ВЪПРОС: Йоан 7:39 (NKJV) казва: „А това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен.“ Защо беше необходимо Христос да бъде прославен, преди да бъде даден Светият Дух?
ОТГОВОР: След като принесе Себе Си в жертва за нашето изкупление за Божия слава и за вечните благословения на вярващия, Бог възкреси нашия Господ Исус Христос от мъртвите и Го възвиси от дясната Си страна. По този начин Той прояви, или показа, Своето пълно удовлетворение от Христовото дело на кръста. „И така, като беше възвисен от дясната страна на Бога и прие от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате“ (Деяния 2:33).
Познавайки собствените си слабости, можем да попитаме: „Но как може Светият Дух да обитава във вярващия, който все още има греховна природа в себе си и често е оскверняван от греховни мисли, чувства, думи и дела?“ Това може да стане само по силата на пролятата кръв, която очиства от всеки грях. Така Светият Дух слезе върху 120-те ученици в къщата, където бяха събрани. Изпращането на Духа беше публично проявление на Божието одобрение към нас чрез великото умилостивително, или удовлетворяващо, дело, което нашият Господ Исус завърши на кръста, и на безкрайната стойност, която Бог придава на Неговата скъпоценна кръв, пролята там.
В старозаветни времена Духът движеше святи Божии мъже, които говореха и писаха Божието Слово (2 Петрово 1:21; 1 Петрово 1:11). Той не обитаваше постоянно в тях и поради греха Духът напускаше мъжете. Ние разпознаваме този факт чрез молитвата на Давид, след като беше изобличен за греха си:
Не отнемай от мене Светия Си Дух (Псалм 51:11).
Когато Божият Син беше на тази сцена като Човек и излезе от водите на кръщението, небесата се отвориха за Него и Божият Дух слезе и остана върху Него. Там, в този зависим, послушен Единствен, и само в Него, беше подходящият храм за обитаване на Светия Дух (Йоан 1:30-34; Матей 3:16-17; Марк 1:5-11; Лука 3:21-22). В Сина, Господ Исус Христос, нямаше грях или осквернение, а абсолютна святост.
Господ Исус завърши делото, което Отец Му беше дал да извърши. Синът проля скъпоценната кръв, която очиства вярващия от всяко петно на грях и го освещава и усъвършенства завинаги по отношение на неговото положение пред Бога (Евреи 10:10,14). Поради това, този, който се доверява на Господа, е направен място, в което Светият Дух ще обитава постоянно. Това е вярно както за вярващите заедно, така и за всеки един поотделно, защото тялото на всеки вярващ е храм на Светия Дух (Ефесяни 2:22; 1 Коринтяни 3:16-17, 6:19).
Чрез постоянното присъствие и енергия на Светия Дух в човека, вярващият е способен да живее живот на практическа святост. Духът също така прилага Божието Слово към сърцето и съвестта на християнина. Това води до самооценка на думи, поведение, дела и общуване. Появява се желание и се дава сила да се следва изцяло Господ Исус във всичко, докато вярващият ходи в проста зависимост от Него.
Адаптирано от „Списание Благодат и Истина“ от август 1972 г.
