ВЪПРОС: Защо синовете на Самуил не бяха унищожени, когато не приеха поправяне, докато синовете на Илий не приеха поправяне и бяха унищожени?
ОТГОВОР:
Който често е порицаван и закоравява врата си, ще бъде внезапно унищожен и то без лек (Притчи 29:1).
Синовете на Илий са добра илюстрация на истината на този стих. Изрично ни е казано в 1 Царе 2:25, че те не послушаха гласа на баща си. Техният грях беше „много голям пред Господа, защото хората отвращаваха приношението на Господа“ чрез това, което тези свещеници правеха. По-късно Малахия посочи ужаса на свещениците, които се отклоняваха от пътя, причинявайки мнозина да се препъват в закона, когато те трябваше да бъдат Господни пратеници, за да учат Закона (Малахия 2:7-9).
Бог не ни казва за никакви усилия за поправяне на синовете на Самуил. Той ясно заявява, че те не са вървели по пътищата на баща си и че са се отклонили след нечестна печалба, вземали са подкупи и са извращавали правосъдието. Тяхното поведение е било причината старейшините на Израел да поискат цар, но Самуил по-късно посочва, че истинската им причина е била заплашителната позиция на амонския цар (1 Царе 12:12). Без съмнение, това, което са правили синовете на Самуил, е било абсолютно погрешно, но те са били само съдии в южния край на земята – не свещеници в Божието светилище в Сило.
Грехът на синовете на Илий продължи безконтролно много години, преди Бог да действа в съд. Поведението на синовете на Самуил също донесе съд (въпреки че нищо не се казва за съд над тях лично), защото Бог каза на Израел чрез пророк Осия,
Дадох ти цар в гнева Си и го отнех в яростта Си (Осия 13:11).
Бог е праведен Съдия. Той знае както нашите дела, така и нашите мотиви и винаги прави това, което е правилно.
