В далечните дни на Елисей Самария била обсадена от сирийците и населението страдало от голям глад. Извън портата имало четирима прокажени. Те или щели да умрат от глад извън портата, или ако се осмелели да отидат към сирийците, можели да намерят остатъци от техния лагер.
Техният пронизителен въпрос „Защо седим тук, докато умрем?“ отеква през вековете и резонира в съзнанието ми на по-високо ниво от физическата нужда. Нуждата от свидетелство в така наречените западни земи е да се издигнем и да направим необходимото, за да предотвратим смъртните мъки и да укрепим, с предана дейност, нещата, които са на път да загинат.
Жадуваме ли като тези четирима гладуващи изгнаници за някаква хапка за нашето препитание? Жадуваме ли за души?
Уилям Истън пише: „Души искаме; и души търсим и възнамеряваме да получим. Можете да разчитате на това, че където има истинско, живо евангелско свидетелство и спасени души, там ще има истинско щастие и по-малко време за църковни проблеми.“ Искаме ли души? Има ли жажда за спасението на хората? Преди го наричахме „любов към душите“ – има ли някой, който все още има това?
Господ жадуваше за души и една от тези души беше моята. Това не ви ли докосва, не сте ли мотивирани? Никой от нас не обича да се осмелява извън това, което знаем, че е сигурно, дори ако е подобно на гладуваща колония от прокажени.
Но повечето от нас са в много по-удобни обстоятелства: и може би лекотата и комфортът ни държат в апатия, която може да доведе до изчезване. Ще седите ли в уютните си кътчета и няма да правите нищо за Евангелието? Или ще се издигнете, за да търсите увеличение за Господа там, където сте поставени.
Разказът, вероятно добре известен, продължава и прокажените влизат в лагера на сирийците и откриват, че невидима армия ги е разбила!
Какъв е техният отговор? Какъв би бил нашият? Намираме голямо съкровище, наслаждаваме се на събранията и конференциите, четенията на Библията и християнската компания, четем отлични книги и се радваме на труда на другите на чужди полета.
Имаме „истината“, очертание на здрави думи, но какво правите в Евангелието?
Прокажените получиха невероятно благословение – ние имаме прекрасното съкровище на християнската истина, велико спасение – техният отговор беше: „Не правим добре: този ден е ден на добри новини, и ние мълчим.“
Не правите добре, ако в деня на добрите новини, Божия ден на благодат, мълчите и не правите нищо за онези, които все още се нуждаят.
Предизвикателството на думите на тези четирима прокажени е реално за мен и вярвам, че те ще повлияят на съвестта ви да станете и да разказвате Евангелието на онези, които все още са в опасност и в нужда.
