Необходимо ли е покаянието за спасение? Може ли човек просто да повярва в Господа, за да бъде спасен?
Писанието ни дава няколко разказа за представянето на евангелието на отделни лица или групи. Всеки разказ е различен, защото всяко лице или група, на които е било представено евангелието, е било различно. Светият Дух не използва „предписан“ подход, а приспособява посланието към състоянието и нуждите на слушателя всеки път. Има определени основни компоненти на евангелското послание. Трябва да сме наясно с тях, за да представяме пълното евангелие, когато общуваме с хората.
Тълпата от евреи от много народи, на които Петър проповядваше на Петдесетница, „бяха пронизани в сърцето и казаха на Петър и на останалите апостоли: „Мъже и братя, какво да правим?“ От тяхното страдание е очевидно, че те повярваха на това, което Петър им каза: че са сгрешили, като са разпънали Исус, и Бог е отменил тяхната присъда, като Го е възкресил от мъртвите, възвисил Го е от дясната Си страна и Го е направил Господ и Христос. Отговорът на Петър на техния въпрос беше: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете“ (Деяния 2:37-38 НКВ).
Покаянието е повече от акт на покаяние или проява на съжаление; то е пълно обръщане на посоката, която човек е поел. Тези евреи бяха част от нацията, която няколко седмици по-рано извика: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Матей 27:25). Беше необходимо чрез покаяние и кръщение в името на Исус да „бъдат спасени от това извратено поколение“ (Деяния 2:40). Това би демонстрирало реалността на тяхната вяра в Исус – имайки истинска вяра в Него.
Когато проповядваше на философите и мъжете от Атина в Деяния 17, Павел завърши посланието си, като заяви недвусмислено, че Бог „сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят“ с оглед на идващия съд, когато хората ще трябва да се изправят пред Господ Исус като съдия (Деяния 17:30-31). Също така, преглеждайки службата си сред тях, Павел каза на старейшините на църквата в Ефес: „Не скрих нищо полезно, но ви го проповядвах и ви учех публично и от къща на къща, свидетелствайки на евреите, а също и на гърците, покаяние към Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос“ (Деяния 20:20-21).
В началото на своето послание до римляните, Павел демонстрира как цялото човечество, независимо дали е покварено езическо, морализиращи езически учители или евреи, е съгрешило против Бога. Той подчертава, че целият свят е виновен пред Бога, че „всички са съгрешили и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:19,23). Преди да стигне до целта си да учи за оправданието чрез вяра, той показва вината и оттам нуждата от покаяние.
Някои може да попитат защо Павел и Сила не споменаха покаянието, когато филипийският тъмничар ги попита: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Тук беше човек в отчаяние, който беше паднал в краката на своите затворници, треперейки, и ги беше извел от вътрешния затвор. Той беше изправен пред факта, че Бог е действал, отменяйки всичко, което той се е опитвал да направи. Неговото покаяние беше напълно доказано от неговото поведение. Той трябваше да познава Спасителя. Като римски гражданин той вероятно никога не беше чувал за Исус преди тази нощ.
Дано никога не изгубим от поглед значението на покаянието за спасението! Светият Дух с удоволствие ни води как да представяме евангелието. Нека бъдем чувствителни към нашите слушатели. Малките деца не са същите като закоравелите мъже и жени в спасителна мисия. И все пак и двамата са грешници и трябва да признаят това пред Бога в покаяние. Дълбочината на тяхното покаяние ще се различава значително, но покаянието е съществен компонент на спасението и не трябва да се забравя или омаловажава, ако искаме да видим души наистина обърнати, спасени и благословени.
Може ли човек просто да повярва в Господа, за да бъде спасен? Бог вижда и приема истинската вяра в Господ Исус Христос. Но истинската вяра – да „просто повярваш“ – е повече от въпрос на умствено съгласие с съществуването на Исус или Бог. Яков казва: „Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш. Дори демоните вярват – и треперят“ (Яков 2:19). Но Римляни 2:4 ясно показва, че „Божията благост те води към покаяние“. Какъв би бил смисълът да вярваш в Господа без някакво признание, че Той е умрял за нашите грехове, и последващо чувство за вина пред Бога, водещо до покаяние? Бог е заповядал на всички хора навсякъде да се покаят. Така че добре правим да не омаловажаваме покаянието, когато проповядваме добрата новина за спасението.
Грях ли е за християнин да се смее или да се наслаждава на хумор?
Псалм 2:4 ни казва, че Бог има чувство за хумор: „Този, Който седи на небесата, ще се смее.“ Въпреки това, способността за хумор се е увеличила с грехопадението на човека. Този обърнат свят е създал някои абсурдни ситуации, където смехът е неволен и безвреден отговор. Има обаче школа на мисълта, която смята хумора за жесток, тъй като често е за нещастието на друг. Трябваше бързо да си възвърна самообладанието, когато изпаднаха изкуствените зъби на гостуващ проповедник! Понякога се смеем като състрадалци в един непредсказуем свят.
Знаем също, че животинският свят съдържа много естествени комедианти. Разказва се историята за древния грък, който никога не се смеел, колкото и остроумна да била ситуацията. Един ден този безхуморен човек видял магаре да се опитва да яде магарешки бодил. Той вече не можел да се сдържа и избухнал в неудържим смях.
Със сигурност не е грях да се смееш, въпреки че трябва да се пазим от груби шеги. В Библията смехът се насърчава при определени обстоятелства. Това би означавало, че докато дяконите, техните съпруги и възрастните мъже са заповядани да бъдат „сериозни“ (1 Тимотей 3:8,11; Тит 2:2), те не трябва да бъдат бъркани с гроба!
Исус обеща на учениците Си: „Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се смеете“ (Лука 6:21). И нима майката не се смее при безопасното раждане на детето си? Какъв по-добър пример за това в Стария Завет от Сара? Както знаем, името на Исаак означава „човек се смее“. Оттук и: „Сара каза: „Бог ме накара да се смея, така че всички, които чуят, ще се смеят с мен“ (Битие 21:6). Раждането на Исаак не беше шега, а чудотворно изпълнение на божествено обещание.
Въпреки правото да се смеем, има и подходящо време и място за това. Има това, което Библията нарича „тържествено събрание“ (Левит 23:36) с „благоговение и страх от Бога“ (Евреи 12:28), свързани с поклонението. Християнското събиране не трябва да изключва радостта. Кой има по-голямо право да се радва от онези, които Христос е накарал да „се радват с неизказана и пълна със слава радост“ (1 Петър 1:8)?
