Защо няма точна дата?
Винаги трябва да бъдем внимателни, когато питаме защо Бог не прави нещо. Тъй като Той е Бог, Той не ни е отговорен за Своите дела. Той е суверенният Грънчар; ние сме само глина. И все пак, докато изучаваме Неговото Слово, Той ни учи на Своите чудни пътища.
Подробностите за смиреното раждане на Христос са ни разказани в Лука 2. Матей 2 добавя към това как мъдреците дойдоха по-късно от Изтока, за да се поклонят на това дете, родено Цар на евреите, и да Му донесат дарове, достойни за Неговото царско достойнство. Марк, който представя Исус като съвършения Божи слуга, не споменава Неговото раждане, тъй като такива подробности не са важни за един слуга! Йоан, който Го представя като Божия Син, дошъл на този свят, не ни дава подробности кога е дошъл. Той се задоволява да ни каже, че „Словото стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14). Йоан също така посочва, че Той е бил отхвърлен от самото начало.
Раждането на Христос, макар и абсолютно съществено за Неговото идване в света като истински Човек, само по себе си никога не би могло да спаси нито един човек. Затова Бог не ни дава дати или подробности. Това не е, което Той иска да празнуваме.
Във всяко от Евангелията обаче Бог ни дава подробно описание на разпятието на Господ Исус и на събитията, водещи до него, както и на последвалото Възкресение. Тук Той ни дава дати: разпятието се е състояло през пролетта по време на Пасхата (точната дата, определена от фазите на луната), а Възкресението рано сутринта на първия ден от следващата седмица.
Освен това, Господ Исус установи Господната вечеря, като ни помоли да си спомняме за Него при разчупването на хляба. Ранните ученици правеха това ежедневно, а до Деяния 20 християните го правеха в първия ден от седмицата, деня на Господното възкресение. За съжаление, днес много християни обръщат малко внимание на тази възпоменателна трапеза, която е толкова скъпа на Господното сърце.
Историята ни показва, че Коледа става важна, след като римският император Константин легализира християнството и го предпочита пред езическите религии. Маси от хора се обърнаха, но при някои тяхното обръщане не беше наистина към Христос. За да ги задоволи, изповядващата се църква скоро започна да „християнизира“ много езически празници, преименувайки ги в чест на Христос и „светците“. Сред тези празници беше Сатурналията, празник, празнуван след зимното слънцестоене, когато дните започват отново да стават по-дълги, като по този начин демонстрира, че светлината отново е триумфирала над тъмнината. Този празник беше преименуван на Коледа в чест на Христос, истинската Светлина на света, Който е победил смъртта и силите на тъмнината. Нищо в Библията не показва, че Христос е роден по време на зимното слънцестоене. По-скоро Той е роден, когато Мария, в последните етапи на бременността, все още е можела да пътува, и когато овчарите са пасли стадата си по полетата около Витлеем.
Няма индикация от Писанието, че 25 декември е бил денят на Христовото раждане. Когато християните водят кампании за „връщане на Христос в Коледа“, трябва да помним, че човекът е поставил Христос в Коледа от самото начало и го е направил предимно по човешки причини.
