието. Христос е центърът на цялото Божие откровение към нас. „Защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството“ (Откровение 19:10). Независимо дали Библията говори за Него пряко, чрез пророчества или многото типове и сенки, Бог иска да се фокусираме върху Него, Неговия възлюбен Син. Детайли, които бихме искали да знаем в една история, често не са дадени, за да можем да се фокусираме повече върху това, което Бог иска да ни каже чрез това, което е разкрил, отколкото върху неща, които да задоволят любопитството ни.
Бог е абсолютно прав във всичко, което прави. Защо трябва да дава на Каин и Авел специални откровения за поклонението, когато родителите им могат да ги научат на простотата на това как да се приближат до Него от собствения си опит? Поклонението като такова всъщност дори не е предмет на книгата Битие. То се появява красиво пред нас в Изход, когато Бог освобождава народ от робство и иска да ги приближи до Себе Си. В Йоан 4 Господ Исус ясно казва на жената при кладенеца в Самария, че Отец търси поклонници, които Му се покланят в дух и истина. Поклонението е нещо, което ние принасяме на Бога, а не нещо, което получаваме от Него. Голяма част от това, което днес се нарича поклонение в християнството, или изповядващото християнство, едва ли се квалифицира като такова според библейското определение за поклонение.
Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е мотивацията в сърцата на двамата братя. Бог е разпознавател на мислите и намеренията на сърцето. Той е назован като Този, Който знае сърцата на всички в Деяния 1:24. В Евреи 11:4 Той ни казва, че чрез вяра Авел принесе по-добра жертва от Каин. Първо Йоан 3:12 продължава да казва, че Каин беше от лукавия и че делата му бяха зли, а на брат му – праведни. Това е Божията оценка, която Той е благоволил да сподели с нас векове след като се случиха събитията в Битие 3 и 4.
